"Тогава когато се назовават имена и факти, би следвало или да се казва цялата истина, или да не се започва да се говори на тази тема"
Авторът на този неоспорим постулат е не кой да е, а Яне Янев.
Формулировката му се ражда не къде да е, а в студио на сутрешен блок. А темата, разбира се, е неслучайна - изчезването на Петко Сертов.
Иронията е в това, че минути по-рано Янев се упражнява в производството на поредната порция научна фантастика за масово ползване по повод "отсъствието на Сертов" - в средата на остър дефицит на официална информация.
А при липса на официална информация, медиите си намират заместители - един и същи контингент от хора, за които никой не може да се закълне, че знае с какво се занимават в промеждутъците между гръмотевичните си медийни изяви.
Общото между тях е, че в продължение на години националните медии ги легитимират като "експерти", "специалисти" и "инсайдъри", с други думи - лесно разпознаваеми са от публиката.
Майсторът на този жанр се оказа Маргарита Михнева, която успя да развие толкова много теории и конспирации, че без особени скрупули и в отстояние от няколко часа лансира едновременно бягство заради разочарование от любовна афера (към 11 ч. на 9 декември) и самоубийство без труп (към 20 ч. на 9 декември).
Бомбастичните теории обаче свършиха работа - привлякоха вниманието на медиите към потенциалния говорител по темата, след което потокът от информация стана значително по-структуриран. Между логически несвързаните сензационните "разкрития" на Михнева личи нещо друго - очевидно тя разполага с фрагменти от информация, която не е публично достояние, не е лесно проверима и до нея по официален път не може да се стигне.
С други думи, източникът й (ако е един) е човек, свързан с разследването, и/или човек, който има интерес от определен развой на това разследване.
Михнева първа "разкри" връзката на Петко Сертов с енергийния търговец и лобист на КТ "Подкрепа" Ангел Божилов. Веднага след това версията й за любовницата и самоубийството от безпаричие се изпари във въздуха. Постепенно цялото внимание по казуса с изчезването на Сертов беше насочено към неуредените бизнес отношения за милиони на Божилов.
През нея изтече за първи път и опровержението на информацията, че Петко Сертов е напуснал дома си, като е взел със себе си международния си паспорт. Едва три дни по-късно версията й беше потвърдена от бившия съветник в ДАНС Алексей Петров и от съпругата на Сертов - Емилия, в единствената й публична поява до този момент - едноминутно интервю по телефона в предаването "Дикoff".
Маргарита Михнева не е единственият ударник от фабриката за дезинформация. По същия начин - но по алтернативен канал (Янев, Гамизов) протече версията за злоумишлената чуждестранна резидентура, която клати крехкото правителство.
В този бульон беше забъркано всичко възможно - от криминогенната обстановка до международното положение - и „Южен поток", и убийството на свидетел по делото „Килърите 4", и инцидентът с висшия съдия Лозан Панов, и сигналът на френския посланик срещу Румяна Ченалова, и бунтът на младите съдии.
Изобщо - медиите съвсем съзнателно дават трибуна на всеки потенциален спекулант, който умее в рамките на 10-тина минути да скалъпи някаква що-годе смислена хипотеза - непроверима, но и неоспорима поради липсата на официална информация.
Въпреки че от десет дни казусът се разчепква по телевизии, преса и интернет - нито един въпрос не получи конкретен и смислен отговор.
Защо изчезна Сертов, напуснал ли е страната или не, в какви отношения е влязъл бившият шеф на ДАНС след освобождаването му от държавните структури, заплашван ли е бил и от кого? Какво прави МВР по случая, защо ДАНС се дистанцира от разследването и защо политическият елит неглижира казуса?
А вместо държавата да разсейва дезинформацията, върши точно обратното - засява все повече и повече опитни полета за развъждане на спекулации и заблатява допълнително мътилката около истинския проблем - изчезването на бившия контраразузнавач No.1.
Как се проверява версия от говорител, който не предоставя други доказателства освен претенцията, че "застава с името си"?
Но когато национални медии започнат да хранят аудиторията си с информационния еквивалент на кална утайка, вече няма оправдание.
По всичко личи, че до финала на „сериала" ще бъде произведен още сензационен материал. За хора като Михнева това си е основно творческо занимание. А и докато има клиентела, ще има и предлагане.