Първият учебен ден за мен винаги е бил празник. Баба беше начална учителка и този ден заедно с 24-ти май бяха по-уважавани от Коледа и Великден вкъщи. Тази година и малкия ми племенник стана на седем и отиде да "прекрачи за първи път прага на родното училище".
Толкова с емоциите, няма да ви занимавам с лични истории.
Отделих време да изгледам всичките сутрешни блокове и за пореден път се убеждавам колко извън мярката и отвъд стандартите "публицистика" се предлага на драгия телевизионен зрител.
Бърза се, припряно се правят преки включвания от "горещи точки", говори се в ефир и накрая калта не е на първия етаж в училището в Мизия, не е в името на печално известното средищно училище в Калище, не е дори по тротоарите на Берковица.
Калта е подарък за послевкус, харизан от телевизионерите на драгия зрител - да си я предъвква на път за работа, да си спомня за нея в обедната почивка.
Негативизъм, проблеми, язви, рани, нередности, нерешени проблеми - ето как телевизиите предпочетоха да ни покажат първия учебен ден тази година.
Не твърдя, че нямат основания, напротив - поредица министри сякаш работят само и само да има какво да работят после "разследващите репортери".
Но това решава ли проблема всъщност?
За да не бъде съвсем черна картинката и да спазят криво-разбраната концепция за "всички гледни точки" телевизиите ни показаха и казионните слова на министри, депутати, президент които милваха детски главички в ефир.
И на следващия ден трябваше някои да влязат в обяснителен режим (но и това е друга тема).
Телевизията-майка БНТ по стара традиция решава да почеше само повърхността на проблемите, като в 15 минути разговор препусне през празника, Калище, учебниците по история, жителството и мобилните телефони и ... забравих, ама май имаше още теми.
Всяка една от тях - подхваната и недовършена. Тотална липса на фокус и смея да твърдя - изхабено присъствие на министър, пък било то и служебен. Дошла е на крака в студиото - избери си една тема, подготви се като хората, та я разкарай по целия конспект. Да, ама не.
Нова Телевизия не остава длъжна на общия тон на многотемие, но за да покаже мускул и фокус, прави три поредни включвания от сметище и училище.
Чест прави на канала, че откри локален проблем и го захапа като булдог блажен кокал.
Вместо да ни демонстрира последователност и истинско решение на реален проблем, телевизията позволи кокала да бъде покрит с нагарчаща захар от всевъзможни институции, всяка от които се кълнеше, че въпросните деца повече няма да стъпят на сметището и крачетата им само прага на родното училище ще прекрачват.
Задайте си сега сами на себе си въпроса доколко искрени бяха вчесаните им усмивки в училищния двор и на колко майчини обещания от сорта "Само тука ша го пращам, няма на боклука" повярвахте.
Тези преки включвания бяха допълнени от още горещи точки, пак Калище. Там горката репортерка се луташе между родители, учители, местна власт и отникъде отговор, отнийде надежда за смислен разговор в ефир. Имам чувството, че брифирането на репортери преди включване е забравена практика.
Колкото повече възможности за преки ефири имат телевизиите, толкова повече плява имаме в ефир.
Техниката, колеги, е нещо прекрасно и може на живо и от Мусала да предавате, ама само желязото не прави телевизията.
Пазарния лидер БТВ също е на фронта, но не е спечелила "наддаването" за министър в ефир, поради което ни задоволява с двама бивши такива.
Пак 15 минути разговор и пак от-тема-в-тема, тоест повърхностно, но там демонстрираха факирски умения да вържат политиката с образованието като почесаха и темата за образователен ценз за гласуване и работа.
Вярно, три минути, но на политическата партия, която защитава тази теза, ако трябваше да плати за темата в ефир ... едни десетки хиляди левове не й мърдаха.
Дори и по конкретен повод да правя анализ на сутрешните ни ефири, все до едни и същи изводи стигам.
Знаем прекрасно, че телевизионното време е скъпо и трябва да се пълни със съдържание. Но да наблъскаш седем разговора в един и да го проведеш за 15 минути не е правилния отговор - всъщност така се хаби времето, темите не достигат до дълбочина, а зрителят, горкият, остава без капка ново съдържание в края.
Сутрешните ни блокове са като детски плаж, в който всички дружно шляпаме по плиткото и плашим сянката на акулата от дълбините.
Навсякъде тъга, проблеми, негативизъм и нерешени глупости.
Да вземем конкретния пример с първия учебен ден - някой от вас да видя за инициативата "книга вместо цвете", някой да отрази другата идея за дарение вместо цветя за учителката?
Не, само мимоходом споменавания. Вместо това - кал и Калище, бунище и бежанци. Вместо да се обърнат към "бащите на сутрешната телевизия" и да почерпят опит, родните телевизионери ни сервират тежки теми за закуска.
Зачеквал съм темата за тематиката и преди, но смея да твърдя, че положението става все по-трагично.
Продължавам да си мисля, че умните глави неслучайно твърдят, че по-малко значи повече, но това прозрение не е огряло нашите географски ширини.
Да, в дебелите книги по телевизионерство пише, че сутрешните блокове дават повече информация за нещата в развитие от предния ден. Тоест не е невъзможно сутрешен блок да разкости една тема от край до края като ползва актуалността на случката? Може. Прави ли го? Не. Вместо концентрирана свежа струя в началото на деня, драгият зрител гледа претоплена супа тюрлю-гювеч.
Да не се чудите после откъде ви е усещането за кал в устата.
