Най-лошото на малоумните филми, заснети по видеоигри е, че насърчават критиките на невежите сноби. „Какво очакваш - вдигат рамене интелектуалците на излизане от киносалона, където са гледали Far Cry. - Направен е по видеоигра." Да, така е - направен е по игра от продуценти опортюнисти и некадърен режисьор в преследване на лесна печалба. Скокът от конзолата до големия екран е достатъчно труден, но когато и снимачният екип е бездарен, просто няма смисъл да се включва камерата. За да илюстрирам тезата си, ето няколко потресаващи примера.
"Сам в мрака"
http://www.youtube.com/watch?v=OLcGRmbmLzU&feature=player_embedded
Германският режисьор Уве Бол трябва да отговаря за много престъпления, но това е може би най-тежкото. Диалогът е ужасен, актьорите са като зомбита, но най-дразнещото е, че филмът въобще не е страшен. Най-големият грях на адаптацията е, че открадна заглавието на продукт, който доказа, че игрите могат да бъдат не по-малко плашещи от хорър киното.
Единственото общо между филма и видеоиграта са имената на главните герои. Тара Рийд и Стивън Дорф въобще не успяха да внесат тръпка в повествованието, а Крисчън Слейтър явно е изгубил бас, за да приеме ролята. Филмът започва с дълъг (и болезнен) низ от надписи, който се чете от диктор, ако случайно публиката е неграмотна. Текстът трябваше да е извинение.
"Макс Пейн"
http://www.youtube.com/watch?v=Q2jAEoBz6RY&feature=player_embedded
В началото ми се струваше, че „Макс Пейн" има достойнства, които да го държат далеч от кофата за боклук. Добър актьорски състав - Марк Уолбърг и Олга Куриленко, и завладяваща визуална естетика. Вярвах, че филмът ще бъде верен на класиката на Remedy. В сърцевината на сюжета има драма, екшън и наркотик от бъдещето - също точно отражение на играта.
Но в игрите не е толкова важно историята да има смисъл. Филмът ме разочарова първо с плоските и лишени от въображение престрелки, а след това и с безумната паралелна сюжетна линия (с военни, естествено). В „Макс Пейн" има десетки второстепенни герои, за чиято съдба въобще не ти пука, освен това липсва ироничният хумор на играта, както и разказа от първо лице. Целият фарс върви като на забавен каданс, а зрителят има чувството, че той е този, когото са гръмнали в главата.
"Жив или мъртъв"
http://www.youtube.com/watch?v=d8xm_WmRuoc&feature=player_embedded
Има си причина за съществуването на катастрофални тъпотии като „Жив или мъртъв" - в началото на 90-те лишени от разум екшъни като „Уличен боец" ставаха хитове в боксофиса. Този филм също е за турнир по бойни изкуства, но повече прилича на фарс. Адаптацията на серията секси игри на Tecmo се появи в кината през 2006 г. и много бързо потъна в забвение.
Треторазредните актьори направиха бойните сцени още по-мъчителни, а в главната роля е Кейн Косуджи - син на легендарния актьор и хореограф Шо Косуджи (известен най-вече с „Влиза нинджата" от 80-те). Девън Аоки, Наташа Малте и Джейми Пресли се разхождат в оскъдни тоалети и внасят зрънце от еротичната атмосфера на играта, но общо взето филмът не успява да се впише дори в категорията „култово слаби". „Жив или мъртъв"? По-скоро мъртъв.
"В името на краля"
http://www.youtube.com/watch?v=Q22A9aRrUIw&feature=player_embedded
Ето въпроса, който ме измъчва отдавна: Как Уве Бол успява да привлече свестни актьори за подобни пътни произшествия? Бърт Рейнолдс и Матю Лилард? Разбирам - имат да плащат ипотеки. Но как ще обясним присъствието на Рон Пърлман, Джейсън Стейтъм и Клер Форлани?
Поне Рей Лиота си излива душата в диалога и почти успява да го накара да звучи смислено. Този шедьовър на тъпотата е от филмите, които коренно се различават от сюжета на играта и човек се пита защо изобщо са си направили труда да плащат авторски права. Кой би си помислил, че видеоигра, съсредоточена върху тактическата стратегия, ще бъде удобен трамплин за екшън звезда като Джейсън Стейтъм?
"Смъртоносна битка 2: Унищожението"
http://www.youtube.com/watch?v=dJ_rQB7NAmk&feature=player_embedded
Да, първият филм „Смъртоносна битка" беше велик. Сълзливите моменти ми доставяха греховна наслада, а бойните сцени бяха над средното ниво. „Унищожението" свали летвата. И то много. Рейдън престана да е симпатичен електронен мерзавец и стана смъртен.
Къде ви е умът бе, хора? На кого е притрябвало това? В основата на филма е трансформацията на Лиу Канг, който се превръща в най-нелепия дигитален дракон в историята на киното. Нататък става още по-лошо: Драконът се бие. Зле.
Да не говорим, че „Унищожението" е изпъстрено с потресаващо слаба актьорска игра, ужасна сценография и най-некадърните визуални ефекти на всички времена.
"Супер братята Марио"
http://www.youtube.com/watch?v=oPbe4qpw0V0&feature=player_embedded
Лев Гросман призна, че е платил, за да гледа този филм, когато тръгна в кината през 1993 г. Явно е бил единствен. Хоскинс и Легуизано като Марио и Луиджи? Нямам нищо против. Но Денис Хопър като Куупа за малко да ме разплаче. Каква беше тази коса?
Основното е, че никой не може да отреже Йоши и да му се размине. Много бих искал да видя филм за Марио и Луиджи, направен с днешните технологии. Подхвърлям идеята на Джеймс Камерън.
"Уличен боец: Легендата за Чун-Ли"
http://www.youtube.com/watch?v=hAtHbNw81YE&feature=player_embedded
Оригиналният „Уличен боец" от 1994 г. при целия му абсурд беше значително по-добър филм от „Легендата на Чун-Ли" с Кристин Креюк. Напуснала е сигурното си убежище в „Смолвил", за да направи това? Дори да не броим факта, че Байсън не носеше емблематичния си червен костюм, актьорската игра беше ужасна.
Героите не приличаха на тези от видеоиграта, а Кристин въобще не пасва на представата ми за Чун-Ли. В едно интервю Крис Клайн каза, че „феновете ще останат поразени". Какво може да ни порази? Като изключим сцената под душа на Мун Блъдгуд.
"Къщата на мъртвите"
http://www.youtube.com/watch?v=oaF3dN_fVfY&feature=player_embedded
През 2003 г. никой не можеше да предскаже, че Уве Бол ще се утвърди като режисьор на най-лошите филми по видеоигри. Три от четири адаптации по-късно вече за всички е ясно, че той не си е научил урока. Когато група колежани се отправят към самотен остров, за да си правят купон, веднага ти става ясно, че нещо ще се обърка.
Ако Бол беше използвал някакъв елемент от сюжета или поне героите от видеоиграта, този филм можеше да стане читав, но уви. Не беше дори забавен. Актьорите очевидно работят с Бол, когато знаят, че кариерата им в Холивуд е обречена. Пресен пример е Кристана Локън.
"Двоен дракон"
http://www.youtube.com/watch?v=426Rb2oy4O0&feature=player_embedded
Благодарение на сайта IMDB вече знам, че Пол Дини е автор на сценария на адаптацията по видеоиграта „Двоен дракон" от 1994 г. Това е може би единствената причина филмът да не бъде толкова ужасен. Бог ми е свидетел, че прическата на Алиса Милано в стил Еминем не помогна по никакъв начин.
"Doom"
http://www.youtube.com/watch?v=-NjsSrD2uG4&feature=player_embedded
Може и да греша, но мисля, че „Doom" беше първият филм, в който сцените са снимани от перспективата на героите (точно като в играта). Това е единственото положително качество на филм, който се подигра с една от най-любимите игри на всички времена. Жалко за Скалата и Карл Ърбън - момчетата дадоха всичко от себе си.
