В България познаваме два типа време: "Егаси студа!" и "Егаси жегата!". Докато август все още разпилява мислите ни и превръща мозъчната пихтия в... разтопена такава, се молим на несъществуващите божества за малко хлад и благодат.
От време на време ни радват с приятно разхлаждане, образуване на купеста облачност и представяне на първо четене пред небесния форум на концептуалната мечта за перманетно изгонване на Емо Чолаков от телевизионния ефир.
Хората искат забавление. А освен стандартните за сезона море и планина остават приключенията на закрито. Можете да правите секс на отворена врата, да четете книги или да готвите. Но колкото и глупав да е човек, все пак има някакво влечение към изкуството. Визуалното, за да не потекат лигите на всички литературни групита.
Доста сме се изнежили откъм очаквания за стилово задоволяване. Окото и съзнанието са се наситили до такава степен, че вече трудно се впечатляваме от каквото и да било филмово пришествие.
Имаме си любими реплики: "Мда, т'ва съм го гледал вече..." или "Е, много ясно, че е правено на компютър!".
Затова имаме нужда от нещо различно. За нас, дигиталното поколение, ще бъде ново и... доста атрактивно. Ретро е, значи може да стане тренди. Щом е тренди, независимо колко абсурдно е според личната ни философия, сме податливи на пречупване. Допускаме го до себе си!
И докато в залите с климатик - по седалките, напоени с отдавна разлята кока кола и компресирана пръдня - се въртят летните приключения на слаботелесното ГМО "Капитан Америка" и менталният mind fuck "Трансформърс III" в компанията на няколко инфантилни цицоразобличаващи и дебилно-гротескни романтични комедии, на мен ми се гледа нещо различно. Компанията може да е същата, мястото трябва да се промени.
Защо си нямаме автокино - или обикновено лятно?
Или пък обикновено лятно кино? Не броим онази шизоидна рекламна чекия, която стои в сянката на шестоъгълния пето**йник в центъра на София.
Искам малко винтидж. За да разнообразя ежедневието си. Дори и само за 2-3 месеца, докато слънцето пече, а пичките прегарят отвъд менструалния си срок на годност.
Искам открито пространство. Парк. Автопарк. Нещо. Хващаш гаджето под ръка, или пък някоя нова девойка, която тепърва ще ухажваш. Водиш я на лятно/авто кино (ясно е, че такава покана и последвалата й реализация е тясно обвързана със сексуалните ти намерения). А след това - каквото светлинния меч покаже. Нека силата бъде с теб. Поне еректилната. Пенетрацията сама ще си дойде.
В зависимост от съоръжението, може да сте подредени амфитеатрално, или пък най-високите най-отпред, по-дребничките - да го духат...
Всъщност едва ли някой ще е там, за да гледа филм. Целта ще е романтиката и колкото се може по-често разиграване на топката между първа и втора база.
Не, че няма да се изкефя на "Възходът на планетата на маймуните" под нощното небе, прегърнал превъзбудената млада дама до мен, силно вълнуваща се от еволюция, лек срещу алцхаймера и с влечение към приматите (започвайки от мен)...
Да речем, че тази емоционална стилистика (двама души в зоната на откритото кино) изисква по-други филми.
Какво ми се гледа на открито?
Ще прескоча твърде лесната за тази ситуация романтична лятна комедия, изпълнена със summer nights и звучни песни, целите омазани с "Брилянтин". Тя си върви в летния пакет по подразбиране.
Бих добавил нещо изискано. Нещо с много хумор. Нещо от Били Уайлдър. Идеален пример е "Апартаментът" (или "Някои го предпочитат горещо"), който бие по точки "Закуска в Тифани" по всеки един параграф. Холи Голайтли може да си Гоу-хоум-ва!
Нека вкараме малко пиянски брътвежи, изгубени души и безразборно натуралистичен секс, докато танцувате своето "Последно танго в Париж".
За по-сигурен физически контакт: гушкане, изплашено притискане на девойката към младежа, леки писъци, прикриване на погледа, нежните й ръце, преметнати върху раменете ти, винаги може да се довериш на хорър-класиката на Хичкок. Неговият шедьовър "Психо" е повече от подходящ.
Някъде там своето място трябва да намери и един представител на чистия gore(-slasher) филмов жанр - Уес Крейвън и Фреди Крюгър са брилянт в короната на лятното кино, по същата причина, по която и Хичкок присъства в този списък.
Мисля да добавя и една щипка тежка драма за истинските ценители. "Английският пациент" е най-добрият избор в случая.
Предпочитания много, но летни кина - малко. Да не кажа николко. И докато аз си мечтая, лазейки по лабилните ви нервички, реално погледнато чакам да падне проклетия таван. Но няма да е зле първо някой да го "построи", нали?
Ще почакам още малко!
