Проблемът с разхищението на храна далеч не е нов, но в последните години той сякаш само се влошава. Ново изследване на американския Департамент за агрокултурата, публикуван в научното списание Plos One, показва, че в САЩ дневно се изхвърлят на боклука около 150 000 - или близо половин килограм на човек.
Изследването се опира на правителствени данни и допитвания за разхищаването на храни между 2007 и 2014 г.
Изхвърлената храна е била отгледана върху близо 7% от земеделските земи в страната, а за производството й са отишли милиарди литри вода, се казва още в статия. Тази храна съответства и на 30% от дневния калориен прием на средностатистическия американец.
Една от интересните тенденции е, че при здравословното хранене се изхвърлят най-големи количества годна храна заради високата консумация на плодове и зеленчуци, които са и най-често изхвърляните хранителни продукти - 39%.
След тях се нареждат млечните продукти (17%), месото (14%) и зърнените храни (12%). Сред продуктите, които най-малко се изхвърлят, са чипсът, олиото, сладкишите и безалкохолните напитки.
"По-качествените хранителни режими включват по-големи количества плодове и зеленчуци, които се разхищават повече от другите продукти", каза съавторката на изследването Мередит Найлс, която е асистент в Университета на Върмонт.
Това разхищаване отговаря на реколти, които са били произведени с над 350 000 тона пестициди и близо хиляда тона торове всяка година, се казва в изследването.
Докладът завършва с препоръки за решения на този проблем, които включват най-вече повече отговорност от страна на потребителите, които да бъдат научени как по-добре да съхраняват пресните плодове и зеленчуци, а усилията за предотвратяване на хранителното разхищение да се включат в правителствени програми.
Европа и борбата за кръгова икономика
В Европа разхищението на храна също е проблем. Годишно ЕС произвежда 88 млн. тона хранителни отпадъци, което означава, че средно един гражданин на Съюза изхвърля по около 173 кг. храна.
Темата дори стана ключова част от дебата за създаване на нови общоевропейски правила, засягащи боклука и кръговата икономика, при която стойността на продуктите, материалите и ресурсите остава в икономиката възможно най-дълго време.
В съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие държавите членки трябва да се опитват да намалят хранителните отпадъци с 30% до 2025 г. и с 50% до 2030 г.
За да се предотврати изхвърлянето на храни, страните трябва да осигурят стимули за събирането на непродадени храни и тяхното безопасно преразпределение. Осведомеността на потребителите за значението на датите на етикетите "Използвай до" и "Най-добър до" също трябва да се подобри, смятат евродепутатите.
Всичко това е част от опитите на Европейската комисия да наложи принципите на кръговата икономика - нещо, което би позволило не просто държавите от ЕС да управляват самия процес по изхвърлянето на боклука, но и да ползват ресурси, които иначе биха се превърнали само във вреда за околната среда.
Кръговата икономика предполага намаляването на отпадъците до минимум, както и повторното използване, поправката, преустройството и рециклирането на съществуващите материали и продукти.
Преминаването към една по-силна кръгова икономика ще намали натиска върху околната среда, ще увеличи сигурността на доставките на суровини, ще повиши конкурентоспособността, иновациите и растежа, както и ще създаде работни места, смятат от ЕП.
Датският пример - в основата са гражданите!
Но докато институциите в Брюксел търсят пътя към по-удачно използване на хранителните (и не само) ресурси, в Дания май са открили правилния път.
В страната за последните 6 години са успели да редуцират изхвърлянето на храна с 8% на човек. Така ако през 2011 г. годишно датчаните са изхвърляли 261 хил. тона отпадъци за година, през 2017 г. общо изхвърлените хранителни отпадъци в страната са 247 хил. тона.
И тук тактиката за успех е социалната ангажираност. За последните години делът на домакинствата в страната, които заявяват, че са чули за проблема и полагат усилия да намалят изхвърляната от тях храна е нараснал до 85%.
Мотивацията на семействата нараства допълнително, когато темата им бъде представена през гледната точка на спестяването на пари. 2/3 от датчаните, които показват интерес по въпроса, казват, че го правят от гледна точка на семейния бюджет.
Втората по сила причина за датчаните, които се борят за намаляване на хранителните отпадъци, го правят по екологични подбуди - 54%.
Неправителствените организации, занимаващи се с този въпрос оценяват положително резултатите.
"През последните десет години сме провеждали кампании за намаляване на хранителните отпадъци на датчаните и (обявените цифри) показват, че сме на прав път - особено днес, във време на икономически скок", казва основателят "Спрете разхищението на храна" Селина Юул в прессъобщение.
И действително - колкото по-активно е обществото по дадена тема, толкова по-бързо се предлагат реални решения по темата.
Какво обаче се случва у нас
Съвсем наскоро кметът на София се включи в информационната кампания за намаляване на количествата изхвърляни хранителни отпадъци. Инициативата е част от партньорския проект на София в програмата Trifocal, финансирана от програма Life на ЕС и е под патронажа на кмета на Лондон Садик Хан.
Целта на инициативата е да насърчи у хората създаването на навици за съобразено с околната среда потребление, максимално оползотворяване на храната и разделно изхвърляне на отпадъци. Околната среда остава основен ангажимент на Столична община.
У нас всяка година се изхвърлят 670 000 тона храна като според експертите около половината от нея спокойно може да бъде спасена.
43-ото Народно събрание прие поправка в Закона за храните, която стимулира даряването на храни на хранителни банки, отменяйки плащането на ДДС към тях. Въпреки това обаче все още дарителите не са много.
Годишно Българската хранителна банка успява са спаси общо около 300 тона храна или едва около половин процент от всичките изхвърляни хранителни отпадъци. Със спасеното организацията успява да помогне на близо 30 хил. нуждаещи се души.
В чисто финансово изражение разхищението на храна носи средно на българите загуби от по 500 лв. на година на човек. Това показват изчисленията на Българската хранителна банка.
Иначе у нас изхвърлената храна идва най-често от домакинствата (44%). След това се нареждат ресторантите (33%), хранителните магазини (11%), институциите, производството и др.
Основната част от храните, които биват бракувани, са плодове и зеленчуци. Също често се изхвърлят хлебни изделия, млечни и местни продукти, както и риба и морски дарове.
Могат ли технологиите да дойдат на помощ?
Една от основните причини за разхищения на храна в домакинствата са грешките при пазаруване - купуват се повече продукти, отколкото е нужно, не се следи за срока на годност, складират се по-големи количества храна, която не се изяжда навреме и т.н.
Помощ за това може да дойде от света на технологиите и на мобилните приложения. Вече съществуват примери за локални апликации, които показват на потребителите на дадени супермаркети кога цената на дадени продукти намалява заради наближаването на срока им на годност. Други показват в кои ресторанти предлагат останалата храна след края на деня на хора в нужда или къде като цяло храната е по-евтина.
Съществуват вече и приложения за умни списъци с продукти, където всеки може да изчисли колко точно храна му трябва въз основа на база данни от различни рецепти. Други дават интересни рецепти въз основа на това какви продукти са ви останали в хладилника.
Основният момент обаче остава социалната ангажираност с темата. И без нея нито едно приложение не би имало достатъчно смисъл. А дотам все още има доста път.
