Kак станаха такива, какво съм пропуснал, какво сгреших... Въпроси, въпроси, а отговор нямам.
Възрастен човек съм, скоро ще навърша 76 г. и като всеки на тази възраст си имам здравословни и материални проблеми.
Приемам го за нормално, взел съм своето от живота - и добро и лошо. Друго е това, което не мога да приема равнодушно - да виждам смъртта си в очите на любимите хора.
То стана постепенно, загубих спътницата в живота си много рано. Не исках да се женя повторно, много обичах дъщеря си и знаех колко е трудно да попаднеш на чужд човек, който да приеме детето ти за свое.
А дадох всичко от себе си. Купих й отделен голям апартамент - дълги години блъсках на две места, за да покривам заемите. Спестяванията ми отидоха за обзавеждане, сватба, внуче, почивки им плащах.
Много обичам внука си, но и той дръпна и все по-рядко го виждам - училище, приятелки, има си интереси детето.
А дъщеря ми много се промени. Колкото повече остарявах, толкова повече от любяща и загрижена се превръщаше в изнервена и на моменти дори гневна спрямо мен.
Дълго време не разбирах какво съм й направил. После внукът подметна как майка му и баща му си правели сметка да заминават нейде по Африка, но той не искал, а и на тях им трябвали пари, за да си уредят живота там.
Тогава ми просветна - те просто чакат моята смърт. Забравих да спомена, че апартаментът, който притежавам, поради структурните промени в София, се оказа на "стратегическо" място и държи висока цена.
Неописуемо е усещането да виждаш, как любимото ти дете няма търпение да те погребе. Изгубих вкус към живота, не ми се яде, не ми се излиза. Свършен човек съм.
Като гледам телевизия, ежедневните побоища, убийства и грабежи и ми става много тежко. Ясно ми е, че не съм единственият, чиято смърт е желана и чакана.
Иска ми се да изкрещя на дъщеря ми, след поредната й неодобрителна забележка: "Татко, къде гледаш, че си си седнал на очилата?". Щеше ли да ме обичаш, ако имах пари?
Вместо това виновно се свивам.
Боже, нямам думи...очите ми се напълниха със сълзи! Драги авторе, не е нужно човек да е на Вашите години, за да му желаят смъртта...за "прилапването" на апетитни имоти няма възрастово ограничение
Проблемът на човека е сериозен, но той си е само негов. Няма връзка нито с дъщеря му нито с внучето и това е проблем на много хора. Проблемът е че когато нямаш вътрешни устои, нямаш вяра и ти е трудно да бъдеш сам със себе си търсиш причината навън. Никой не иска да умреш приятелю, напротив макар и сега да не ти се вярва всичко което ти се случва в живота е за твое добро и целта му е да те научи на едно много важно нещо - а то е да ВЯРВАШ НА СИЛАТА И ИСКРАТА, КОЯТО Е В ТЕБ, друго няма. Бог и Вселената са в теб и с теб. Прости на другите и живей с мисълта за любовта - останалото ще дойде само...
Дедо - да та питам първом нещо съвсем приятелски. Ти имаш ли спомен ти как се държа със твойте родители? Ше ми е интересно да разбера. Друго нещо да вметна. Хайтов имаше един много убав разказ (той лош нема май) де един овчар седейки у Родопа планина под една борика чува свистене и нещо тежко тупва до него. Орел било. Мъртъв. Стар орел. Он не е пенсиониран. Ловува до последния си дъх. Децата му не се грижат за него. Така иска и главния герой у разказа. Ти дедо кво точно очакваш от децата/детето си? Грижа? Добре. Донекъде може. Ма щерка ти си има нейно дете. И то е по-важно от тебе. У тоя живот посоката е една. Сам си дошел на тоя свет, сам ше си одиш. Тъжно е ма аз го разбрах отдавна много. Яз например не мога си представа детето ми да се грижи за мене. И ше си напиша с големи букви у завещанието ако тоа момент дойде да ми бият инжекцията и да се приключва. Да ма прощаваш - мое мислене е това. Знам кво е да се гледа стар човек на легло. Оно е много по-зле от малко дете. Баба ми Бог да ги прости, удар получи и не моеше две приказки да върже или па да ни разпознае с брат ми. Да не говорим че сичките си човешки работи си ги вършеше у леглото. Ебаго у "живота". Сигурно ше речат ората ебах те у малоумника ма тогава си рекох - по-добре да си оди. И за нейно добро и за наше. Дедо - у природата го нема това. Вълчицата се грижи за децата си дока пораснат. После те не се грижат за неги. Затова ти казах че живота е еднопосочен у тоа аспект. Ти питал ли си щерка си що се държи така? Ми сигур що освен нейното дете требва гледа и тебе и мъжо си. Кой по напреде? И що въобще си мислите да го еба че децата са ви длъжни нещо? Това ли е цената? Аз съм й давал, давал, па тя глей сега как не ми дава обратно. Ти ако истински си ги обичаш ше ги пуснеш да литне, а не полагайки старото си немошно тяло на плещите й да ги дърпаш надоле и да скратиш и нейния живот. Като покажеш сила и достойнство как е писал тоа човек по-доле, че мое да посрешнеш последните вълни сам преди да се строши лодката, ше си спечелиш обратно и нейното уважение и обич. Давай колко моеш шастие и обич и научи и ората покрай тебе да го праат и това е. Сто годин да живееш ти пожелавам - ма ги доживей кат човек и мъж, а не мрънкало увесило се на нечий гръб. Сички сме тръгнали натама дедо. Нема беганье.
а що изобщо трябва да живеете заедно и да си пречите? Да сте нещастни и да хленчите всичките? Станат ли на 18, да се изнасят, и да се оправят както могат. Ще им направиш услуга, ако ги направиш самостоятелни от малки, да се научат да разчитат само на себе си и да не мрънкат.
Да ви е**м в куражлиите! Сега, кога сте на по 30-40-50 години ви е широко на врата. Иска ми се да ви видя като станете на по 70 години и чакате някой да ви изтрие задника! Защото няма кой друг. С тези мизерни пенсии, дето ще стават и още по-мизерни, а и в старческите домове се чака ред и плаща. Отделен въпрос е, че не изглеждат като тези по филмите. А евтаназията е забранена, не забравяйте! Май сте гледали повече филми, отколкото ви е полезно! Че то по тая логика, като си родим дете, като циганите да го захвърлим в детски дом, че е много трудно и тежко да се гледа. Пък ако стане човек - стане, ако ли пък не- да се оправя.А сега си спомнете за всяка пропусната почивка, екскурзия, ресторант, нова дреха на вашите родители, за да могат да ви отгледат и образоват! Неблагодарници! Г-н Авторе, съчувствам ви! Разбирам ви и само мога да ви посъветвам да поговорите с дъщеря си! Всичко, което сте написал тук и го кажете. В диалога ще се роди решението. А може и въобще да не е това, което си мислите. Успех и ви подкрепям!
Ице - беги ритай топка пред блока белким отнесеш некой шут в чутурата. Мое почне леко ти просветва за некои неща.
@lele male - тъй тъй душа. Ма да знаеш най-убаво човек сам да си подложи овреме ...Ти знаеш де - умно човече си !
@енигма такива "вярващи" боклуци като теб, които дават само "акъл" са големи смешници. Може ли след подобно писмо/статия да се изкажеш така. И предвид, че имам познати с подобни проблеми, и най- тъпото че реално не е проблем, защото проблемите се решават, а този случай не, той просто си минава, като умреш.