Римейкът не е чак такова престъпление срещу изкуството, човечеството и западната цивилизация, за каквото го смятат някои от най-екстремните пуристи сред киноманите. Амбицията да се претвори някой по-стар филм в нов контекст, с други изразни средства и различни изпълнители понякога дава разкошен резултат.
Преди осем години Скорсезе "ъпгрейдна" азиатския трилър "Вътрешни афери" с брилянтната си мафиотска екстраваганца "От другата страна", а през 1981-а Джон Карпентър взе второкласната фантастика от 50-те "Нещото" и без да променя заглавието, ни поднесе уникалната съспенс класика, която изведе жанра на съвсем друго ниво.
Могат да се изброят още много примери в подкрепа на идеята за римейк, но има едно ядро от тотални кино класики, които абсолютно никога не трябва да бъдат пипани. Всеки слух от кухнята на индустрията за планирано "освежаване" на някое от тези изключителни заглавия поражда вълна от ярост в средите на ценителите, а понякога дори се стига до смъртни заплахи за костюмираните холивудски негодници, които са си помислили, че могат да осквернят наследството на монументален шедьовър.
Сега ще се спрем на осем от многото недосегаеми кинематографични постижения, които не подлежат на подобряване и подновяване.
"Гражданинът Кейн", 1941-а, реж. Орсън Уелс
Най-важният и иконичен американски филм за всички времена. Влиянието на този недостжим магнум опус е безгранично. Историята за медийния магнат Чарз Фостър Кейн, който покорява света, но умира в самота, е най-добрият учебник по истинско кино.
Правен преди повече от 70 години, легендарният аудио-визуален диамант все още изглежда новаторски и революционен. Всеки потенциален опит да се надгради подобна гениална демонстрация на талант за правене на кино е обречен на провал. Никой и никога не трябва дори да си помисля за римейк на "Гражданинът Кейн".
"Добрият, лошият и злият", 1966-а, реж. Серджо Леоне
Спагети-уестърн класиката на Серджо Леоне не подлежи на римейк. Много филми са вдъхновени от епичния, оперен размах на италианския маестро, а финалният "стендоф" между Блонди (Клинт Истууд), Ангелските очи (Лий Ван Клийф) и Туко (Илай Уолък) е фундамент на популярната култура, цитиран в хиляди произведения през последните десетилетия.
Но в случай, че голяма клечка от Холивуд реши да си поиграе с идеята за "реновиране" на шедьовъра всеки уестърн фен веднага ще отправи към него легендарната реплика на Туко: "Ти имаш хиляда бащи и всичките са копелета като теб".
"2001: Космическа одисея", 1968-а, реж. Стенли Кубрик
Корпоративните хиени, осмелили се да хвърлят тегава "римейкова" сянка върху абсурдно великия шедьовър на визионера Кубрик заслужават съдбата на онзи клет тапир от началото на филма.
Преди дни в интернет изтече писмо на покойния Кубрик от преди няколко десетилетия към някакъв продуцент, който възнамерявал да посегне на "2001: Космическа одисея". С комбинация от изящно остроумие и бруталност мистър Кубрик уведомява костюмара, че ако наистина тръгне да действа го очаква неприятно усещане от насилствена интимна среща с онзи голям реквизитен кокал от филма, който режисьорът си е запазил, най-вероятно за подобни поводи.
"Кръстникът", 1972-а, реж. Франсис Форд Копола
Трудно е да се намери нещо по-иконично от "Кръстникът". Продължението от 1974-а беше равнопоставен магнум опус, а третата част от 90-те разочарова само и единствено в контекста на първите два върховни филма. Но това, което никога не трябва да се прилага към оригиналния мафиотски епос е цапане с римейк.
Това би било предложение, което със сигурност трябва да се откаже. А ако някой продуцент реши все пак да си спечели врагове с подобна авантюра, нека не се учудва, ако една сутрин се събуди с отрязана конска глава в леглото си.
"Шофьор на такси", 1976-а, реж. Мартин Скорсезе
Не си го и помисляйте! Този филм е перфектен и просто става по-добър с годините като велико вино. Това, естествено, се отнася и за "Разярения бик", пак на тандема Скорсезе-Де Ниро. Няма кой да изиграе Травис Бикъл по-добре от Робърт Де Ниро и едва ли някога ще се роди режисьор, способен да създаде същата меланхолично-напрегната атмосфера като Скорсезе.
Сценарият на Пол Шрейдър е съвършен. Ню Йорк никога не е изглеждал по-упадъчно и тревожно в киното. Студийните бастуни решили да пипат класиката заслужават да изпитат върху себе си лудостта на психологическата и емоционална развалина Травис Бикъл в цялата и барутна тежест.
"Сталкер", 1979-а, реж. Андрей Тарковски
Красивата философско-спиритуалистична кинопоема на руския гений не е лесен филм за "сдъвкване" от така наречената масова аудитория. И затова ще бъде чудовищно престъпление, ако някой някога реши да представи на съвременната публика опростена версия на "Сталкер". За филмовите компании по света трябва да е забранено със закон да стъпват в онази метафизична "Зона", пленила колективното въображение на синефилите.
"Глутница кучета", 1992-а, реж. Куентин Тарантино
Постмодерна класика, която никога не трябва да бъде опетнявана с римейк. Тук дори няма да се наложи феновете да заплашват евентуалните извършители на подобна гавра. Самият Тарантино най-вероятно е готов да докаже, че влечението му към стилизираното филмово насилие може бързо да се материалазира в истинския свят, ако някой оскверни дебюта му. А и как си представяте съвременните тийн идоли да играят печени престъпници, които си говорят за метафорите в ранното творчество на Мадона?
"Големият Лебовски", 1998-а, реж. Джоел и Итън Коен
Не! Просто не!
