Фактическото съпружеско съжителство не е уредено в Семейния кодекс (СК), въпреки предложенията, които съществуваха при приемането на законопроекта за СК 2009 г. В момента ГЕРБ подемат отново инициативата за въвеждането му. Това следва да бъде похвалено, но само в качеството му на инициатива.
Все пак трябва да отчетем съмнителното ниво на юристите на правителството, което най-вероятно ще доведе до нещо, което ще трябва да бъде кърпено и преправяно много пъти впоследствие.
"Брачните букаи" отдавна вече не тежат с онази страшна сила. Бракът е поправима грешка, но разводът е свързан с тежка процедура, множество бюрократични досади, водене на допълнителни искове и като цяло самият развод далеч не е най-приятното нещо на света.
Все повече двойки предпочитат фактическото съжителство. В момента около 70% от двойките живеят без подпис, най-малкото защото сключването на брак е свързано с тежки разходи, занимавка, загуба на време и страшно много селяния - далечни роднини от провинцията, невиждани от 20 години, сума ти организация, кюфтета и руска салата в официалния сервиз, хоро пред блока, попове-рушветчии, диджей-олигофрен, познати, смъртно обидени, че не са били поканени на сватбата... Фактическото съжителство спестява всичко това.
Проблемът е, че фактическото съжителство към момента е свързано с доста сериозна несигурност. Фактически съжителстващите двойки придобиват имущество, делят си разходите, делят домакинство, а когато на единия от двамата му писне и си "вземе шапката", възникват доста въпроси от чисто материално естество - кое на кого е, кой го е купил, кой е допринесъл повече и т.н.
Още по-интересно стои въпросът, когато двойката е живяла 20-30 години заедно. Ето защо е абсолютно необходима законодателна промяна, която да уреди фактическото съжителство като институт на семейния кодекс. Фактическото съжителство трябва да бъде легализирано в максимално кратки срокове и максимално прецизно, като бъдат изследвани и реципирани световните достижения в областта. А не другарят Корнезов и Искра Фидосова да тръгнат да творят на своя глава законодателни промени в област, която е толкова деликатна.
До момента тази критично важна законодателна промяна се спира от няколко безкрайно назадничави социални прослойки. При гласуването през 2009 г. даже беше внесена "Гражданска петиция в защита на семейството" или някаква подобна дивотия, подписана от около 2000 души (най-вероятно всички от тях - женени от по над 30 години).
Другата безкрайно ретроградна институция, която дърпа общественото развитие назад и от чието съществуване по принцип няма смисъл през 2012-а, е Църквата. При всяко заговаряне за уреждане на фактическото съжителство поповете агенти започват да припомнят за себе си и излизат с тържествени декларации, в които осъждат като "враг на семейството и християнската добродетел" всеки, който дръзне по някакъв начин да заговори за промяна на статуквото.
В близкото минало фактическото съпружеско съжителство е било разглеждано като "враг" на брака, възприеман като утвърдена християнска ценност, а семейството - като "основна градивна единица на обществото". В този смисъл и отмененият чл. 180 на Наказателния кодекс е инкриминирал напускането на семейството и заживяване на съпружески начала с друго лице. Само дето сега не е "близкото минало" и потребностите на обществото са съвсем различни.
В крайна сметка правото следва да отчита интересите на личността, а не да се съобразява с назадничавите житейски нагласи и разбирания на шепа хора. Който иска да се жени - да се жени. Който не иска - има право да получи сигурност на законодателно равнище. Ето защо всички псевдоморални и псевдосоциални напъни тип "Сакън! Не пипайте семейството!!!" са никому ненужен анахронизъм. Колкото и да се пънат ретроградните защитници на семейството - хората все по-малко ще се женят.
Ето защо, пак повтарям, фактическото съжителство трябва да бъде уредено в Семейния кодекс в максимално кратки срокове. Обществото има нужда да се развива, а не да тъпче върху отживели преди десетилетия постановки, които не отговарят на социалните потребности.
За чисто правната страна на въпроса можете да прочетете повече тук
Тъй де, всяка неомъжена жена с дете, исках да кажа.
Изрових от Лекс.бг извадка от законов текст относно определението за самотен родител: "3. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) "Самотен родител" е лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда сам деца до 18-годишна възраст, както и навършилите пълнолетие лица, в случай че продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст." И както ЛелеМале каза, уреждането законово на съжителството е най-важно и има смисъл за децата.
Човечеството бая хляб е изяло докато стигне до идеята за брака. А ти авторе, ще се мъчиш от девет дола вода да докараш, докато уредиш това неуредено съжителство и накрая ще достигнеш до великото умозаключение, че за да бъдат уредени нещата ще трябва да се ожените. Ама като си тръгнал по трудния начин, никой не ти е крив. Язък за жената, дето ще я лъжеш години наред.
choveka_s_mnenieto | 25.07.201210:59 "А вие какво против полигамията имате? Ако всички в такава връзка са относително щастливи кои сме ние да я забраняваме?" ____________________ Забраняваме? Против? ) Полигамия - нищо особено. Но такова щастие от нея като нашето, е гледка трогателна, каквато няма да видиш по animal planet