Абсурдите в нашия Абсурдистан нямат край - в това се уверих отново (уви, не за последно). Като съавтор и инициатор на проекта за промяна в закона за телефон 112 (в частта да се използват sms и видеочат от граждани с увреден слух и говор), едва не получих удар, прочитайки заглавието "Спешна помощ против sms на телефон 112".
Чета аргументите на д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ: "... това може да доведе до подаване на много повече фалшивите сигнали от сега. Те очакват и увеличение на риска за специалистите, които нямало как да знаят при какъв човек отиват и дали имат нужда от полицейско присъствие.
"Най-голямото ни учудване настъпи в момента, в който разбрахме, че промените, които позволяват да се пращат сигнали чрез sms, са приети на първо четене без никой да се допита до нас, хората, които ще отговарят на тези повиквания", каза Кателиева.
Несериозно е работещите в спешната помощ да бъдат повиквани наравно с таксита и с храна за вкъщи, категорична беше тя. Според нея подадените чрез sms сигнали крият рискове и за пациентите.
"Много са ни сериозни опасенията, че ще се злоупотребява. По простата причина, че настоящата административна уредба не ограничава подобен род обаждания. Ние тръгваме да изпълняваме повикване, което може да се окаже фалшиво, може да се окаже и не спешно, а в това време да има пациент, който наистина е спешен. Как да застанем пред близките на този човек и да им кажем, че в това време сме били на фалшиво повикване на другия край на града, как да им кажем, че сме били на адрес, който не е свойствен за нас?", коментира Кателиева.
И логично е да я попитам: как тъй цели 13 европейски държави са приели закона за sms повикването без спорове и възражения? Щом при тях може да се прилага (и то успешно, факт!), защо при нас да не може? И друго - аз съм с напълно загубен слух, но имам запазен говор. Нека я попитам госпожата, как, по дяволите, да се обадя, като изпадна в криза, след като не чувам?!
Живея сама, съседите - трима - не винаги са вкъщи, а и като получа криза, няма как да ида до тях, защото съм в безпомощно състояние и мога единствено да изпратя sms! Госпожо, не ви го пожелавам да сте в моето състояние, но повярвайте - едва оживях последния път, когато цели 6 часа бях на прага на смъртта, в очакване на помощ! А ако не можех и да говоря, как щях да обясня какво ми е на дошлите лекари?!
В такива случаи препоръчвам горещо, преди да се вдига някой умник на протест срещу каквото и да е, да се постави на мястото на ощетените несправедливо от съдбата. Вярно е, че Бог взел, но и Бог дал и все пак в подобни случаи нека нещата не се разглеждат еднозначно!
