Едрите депозити бележат нов връх, а държавата се отказва от данък лихва. Глупост? Не! Антисоциален лобизъм.
Народното събрание одобри стъпки към намаляване и последващо премахване на данък лихва. А приходите от данъци са единствения начин за финансиране на обществените системи. Особено когато държавата е абдикирала и се е изтеглила от активна икономическа дейност.
Данъците са и метод за моделиране на поведение. Печалбата на компаниите се облага, нашите заплати - също. За да се формира печалба, за да получим трудово възнаграждение - работим, извършваме услуги, произвеждаме.
Собственикът на влог държи пари в банкова сметка, не произвежда и затова данъкът му е по-нисък?! Т.е. получава стимул за това, че НЕ инвестира и НЕ създава работни места. Не е ли по-добре да получи обратния сигнал?
Намирам за несъстоятелна и тезата, че реално лихвата по депозитите само компенсирала инфлацията, т.е. това не бил „чист" приход. Инфлацията обаче влияе и върху останалите приходи.
Облагането на доходи от труд от една страна и реверансите към доходи от лихва от друга показва, че управляващите насърчават нищоправенето, рентиерството. Не отричам правото им да споделят такива „ценности", но нека да не ги представят като загриженост към средностатистическите граждани, масата от които не живеят от лихви.
Спестяванията
Интерес данъкът да се премахне имат собствениците на депозити. А по-голямата част от съгражданите ни нямат никакви спестявания. Според Европейската комисия половината от българите изобщо нямат банкови сметки.
Другите 50% можем да открием в официалните данни. Статистиката не показва по колко влога има едно физическо лице и все пак разкрива общата картина. Последните данни на БНБ за септември 2013г. показват нов рекорд на депозитите - в банковите сметки вече има над 36 млрд. лева. Както и миналата година разликата между малките и големите суми е значителна. Докато в най-ниската група средният размер е едва 117 лв., по-малко от 1% от сериозните влоговете държат цели 37% от парите. Над една трета от всички вложения.
Това е достатъчно, за да разберем къде са парите. И все пак нека погледнем дали големите депозити са изтеглени към офшорки вследствие на приемането на данъка, както вещаеха някои анализатори.
От графиката виждаме, че спестяванията под 1000 лева продължават да намаляват.Парите от най-високите групи не само не са изтеглени, но и устойчиво растат. Очевидно собствениците на банкови депозити не се притесняват от данъка и намират, че условията у нас са по-изгодни от другаде. А може би работят по въпроса за отмяната му...
И така - ако нямаш поне половин милион в банка, не си заслужава да критикуваш данъка. Основният аргумент против данъка сред хората от (условно казано) средната класа е, че трудно заделени малки суми за "черни дни" се облагат. Пари за частни уроци на детето, за сватба, за погребение. Разбираемо е. Когато не можеш да разчиташ на опора от социалните системи, във времена в които "спасението на давещите се е дело на самите давещи се", тези скътани пари често са единствената сигурност, макар и крайно недостатъчна. И би било по-добре, чисто психологически, малките депозити да бъдат освободени от лихва.
Но, ако изключат субективното усещане, че държавата взима и последните пари от джоба на несретника, тези критици ще осъзнят, че се облага само приходът от лихвата, не вложените пари. И да се замислят - разчитали ли са някога на тези допълнителни 3-4 лева годишно.
Бюджета
Приходи от различни депозити в държавния бюджет:
При настояща ставка - 10% и средна лихва по депозити - 4%, постъпленията от влоговете в размер на 1 млн. лв. в бюджета са значителни. А трябва да се има предвид, че при големи депозити лихвите са преференциални и са много по-сериозни от публично оповестените. Т.е. и реалните отчисления от едрите влогове са по-високи от тези в таблицата.
Веднъж влезли в държавния бюджет тези средства би трябвало да се влеят в образование, здравеопазване, инфраструктура и пр., услуги които собствениците на дребни влогове не могат да си позволят да платят на пазарни цени. Какво остава за тези, които изобщо нямат заделени пари.
В повечето държави, изключваме офшорните зони разбира се, данък върху лихвите има. В Белгия той е 25%. За такъв данък не сме дозрели, но е добре да се знае.
За да покажат загриженост към "малкия човек" депутати от управляващите партии твърдяха, че данъкът ощетява обикновения българин, пък и приходи от него почти няма. В дебатите около промяната на ставката обаче се промъкнаха тези, че ще се откажем от значителни постъпления, ако го отменим. Наистина има различни оценки на годишните приходи от данък лихва. Официално зам. финансов министър заяви, че се предвиждат за тази година приблизително 80 - 90 млн. лв. А парите за обществени разходи все не стигат.
Съвсем наскоро беше оповестено, че средства за здраве няма. Правителството ще върне само част от направените от болниците разходи. Управителите на лечебните заведения трябва да решат дали да купят лекарства, да платят режийни или да изплатят дължимите възнаграждения на лекарите. След продължителни преговори и заплахи премиерът обеща да намери 27 млн. лв. отнякъде... За нас като пациенти избор няма, можем само да се молим да не се наложи да постъпим в болница. Та малко ли са 90 милиона?
Само преди месец служители на "Български пощи" протестираха пред Министерски съвет за неизплатени компенсации към компанията. Не молеха за държавна помощ, изискваха дължими на компанията суми. Хиляди служители, национална мрежа от пощенски клонове и достъпна услуга зависят от изплащането на 22 млн. лв. Ресорният министър отсече, че ще изплати едва 1/3 от парите. Малко ли са 90 милиона?
И БДЖ е на кръстопът. Компанията отново продава локомотиви, за да покрие разходи. В споразумението с Европейския съюз се предвижда намаляване на жп линиите и приватизация, въпреки обещанията за възстановяване на компанията, осигуряване на достъпен и екологичен транспорт. Защо с лека ръка зачеркваме 90 милиона?
Ниска грамотност, висока детска смъртност, фалирани и приватизирани цели икономически сектори - това е цената, която плащаме за дългогодишното недофинансиране на обществените системи. И същевременно доброволно се отказваме от приходи.
Глупост? Не вярвам. Продажност и груб лобизъм.
хм .. може ли другарката, написала този пасквил, да ми обоснове - защо трябва да има детски!? Защо, пак да се облагат, доходите? Като съм спестил, и съм си ги сложил на влог, тези пари веднъж са били обложени. Защо, трябва да се инвестира? Ако нямам желание да се занимавам с бизнес?! ЗАщо не се отменят социалните данъци, и да се премине към застраховане, както е по целия нормален свят?! Като поразмисли, да вземе да се светне, че майчинството в Швейцария е точно 3 месеца, и толкоз. АКо искаш да си гледаш чавето, си планираш как, кой и т.н. ... аман от социалистически псевдо капитализъм ...
Статията има валидна идея само ако приемем "премиса" в началото, а именно, че парите от данъци са единственият начин да се фиксират системите. Ако обаче приемем, че парите извън държавата са пари, които се въртят в икономиката ( и в този смисъл, държавата е просто тежест за хората да си обменят стоки и услуги) и ролята на държавата е да създава и следи правилата, а не да "фиксира", "стимулира" и "генерира разтеж", то целият аргумент няма смисъл
Кое е справедливо бе, Гюлеметов? Значи ако си държа парите под дюшека, а не в банката за да ми вземат данък-лихва, значи може да ме съдят сега за укриване на данъци ли !?
"...Да си държиш парите под дюшека не е инвестиция и не носи доход, за разлика от банковия депозит..." Вероятно върху данъка лихва трябват също и здравни осигуровки, вноска за пенсия и т.н....да не пропуснеме нещо?
Не, на мен вредни трябва да ми плащат за това, че общувам с псевдограмотни представители на стадото. Вместо да ме убеждаваш как всичко трябва д се облага, що не вземеш да се откажеш от заплата в полза на държавата и да решим проблема из основи. За какво са ти доходи изобщо? Ама то и тоя момент ще дойде. Дянков въведе данък-лихва от безизходица, щото се чудеше откъде да върже още някой лев. Нещата сега стават все по-зле. Само ми е чудно откъде се намират такива олигофрени дето сами убеждават, че трябва да ги облагат още и още повече
Не знам как да бъда по-ясен Според мен следващата логична стъпка след това да се радваш колко е добре да ти сложат данък и на лихвите на мижавите спестявания е направо да извадиш един камшик и да се самобичуваш
Всъщност влоговете се облагат и без специален данък. Банката плаща данъци върху инвестициите си, а тя инвестира с вложените пари.
Статията страда от няколко порока, не знам нарочно ли е или умишлено. Говори се тук, че депозитите се покачват и е приложена таблица. И веднага правят впечатление две неща. Първото - говори се за депозити общо, таблицата е количествена. Същите не са разделени на срочни и безсрочни /облагаеми в България са само срочните депозити/, за да разберем кои се качват и кои падат, т.е. силен или слаб е ефектът на данъка. На следващо място, по незнайни причини в приложената таблица липсват депозитите от 1000 до 100 000 лева. Това по фактологията. По същество, защо това е един от най-скопените данъци, ударил, противно на вижданията на автора, а и на генезиса на самия данък, точно по-слабата икономически част от населението. Прокламирана цел, ако можем така да я наречем, още при въвеждане на този данък, но тя се споделя отчасти и тук, е да се накарат хората /и то баш тези с големите размери на депозитите/ да си извадят парите от банките и да ги налеят в икономиката под формата на инвестиции в бизнес, потребление и т.н. Случи ли се това, всеки може да прецени. Защо не се случи? Защото в българската действителност липсва каквато и да е предвидимост. И това е така, основно поради невероятната слабост и умствена изостаналост на законотворците в България. Данъчното законодателство се променя поне веднъж годишно и това е така всяка година /някои закони и подзаконови нормативни актове - по няколко пъти/. Въвеждането на нови данъци се приема без каквото и да било обществено обсъждане, без каквото и да е допитване до работодатели, работници, синдикати и изобщо кой да е. И още нещо, то е типично и за случая с данък лихва - без каквато и да е възможност за поне частично компенсиране на налога. Т.е. налице е огромна несигурност на средата. После, фискалният ефект от този данък беше твърде малък. Независимо, че държавата си позволи да преуреди отношения между депозиралите и банките със задна дата, самият Глав. счетоводител на Републиката - г-на Дянков, заяви, че фискалният ефект не е такъв, какъвто е бил очакван - данните недвусмислено го подкрепят. И тази тенденция продължава. Тук се споменава, всъщност направо си си повтаря, че 90 млн. лева е очаквания приход тази година. Нищо подобно - лицето Чобанов /изпълняващо временно функцията министър/ говори за очаквани 66 млн. лева /даже при намаление на ставката от 10 на 8 %/ очаквания приход пак явно никога не е бил 90 млн. лева. И така - очакват се 66 млн. лева. Колко ще се съберат обаче /пример с Дянков от по-горе/ и колко от тях ще отидат за администриране на този данък, един Господ знае. И стигаме до последната част - с фалирането. Мисля си, че вместо да търсим бошлаф приходи от нови данъци, при това, повтарям го, с пренебрежим фискален ефект, нужно е на първо място държавата да успее /в определен брой от случаите ДА ПОИСКА/ да си събере първо дължимите и данъци, както и дължимите здравни и осигурителни вноски. Не го ли направи, както и не се ли подобри законодателната среда, и 50 % данък лихва да има, това няма да подобри положението. Нито на БДЖ /а те са огромна, интересна, но и много деликатна тема/, нито на Български Пощи. Като край - обсъждането на точно този данък, по мое мнение, си е загуба на време. Понеже имаме много, много по-голям проблем - средата, в която този данък съществува.
Е защо говориш така сега? Виж по-долу че някои хора сами си искат да бъдат облагани и даже пропагандират това