Нарисувай ми овца

Преди няколко дни колегите от Webcafe ми се обадиха с молба.

"Напиши - викат те - статия за това какви книги трябва да четат децата".
Аз веднага казах - няма проблеми. Седнах да мисля и...тотален блокаж.

Сетих се как веднъж попаднах на едно парти, където една дама ми показа швейцарска книжка за деца от детската градина. С картинки и по няколко изречения отдолу. Имаше едно, което направо ме разби - рисунка на един мъж и две жени.

И пишеше: "Това е тате, това е мама, това е любовницата на тате".
До ден днешен се чудя - това яко ли е, или е върхът на малоумието...
Не знам. Но е факт, че зловещо се измъчих с поставената ми задача.

Какви книги трябва да четат децата...
"Хари Потър"...или "Патиланско царство"? "Здрач" или "Маншон, Полуобувка и Мъхестата брада"?
И тогава реших, за да не бъда ментор, да разкажа една история.
Без повече да философствам.
Ето я.

Въведение

Тази вечер, както никога досега Николай Георгиев се прибра навреме от работа.
Причината беше, че просто днес се оказа последният работен ден на нашия герой. В края на деня шефката на ЕйчАр отдела го привика и му каза, че се налага да се разделят. Но че са му благодарни за добре свършената работа и годините, прекарани във вярна служба.
Николай знаеше, че сега почивката на море ще пропадне. Както и новото колело, което беше обещал на сина си - 8-годишния Петърчо.

Той знаеше и други неща, свързани с кредитни карти, ипотечни заеми и прочие, но за тях имаше време да мисли от утре.

Вечерята мина тъжно. Николай седеше с мрачна физиономия и всички го гледаха със съчувствие. Само малкият Петър не разбираше какво става, защото прекара почти цялата вечер, четейки историята на Хари Потър и някакво огледало...или някакъв нечистокръвен принц, няма значение.

Неусетно дойде време за лягане и съпругата на Николай го придърпа в другата стая.
- Мисля, че трябва по някакъв начин да кажеш на Пепи какво се е случило. Той има очаквания, които ние очевидно няма да можем да  сбъднем.
- Права си, скъпа - с тъга произнесе Николай - сега ще поговоря с него.

Изложение

- Тате, как си - попита малкият Петър, който си беше облякъл пижамата - изглеждаш ми тъжен.
- Имах лош ден, Пепи - отвърна баща му - почти като деня, в който Робинзон Крузо корабокрушира на безлюдния остров.
- Значи сега и ти си корабокрушенец - отвърна детето - но не си сам, имаш си нас.
- Да, сине...имам си вас - отвърна Николай - но нямам вече постоянни доходи. Чувствам се като Карлсон без петачета.
- Тате, четох в една книга, че ако заровиш парите си под едно дърво, те ще се умножат.
- Не си я дочел, сине. Всъщност Котарака и Лисицата излъгаха Пинокио да си зарови парите, за да ги откраднат...Нещо като банките у нас.

- Аз вчера по телевизията видях един чичко, който много приличаше на Пинокио. Нямаше голям нос, но изглеждаше силен и здрав като издялан от огромно дърво. От боабаб. Говореше нещо за...някакви данъци, министерства и даже спомена нещо странно - "Ние ги хващаме, те ги пускат".
- Да, но не е Пинокио, тате. Ако беше Пинокио, носът му щеше да порасне много, докато разказва разни неща по телевизията.

- А тате...имаше и един чичко с очила, който само го нападаше...Приличаше на Хари Потър.
- Да, тате, знам го. Не е Хари Потър. Доскоро той, заедно с още двама чичковци ни управляваше. Те бяха тройна коалиция - нещо като тримата мускетари. Или по - скоро...като Маншон, Полуобувка и Мъхестата брада. Даже Мъхестата брада искаше да му дадем оня връх в Рила, на който се качихме заедно преди 3 месеца.

- Не ми отговори защо си тъжен, тате - попита отново малкият Петър.
- Ами...как да ти кажа...помниш ли когато малката кибритопродавачка драсна последната клечка от кибрита...Днес и на мен ми се случи това. Драснах последната клечка и сега трябва да търся нов кибрит.
- Аз имам един кибрит, тате. Скрих го последния път, когато ни спряха тока. Ти много се ядоса тогава. Дори каза, че мразиш някакви чехи.
- Да, ядосах се, защото имаше токов удар и компютърът ми изгоря. А това за чехите - не ги мразя, макар че се разпореждат с тока и ни бият постоянно на футбол. Не трябва да мразим никой. Дори хората, които се отнасят лошо с нас.

- Като Пипи Дългото чорапче, нали, тате...Тя не мрази никой, макар че понякога хората й мислят лошото. А защо ние не можем да живеем като Пипи. Да имаме чанта с парички, кон, маймунка...И да сме силни като нея...
- Петре...някои хора живеят точно като нея. Е, не си обуват различни чорапи. По-скоро носят дрехи на "Хюго Бос", "Версаче" и "Долче и Габана" и вместо кон яздят "Мазерати". Но имат чанти с парички и пистолети на тавана, също като нея. Даже и хора, които стоят постоянно на тавана с пистолетите в ръка, за да ги пазят. А аз няма да мога да ти купя колело, сине.

- Ееее...защо бе, тате - захлипа Петър - ти ми обеща...
- Защото днес, сине, разбрах, че злата мащеха не съществува само в приказката за Снежанка, а и в нашият Ейч Ар отдел. Та сега вече не работя и няма да мога да изкарам достатъчно пари, за да ти купя колело.

В тъмната стая настана кратко мълчание. Накрая малкият Петър каза:
- Разбирам, тате. Ще карам колелото на Сашо. Ние сме приятели - като Фродо и Сам. А ти ще си намериш ли нова работа?
- Естествено, Пепи - отвърна Николай - само ще гледам да не работя с вампири, като ония от "Здрач". Макар че това е трудна работа.
- Лека нощ, тате. Не се ядосвай. Ти си моят Супермен!
- Лека нощ, мило дете. Ти си моята гордост - почти през сълзи отвърна Николай.

Заключение

Тази история се е случвала на мнозина от нас. Сега разбирате ли защо децата трябва да четат книги.

Аз виждам една основна причина. Тя е, че само така можем да им обясним, че понякога живеем като Алиса в страната на чудесата. Но по-често ни се случва да живеем като Фродо по пътя за Мордор.
И една молба накрая...
Когато детето ви прочете "Малкият принц" и ви помоли - "Нарисувай ми овца"...
Моля ви...не рисувайте манекенки, депутатки и телевизионни водещи.
Все пак овцата е полезно животно.
И сега завършвам като в приказка - три дни яли, пили и се веселили...

#4 Оня Дето Го Трият 03.07.2011 в 12:08:42

Абе един 8-годишен Петърчо не е ли малко порастнал, та да му се обясняват нещата чрез приказки? Моя скромен допир до 8-годишни дечурлига показва друго.... А и времената са такива, че на 8 хлапето вече трябва да е овладяло например два езика и един спорт, вместо да го баламосват с приказки, в които доброто побеждава. В реалния живот, както знаем, доброто няма тоя късмет, що тогава объркват децата от малки още?

#6 greenstreet 03.07.2011 в 13:35:38

10 е добра възраст, макар че може и да се окаже късно, ако си си поставил задача на 26 да купиш Кремиковци. За 316 милиона.

#7 MacAllister 03.07.2011 в 13:42:33

Хайде не се заяждайте с човека, никак не е зле, даже бих казал е добре ;) И по-добри думи бих казал, ама навици, навици, трудно ми се извърта езика в положителна форма

#9 Мария-2 03.07.2011 в 14:11:42

Четете на децата си книги. Всяка вечер по една глава. За десетина години доста книги ще сте прочели и обсъдили заедно. Освен това, четенето е приятен завършек на деня. А след още няколко години детео ви със сигурност няма да поиска силиконови гърди за подарък, а ще обсъди с вас бъдещето си.

#14 GruYou 03.07.2011 в 16:56:17

Ако ще си говорим за чавета, повечето от тях не могат да четат и до зряла възраст, пък и след това... На мен статията ми хареса.

#20 Коректен 04.07.2011 в 07:06:45

"... света на техниката...", "...компютъра и айфона...", "...по-добре от баба си...". Предполагам всичко това означава, че може да ги разглобява и сглобява преди закуска, защото ако не е така аз не бих тръгнал да се хваля с това, че може да цъка по картинките. А още по-малко бих се хвалил като на 8 годишна възраст пише "4" и "6" вместо "ч" и "ш", защото, видиш ли, е навлязъл "в света на техниката" от съвсем малък. И това е без да споменавам за евентуалните и твърде вероятни проблеми с четенето ако не е от монитор и не е на маймуница. Историята е хубава за хора, които са на минимум 27-28 и са чели като малки. Другите няма как да я разберат.

#22 black_dragon 04.07.2011 в 09:10:53

Теа, много си зле. Наистина!

#23 Оня Дето Го Трият 04.07.2011 в 09:26:53

Едва ли точно аз трябва да давам съвети как се гледат дечурлига, но.... Ако на 8-годишна възраст си възпитавате децата с книжки за приказни светове, то на 18 ще гледат тъпо света и ще се чудят що аджеба доброто не побеждава винаги, а после до 68 ще гласуват убедено я за Бойко, я за Болен.....щото то нали така става в приказките - идва един силен Юнак и оправя всичко....

#28 greenstreet 04.07.2011 в 11:55:50

T.e. нека няма детство детето, важното е после да просперира. Така ли да разбирам тъпата логика на част от вас? Бил Гейтс и Зукърбърг станаха богати с визия за бъдещето, а не защото са най-добрите програмисти на времето си. А този талант трудно ще го отгледаш...

#29 Елф 04.07.2011 в 12:00:35

Когато бях на 3 прабаба ми ме научи на буквите, защото нямало с какво да ме развлича.Стара жена, какво да я правиш, лека и пръст... На 5 четях самостоятелно, а на 7 не ми беше интересно в училище, защото другите деца тепърва се учеха да четат, а аз бях изяла с кориците вече "Тримата мускетари", произведенията на Карл Май, Емилио Салгари и прочие. В 7 клас, когато трябваше да кандидатствам, отдавна бях на вълна Кафка, Аристотел и други подобни... По цял ден седях у дома и четях книги, докато другите се забавлявах и имаха детство...Родителите ми бяха щастливи от факта, че четях толкова много, но аз самата едва днес, след като оставих зад гърба си два университета и не знам вече колко специалности, разбрах, че това не ме е направило кой знае колко щастлива, въпреки, че ме срещна с хора, които малко са имали шанса да срещнат, да не говорим да се учат от тях.Някои вече покойници... Та на въпроса - какви книги, трябва да четат децата и колко? Ами отговорът е простичък - подходящи за възрастта им, такива, които ще ги направят щастливи по-дълго време... И да играят повече, да рисуват и да слушат музика, да танцуват... Не учете детето си да цъка на компа, за да имате повече време за себе си...един ден факта, че не сте му нарисували овца, може да не липсва само на вас... Бъдете с децата си колкото можете повече и не се страхувайте да "търсите мишката под леглото", да изрязвате салфетки, защото ще изцапате или да рисувате с боички - всеки миг прекаран с тях носи повече щастие, отколкото сме предполагали някога, че съществува. Дарете си повече усмивки виждайки щастливите им личица

#33 Оня Дето Го Трият 04.07.2011 в 13:16:44

Mай се отклоняваме много далече от темата. Да, ок е да се четат на хлапетата приказки, но ако са на 4 например. Децата на 8 в днешно време са по-интелигентни от повечето пишещи в тоя форум , така че леко глупав ми се видя примера за 8-годишен Петърчо и приказките в текста. Така че не е дилемата "книжки vs. компютър", а по-скоро полезни умения (PC, езици) срещу празни ретро-приказки (змейове, всепобеждаващо добро)....

#36 Елф 04.07.2011 в 13:59:07

Теа, ще вметна една забележка: Членовете на Върховния съд на Съединените американски щати до един са източноевропейци, завършили университети в Източна Европа.Последния, който покани лично американския президент е българин, завършил не къде да е, а в "пасивния" Софийски университет "Климент Охридски".Много е лесно да взимаш най-доброто от света и после да го наричаш "американска нация". Моята дъщеря със сигурност няма да бъде занимавана от мен с биографията на Обама, но няма и да рисува Европа с кръгче на мястото на Австралия, в това можеш да бъдеш сигурна, както и няма да свързва Великобритания с Дейвид Бекъм например, а ако някой ден се отзове пред Петерхоф, ще знае достатъчно, че да го оцени по достойнство ;) Професията нека сама си я избере, когато му дойде времето и когато е убедена, че именно с това иска да се занимава Никой не може да ти каже как да отглеждаш и възпитаваш детето си - ако искаш на 10 да е открило ЦС, на 11 порносайтовете и на 30 живота да му е омръзнал - давай смело - ти си родителя, ти си решаваш сама за себе си, но и за него http://www.youtube.com/watch?v=PSSDUKrzGt4&feature=related Толкова

#42 Елф 04.07.2011 в 14:59:07

Грешка, този български съдия отказа лично на американския президент и все още си работи в Софийски градски съд.Какво показа статистиката от обучението на петимата млади източно европейски съдии в САЩ и техните "колеги" американци учили по програми за обмен на кадри в Източна Европа - петимата Източно Европейци завършиха с А+ Колумбийския университет, от петимата "американци" - двама не завършиха програмата и се отказаха, двама от другите се явяваха няколко пъти на поправки и накрая "изкласиха", така да се каже и последния - "гордостта на Америка", успя да се дипломира успешно в...Тирана....И петимата Източно Европейци останаха да работят в собствените си страни ( no comment ). ПП Не ни ги давай за пример американците, нито т.нар. от тях "образователна система, защото "нали се сещаш, че по света съществуват Хайделберг, Кембридж, Оксфорд, Валфсдорф, Московски университет, Сорбоната, както и Висшето училище на Ватикана, които никога не биха препоръчали за деца "биографията на Обама" и поради тази причина създават световни експерти и нобелови лауреати ( СУ също не прави изключение )

#45 Елф 04.07.2011 в 15:06:37

Забравих да ти кажа, че същите придобиваха магистърска степен в областта на Международното право, което означава, че бакалавърските степени, придобити в собствените им държави са признати от Американската образователна система.

#52 Елф 04.07.2011 в 15:41:32

Едно собствено и цял град чужди - избрах да работя с деца ;)

Новините

Най-четените