Сутринта след карнавала тази година, мъже в оранжеви жилетки бродеха по покритите с мъгла плажове, събирайки планини от боклуци по прочутите крайбрежни променади на Рио де Жанейро.
Докато почистваха остатъците от ежегодното масово парти, те пееха в унисон, докато в съседство махмурлии крачеха из пясъка и ги гледаха с крива усмивка: "Пръсващо се по шевовете летище, спрял трафик, хаос навсякъде, ай-ай, ай, ай-ай-ай / Хора на всички страни, всички хотели пълни, метрото задръстено, ай-ай-ай, ай-ай-ай / Представете си как ще е на Световното!".
Очакваше ги доста работа - повечето боклукчии в Рио излязоха на стачка по време на празненаствата.
Но само часове по-късно, току-що почистената Ипанема се върна към продукта, който Бразилия продава най-добре: безгрижно щастие.
Потни бразилци в оскъдни бански събираха плажните си шезлонги в полукръгове, пиеха бира и се смееха шумно за проблемите си около карнавала, докато усмихнати продавачи правеха плодова салата, а пътуващи музиканти караха всички да потропват с крака по пясъка в зарибяващия ритъм на самбата.
Ако обаче планините от боклук изглеждаха големи след карнавала, представете си какви са те по време на Световното първенство
Домакинството на едно от най-големите спортни събития в света, започнало на 12 юни и траещо цял месец, се очакваше да бъде възможност за Бразилия да демонстрира организация, развитие и компетентност.
Но с обилната корупция, рушащата се инфраструктура и постоянната улична престъпност в страната, повечето бразилци смятат, че тази възможност носи повече злини, отколкото добрини. И за тях Световното първенство е нещо, към което изпитват същите усещания, които студентите изпитват в навечерието на изпит, за който не са се подготвили.
Нищо не обобщава това усещане за настъпваща катастрофа така, както фразата "imagina na Copa" - "представете си как ще е на Световното". Фразата за първи път се прочу чрез едноименна популярна песен, лансирана миналата година от дуото суперзвезди "Фернандо и Сорокаба".
Фразата се скандира из цяла Бразилия, кънтейки на улични протести и по време на скорошна стачка на автобусните шофьори в Сао Пауло, а сега е тренд в социалните медии с хаштага #imaginanacopa.
Тя улавя както неверието на бразилците, че организацията на Световното ще мине гладко, така и страхът им какъв ефект ще има мегасъбитието върху всекидневния живот в 12-те градове домакини.
Докато в бившите страни домакини - Германия и Южна Африка, настроенията бяха празнични, при откриването на Световното първенство, бразилците се подготвят за блокиране на пътищата заради футболните фенове, заливащи страната, и празненствата около първенството по улиците.
Тези, които имаха възможността да го направят, заминаха извън страната предварително. Авиокомпаниите предлагаха с отстъпка превоз за "бягство от първенството" в последния месец, предназначен за най-отчаяните бегълци. Рафаел Перейра, адвокат от Порто Алегре, където ще се проведат 5 от 64-те мача, казва, че не вижда друг вариант. "Няма да стоя и да гледам как се случва тази катастрофа. Обичам футбола не по-малко от всички бразилци, но просто е абсурд; махам се. Ще сърфирам в Перу."
Но пък със среден месечен доход, равняващ се на 850 долара, повечето бразилци не могат да си позволят да напуснат страната за месец. Вместо това те казват, че ще се "барикадират". "Запасяваме се с всичко," казва Йесика Суза Гимараеш, 28-годишен административен асистент и майка на две деца. "Нямам намерение да излизам от къщи, докато всичко това не приключи."
Извън трафика и неудобствата на Световното първенство, някои се опасяват, че Мондиалът ще донесе дори и нещо още по-лошо
"Вижте престъпността в нашата страна," възклицава собственикът на бар Серхио Рабело. "Градът е тотално извън контрол. Полицията е недостатъчно добре платена и склонна към насилие. А сега цял куп гринго ще дойдат, ще хулиганстват и пиянстват. Няма начин това да завърши добре. Това първенство ще е като избухваща бомба. Ще загиват хора."
Страховете му не са неоснователни. Рио е център на престъпна вълна в навечерието на Световното. Убийствата в района на Рио са нараснали, като има 1459 загинали от януари - брой, който се е изравнил с рекорда от 2008, когато започна програма за "омиротворяване" на фавелите, при която полицията агресивно действаше в най-опасните райони на града.
Опитът да бъде смазана престъпността във фавелите обаче реално пренесе престъпността и в други райони; уличните грабежи и кражбите на автомобили бележат ръст и през тази година. Дори полицията има проблем: смъртните случаи при полицаите са нараснали с 40% спрямо миналата година, което накара полицаите да излязат на протест за по-високи заплати.
В опит да се избегне перфектната буря от полицейски стачки и улични протести по време на Световното първенство, правителството отстъпи и предложи 15.8% увеличение на федералните полицейски агенти - и докара още 5300 федерални служители на реда от армията в Рио. Дали допълнителните пари и увеличаването на щата от служители ще имат ефект, тепърва предстои да се разбере.
Нестабилността далеч обаче не се изчерпва с престъпността
Основните градове в цяла Бразилия бяха блокирани миналия юни заради масови протести, свързани с 5-процентния ръст на цените на билетите за автобуси. Протестите се случиха по време на Купата на конфедерацията - нещо като мини-версия на Световното - и разтърсиха сериозно правителството по отношение на въпросите на вътрешната сигурност при международни събития. Стачките на автобусните шофьори и полицаите в последния месец подчертават крехкостта на функциониране на бразилската държава.
Представянето на Световното е упражнение по представяне на ежедневните неудобства, но на по-мащабно ниво, бразилците се притесняват и от по-дългосрочните последици от струващото $11.5 млрд. събитие в страна, страдаща от тежка корупция. На практика събитието вероятно ще струва по-скоро към $13 млрд.; сумата за приготовления на федерално, щатско и местно ниво в градовете-домакини бе обновена през септември миналата година, а много от включените в подготовката дейности още не са завършени.
Скорошно социологическо проучване показа, че 61% от бразилците смятат, че "домакинството на мачовете за Световната купа е лошо за Бразилия, защото отнема пари от училищата, здравеопазването и други публични услуги." Една трета от анкетираните смятат, че първенството ще създаде още работни места и ще помогне на икономиката, но тази надежда е укротена от доминиращо негативното възприятие на начина, по който президентът Дилма Русеф се бори с корупцията. За бразилците част от Световното е не подозрението за корупция, а на практика гаранцията, че ще има такава.
През 2013, Бразилия се оказа на 72 място от 175 страни по ниво на корупция според Transparency International, сериозен спад спрямо 43-то място година по-рано. През 2014 според мнозина е почти гарантирано, че тя ще слезе още по-надолу в класацията. Новите антикорупционни закони са с толкова оставени вратички, че според много наблюдатели те всъщност дори увеличават корупцията.
През 2007, когато Бразилия спечели домакинството на Мондиал 2014, въодушевлението бе осезаемо - от партита в долината на Амазонка до фойерверки над статуята на Исус Христос в Рио. Прочута с отношението си към футбола, Бразилия е свикнала да е близо до центъра на вниманието всеки 4 години: националният отбор е печелил знаменития златен трофей 5 пъти и е бил на финали още 2 пъти.
Бразилците колективно страдат за загубата на финалите последния път, когато са били домакини - през 1950, което затвърждава жаждата им за победа този път.
Но бразилците вече не се вълнуват толкова какво се случва на терена, колкото извън него
Извън блясъка на светлините на стадионите, много бразилци се опасяват от това как ще бъде възприемана страната им, когато цялото внимание на света е насочено към нея.
Социологическите проучвания казват, че настроенията са разделени по въпроса дали Мондиалът ще помогне за подобряването на имиджа на Бразилия. Много от бразилците се опасяват, че светът ще ги възприема само като поредна страна от Третия свят, която не е готова още за светлините на прожекторите.
Поредица от строителни инциденти при изграждането на стадионите, довели до смъртта на 8 строителни работници, тревожи осезаемо бразилците. Докато гледа вестите за срутването на част от стадион в Сао Пауло, Таня Мария Мартинс, екологичен активист в северния щат Пиауи, казва: "Бог да ни е на помощ, ако това се случи, когато хората са на стадиона по време на Световното. Това ще е страшен позор."
Фернандо Моримото, бизнесмен от Сао Пауло, се оплаква как е спрял токът в летището в Рио, заради което той е останал блокиран там 8 часа. "Как си мислите, че ще ни възприемат гринго, когато те дори не могат да използват летището, защото няма ток? Да не смятате, че ще са възхитени?"
Някои бразилци дори няма нужда да задават подобни реторични въпроси. "Не се опасяваме, че ще се изложим, защото знаем, че със сигурност ще го направим," казва Тиаго Баранда, държавен служител в Манаус.
Инфраструктурата остава сериозно предизвикателство за Бразилия. В 12-те градове-домакини, строителството на нови стадиони предизвиква шокиращ контраст между рушащата се инфраструктура, която плаче да й се обърне внимание. Но както е с много публични проекти в Бразилия, много от стадионите бяха завършени буквално дни преди началото на първенството, а много други строежи, като медиа-центърът в Куритиба или терминалът на летището във Форталеза бяха изоставени по средата на строежа.
В подготовката за Мондиала и олимпиадата в Рио де Жанейро през 2016, правителството обеща да организира инфраструктура за посрещане на гостите
Тези усилия обаче изглежда само задълбочават проблема. Чакането за таксита по гари и летища може да продължава часове, донякъде заради "опростената" система за чекин киоски и такси стоянки, въведена преди Световното първенство.
Туристите, надяващи се да прескачат от стадион на стадион в рамките на тържеството, трябва да са внимателни: вътрешните полети "в последната минута" често са непоносимо скъпи, а кражбите в автобусите са много често срещани. На много места системата от магистрали е купчина от кръпки от цимент, а шофирането с лимита за скорост е свързано с много нерви и криволичене за заобикаляне на ями. Десетки бразилци загиват при катастрофи всеки уикенд.
Подготовката за Мондиала бе вместена в предизборните обещания в последните избори. Сега се разкрива, че много от тези обещания са си останали неизпълнени. Например през 2010 фонд на стойност $300 млн. бе отделен за подобряване на инфраструктурата в националните паркове в очакване на събитие, наречено "Паркове на купата". Реално обаче се оказа, че само 0.15% от събраните средства там са били разпределени по предназначение.
На 1 юни в Сао Пауло и Рио де Жанейро бе организирано парти по повод откриването на "влак-стрела", свързващ двата града. Партито естествено бе шега: строителството по проекта тепърва предстои да започне. По великденските празници разстоянието между двата града (около 450 км) по пълния с дупки двулентов път отнемаше 12 часа. Милиони фенове ще изминават това разстояние в следващите седмици. Бразилците вероятно ще им препоръчат да си представят, че са някъде другаде.
"Представете си как ще е на Световното" не е единственият девиз, който бразилците използват, за да предават усещането си от очаквания провал на Мондиала
Други изказвания са надраскани по стените във всички градове на страната, и те се разрастват с всеки ден. Пешеходните пътеки в Рио вече на много места са с надписи "ФИФА, прибирай се у дома." В историческия център на крайбрежния североизточен град Салвадор, "Copa Para Quem?" ("Купа за кого?") опетнява ярко оцветените колониални сгради. А в началото на юни гневни, зле платени учители се събраха пред сградата на съда в Рио, крещейки: "Nao Vai Ter Copa!" ("Няма да има Мондиал!").
Но ако тези девизи често избиват на политика, има нещо чисто в "Представете си как ще е на Световното." Това не са искания. Не е и реторичен въпрос. Тази фраза просто описва националната паника, обхванала всички части на обществото. Бразилците са обединени, равни, поклащащи глава, гледащи се един друг в очите и казващи си един на друг със спотаен дъх: "Тотално сме прецакани".
