Здравейте, приятели... Казвам се Гошо... или Ванката... или Благой (не, не съм Благой, нямам нито една татуировка на Иисус и не съм спал с нито една фолк-певица).
Сигурно ме знаете. Обичам да вися по опашки. Аз бях онзи човек,който взе преди вас последните 2 килограма банани през 1986 г. на Женския пазар.
Аз бях човекът, който ви прецака с Жигулата, която взех след 9 и половина години, докато вие така и не дочакахте своята, защото ви омръзна и на петата година си купихте Москвич... Алеко...
Аз бях този, който завчера се буташе на площада в Банско за парченце суджук.
Вие сигурно не сте ме забелязали. Но аз ви видях. Прередих ви. И взех и вашата порция.
Аз съм такъв, откакто се помня. Роден съм на една опашка. Мама чакала за "Кока-кола" и й изтекли водите. След това другите от опашката асистирали и аз съм се появил жив, здрав и пращящ от енергия.
Даже дошли репортери от "Работническо дело" и написали, че Кока-колата е буржоазна и вредна напитка и затова мама е припаднала на опашката - че и родила преждевременно.
Знаете ли... Дори не съм от Банско. Не ходя на ски. Не ходя и на почивки.
Аз просто съм създаден да се редя на опашки. Затова, когато разбрах, че в центъра на този курорт/град/бетонна градина ще има кьорсофра, не се поколебах и за миг. Хванах автобуса (с кола не пътувам,за да не ми е скъпо) и се озовах там. Преди вас.
Вие сте добри хора. Аз не съм такъв. Аз съм човекът от опашките. Аз взех 3 кебапчета с гарнитура от Митьо Пищова, но не гласувах за него. Взех капачки за буркани, 30 лева кеш и бутилка олио от 3 различни политически партии. И една дясна обувка. Но дори не отидох до урните.
Прецаках всички, купих си изгнили домати от борсата в Слатина на 10 стотинки килото, поръсих ги с олиото-келепир и си пуснах поредната серия на филма за Ферхунде...
Не че плащам за кабелна - крада сигнал от комшията, който е възпитан човек, доцент. Знам, че няма да се оплаче от това, че му скапвам сигнала. Прекалено е възпитан...БАЛЪК!!!
Да, това съм аз. Бях на опашките в "LIDL", когато пенсионери припадаха за евтини цитрусови плодове.
Бях сред първите, които отидоха на море през зимата по времето на Масларова, макар че нито съм пенсионер, нито обичам да ходя на море.
Аз съм човекът, който е готов да ви смачка за парченце суджук на площада в Банско, или да ви натресе най-некадърния управник за министър-председател, защото съм получил чифт чорапи, 2 буркана лютеница и 50 лева от застъпници на кандидата.
Вие не ме помните. Макар че живея на вашия етаж. Заради мен ви спират асансьора всеки месец-аз плащам рядко и с нежелание. И докато плащам, кълна управляващите, които обаче аз съм избрал.
Помните ли... преди известно време се разминахме... Да, на съседната улица. Вие бяхте угрижен, защото във фирмата ви имаше масови съкращения. А аз - доволен, понеже - докато вървяхте с вашите грижи, изпуснахте мобилния си телефон.
Аз го взех. Но не ви казах. Той и досега е у нас. Но не го ползвам, защото разговорите струват пари.
Смятате ме за дребна душа, нали. За човек, който обикаля опашките. За човек, който е заченат по опашките (в "междучасието" между свършиха бананите и пуснаха ги пак...).
Да, сигурно сте прави. Само че аз пък ви смятам за балъци. Защото аз определям вашата съдба.
Аз съм електоратът. Аз съм рейтингът. Аз съм таргет групата.
Когато някой пише за страната ни, той пише за мен.
А не за вас. Вие сте добрички. Следователно - глупави.
А аз - аз съм тарикатчето на дребно. И отново ще ви прецакам на всяка една опашка - на тая за Европа, на тая за Шенген, на тая за добър живот и социално благополучие...
Защо ли - защото предпочитам суджука пред всички останали перспективи.
И ще ви продам за парче суджук, без да ми мигне окото.
Насред площада в Банско. Насред Брюксел, Ню Йорк, Токио, Исперих, Триград, Кнежа...
Та така, скъпи мои. Хайде със здраве. Отивам да се блъскам някъде другаде в очакване на големия келепир -президентските избори, общинските избори, парламентарните.
А вие се трудете. Вие не можете по друг начин.
Оставям ви, че да изпека суджука, който взех от площада в Банско завчера.
Той беше за вас... Затова ми е още по-сладко.
Ваш Гошо (или Сашо или Благой)
