От мига, в който се качих в метрото в Сеул, усетих десетки вперени погледи в мен. С ужас установих, че две жени на средна възраст ме сочат пръст и се смеят. Млада двойка се беше вторачила в обувките ми, а възрастен мъж ме потупа по рамото с изражение на човек, видял
екзотично животно.
Едвам дочаках моята спирка. На излизане от метрото бях заобиколена изневиделица от група бабички, които започнаха да опипват гердана и чантата ми, клатят глава и мърморят нещо на не
особено приятно звучащия им език.
Извънземните...
По-късно това щеше да се превърне в част от живота - чужденците в Южна Корея често се третират като извънземни и стават обект на открит присмех - но този първи сблъсък с това толкова различно и странно общество много ме шокира.
Изненадата продължи в ресторанта, в който реших да обядвам. Сервитьорът ми каза с абсолютно каменно лице, че не можело да ми сервира патица със зеленчуци, защото била за двама души.
Добре, казах, дай тогава свинското на скара. И това не можело. "Ти сам. Един човек
няма", ми каза той на развален английски и обясни как повечето неща в менюто се сервирали само на двама или повече човека. Започнах да се изнервям и настоях, че съм готова да платя - нищо, че е за двама, и нищо, че количествопто е по-голямо. Сякаш говорех на стена.
На корейците, както разбрах по-късно, не можело дори да им мине през ум да ядат сами
в заведение, камо ли да поръчат нещо, което според местните стереотипи се сервира на поне двама. Да не говорим за импровизация и да направиш нещо различно от общоприетото, като например да угодиш на клиента и да му вземеш парите.
Да се срамуваш до смърт
Оказа се, че да бъдеш различен в Корея - в това число попадат чужденците или пък местни, които си позволяват да имат по-друг начин на живот и поведение - е равносилно на позор и отлъчване от стадото. Всичко се прави в името на принципа "да не се изложим" и да избегнем срама. Техният срам обаче не е като нашия и в някои случаи даже води до самоубийства, най-вече сред младите.
Корея е на първо място по самоубийства сред страните от Организацията за Икономическо
Сътрудничество и Развитие (OECD), в която членуват най-богатите държави.
Принципът на срама важи само в кръга от хора, които те познават. С непознатите може да се държиш сякаш не съществуват. В резултат на това в градския транспорт и по опашките се бутат, удрят и настъпват, но не последва никакво извинение или опит за такова.
Пърденето, оригването и плюенето на обществени места са съвсем нормални. Както и двойните стандарти за супер богатите, за които законите и обществените правила не винаги важат. Показването на емоции на публични места също не е срамно. Гледки от хора, които се карат
шумно, крещят или плачат, са чести.
Ярко, цветно, лъскаво до блясък
Любовта към кича и електронните играчки е главозамайваща. Всичко блести, лъщи, свети, включително костюмите на бизнесмените и чантите на бабите. Всеки по всяко време държи в ръката си мобилен телефон или друга джаджа и буквално отиват до тоалетната с нея. Ако не е телефон, то тогава в ръката си имат цигара.
Възрастните жени обикновено носят дрехи с невероятно ярки цветове в безумни комбинации. Косите на всяка са задължително късо подстригани и накъдрени. Младите момичета пердпочитат къси черни поли и бели ризки, и носят обувки на минимум 10 см ток, обсипани с капси и всевъзможни лъскавини.
Мъжете над 50-60 години масово си боядисват косите. А при младите мъже, колкото по-изнежен и женствен е видът, толкова по-секси.
Луди за работа, луди за пиене
Корейците работят като луди по над 12 часа на ден - не случайно са четвъртата по сила икономика в Азия - но и пият като луди. Алкохолните запои с колеги и шефове след работа до късни доби са почти задължителни за всеки мъж, който иска да расте в кариерата.
Старата азиатска система, при която по-заможните мъже са имали наложници, е заместена от заведения с компаньонки, които са посещавани най-вече от женени господа. Всеки втори хотел в страната се нарича love motel, бизнес сделки се сключват в специални салони с момичета,
пълно е със сауни, които предлагат секс.
Това обаче не се смята за срамно и сякаш не съществува, тъй като никoй не смее да говори по
темата открито.
Образованието е издигнато в култ. Децата се пращат на допълнителни уроци всеки следобед до 10 часа вечерта. Амбициите на родители са болезнени, а конкуренцията за университетите жестока.
Попитай духовете за отговора на вселената
Тази какафония от чудатости и противорeчия получи донякъде обяснение, след като разбрах, че от стотици години Корейците практикуват шаманизъм и живеят по законите на конфуцианството.
Шаманите - нещо като нашите врачки и лечители - осъществяват връзка с духове, за да решат проблемите на хората, които са ги потърсили за помощ.
Конфуцианството пък е създадено от китайския мислител и философ Конфуций, живял 5-6 век преди новата ера. С две думи в обществото трябва да има йерархия, в която всяка жаба да си знае гьола, а също така морал и чувство за срам. Отношенията между хората се определят от
строги правила, според които по-младите и по-нискостоящите се подчиняват на по-възрастните и висшестоящите.
Корейците обаче са станали по-големи конфуцианци и от Конфуций. Стига се до там, че преди години самолет на Korean Air катастрофира, тъй като помощник пилотите не посмели да противоречат на главния пилот.
След първоначалния културен шок започнах да търся обяснения за нещата, който са странни в очите на европеец и да правя сравнения с България. Исках да разбера какво мотивира тези чудаци. Как така само за едно поколение, от потресаваща мизерия и бедност след гражданската война от 1950-53 г. между разделения юг и север, Южна Корея се превръща в просперираща държава, мереща мускули с Япония.
И каква цена плаща за успеха...
Европоцентризъм се нарича това....Много странно и будещо смях сред околните заболяване.
странни хора, твърде различни от нас, а казват, че българите имат азиатски корени любопитно е, Азия е загадка за нас, въпреки че толкова много искахме да станем някакъв азиатски тигър на Балканите
До Милена! Явно не си имала работа с тези нации. Аз имам скромен опит от почти 4 години. Но Японците определено са много по-напред от другите, макар че и те изостават от Европа с много. По настоящем съм част от консултански екип на китайска и корейска фирма. Макар че и двете фирми са в топ 3 за свойте страни си наемат европейски специалисти да ги консултират. Не могат да се организират, не им достигат технически познания и т.н. Културата им е странна за мен. Имат отвратителни навици пърдене, мляскане, сърбане. Когато казах на един колега /50 годишен англичанин с много опит и знание/, "днеска се хванах да си сърбам кафето, дали няма да почна да мляскам скоро?" той ми отговори, "не се притеснявай. Човека не може да стане маймуна". Смятам че авторката е доста обективна. Те не признават че има друга култура. Смятат се за върха, и все пак са догонващи или поне в моята област.
До RBT: При всичките кусури на корейците намирам за проява на лош вкус и тесногръдие да коментирате по подобен начин точно един определен аспект от културата им. Да, точно така - пърдят, уригват се и така нататък, но това минава за просташко само в определени райони от земната повърхност. В останалите, а те преобладават, уверявам Ви, подобни прояви не правят лошо впечатление... всъщност не правят никакво впечатление. Приемете, че това е тяхната култура и тя е по-различна от нашата, точка. Иначе ако тръгнем да си мерим културите... някак трудно ще ме убедите, че са простаци хората, които правят филми като "Bin-jip", "Il mare", "Sunflower" или "I am a cyborg, but that's OK" например... Дори напротив - нашите "творци" изглеждат като обикновени пейзани пред техните. Моето впечатление е, че и те са хора като нас - с едни човек се разбира по-лесно, с други - по-трудно. Впрочем, съгласен съм с Вашата професионална преценка за тях. За протокола: работя за "Лоте", кръстосвал съм от Jeju до DMZ, жена ми прави магистратура в Сеул.
Съгласен съм с Начко, но и с авторката. Корейците имат някои много силни страни, но като всеки народ под небето си имат и своите кусури.
С нетърпение очаквам още. Хареса ми точно това, че авторката не е безпристрастна, все пак това са си нейните лични изживявания и впечатления, защо да ги описва от позицията на някой друг.
До mumu: Добре де, няма лошо, нека пише пристрастно жената, и леко надменно, щом така иска, но хайде без глупости, а? Тия локуми с конфуцианството ми се сториха съмнителни (там е пълно с катедрали и будистки храмове), та реших да проверя. В "CIA world factbook" четем следното: Christian 26.3% (Protestant 19.7%, Roman Catholic 6.6%), Buddhist 23.2%, other or unknown 1.3%, none 49.3% (1995 census) В "Уикипедия" данните са почти същите, само е уточнен дялът на изповядващите конфуцианство - много под 1 процент. Та... викам си, щом "дългогодишна журналистка" от "Ройтерс" прави такива гафове, то значи или е скарана с професионализма, или нас ни взима за малоумни. Ако възнамерява да продължава да пише по същия начин, по-добре да спре. Представям си какви ще ги надипли за другите азиатски държави. Ако някой иска да прочете интересни пътеписи от Азия, да търси в интернет Юри Варошанов - няма да остане разочарован.
За четящите на руски — за цената, която е платил обикновеният корейски труженик в началото на възхода на страната — в блога на известния руски изтоковед А. Ланьков: http://tttkkk.livejournal.com/213631.html "В середине 1960-х гг. Корея начинала свой экономический рывок. Как известно, в Корее не наблюдается никаких природных ресурсов, поэтому правительство сделало ставку на тот единственный ресурс, который имелся в его распоряжении — на дешёвую рабочую силу..."
Мислех да не коментирам, но не се сдържах. Една голяма част от написаното е вярно, но е написано през изключително песимистична гледна точка. За България също могат да се напишат много изключително негативни коментари, както и за всяка една държава. Относно това, че гледали на чужденците като на извънземни - не е вярно. Мен никой не ме е гледал така. Всички бяха изключително любезни и много сладки. Веднага привличах внимание, това е ясно, но вниманието не беше изразено по лош начин. В един клуб само като излязох на дансинга, преди да започна дори да танцувам, всички само като ме видяха, взеха да ми ръкопляскат, после едно момиче се запозна с мен. Когато спирах да питам за нещо на улицата, други хора ме виждаха, че питам нещо и идваха да ме питат как могат да ми помогнат (дори да нямаха представа как да ми помогнат, искаха да го направят). Беше ми изключително забавно. Това за бутането - ами просто там има много повече хора на квадратен метър от тук. Просто в тяхната култура не се счита за нещо лошо да се буташ, личното пространство има съвсем други измерения. Това за оригването, пърденето и т.н. - ами не е точно така, има възрастни мъже, които го правят, но не са всички. А и какво лошо има да се мляска? Наистина в по-голямата част от света това е нормално. Въпросът е не са ли нашите възприятия грешни? И това, което ме накара да коментирам - конфуцианството. Начко, прав си, наистина конфуцианството като религия го изповядват едва 1% от корейците. Но конфуцианството не е религия, то е философия. В продължение на 500 години е било доминиращата философия в страната и влиянието му и до ден днешен е силно. Дори един кореец да не го осъзнава, той носи в себе си конфуцианските ценности - пример за това е почитта към по-възрастните, строгата йерархия в обществото и т.н. Така че корейците от всички религии, както и атеистите, имат нещо конфуцианско в себе си.
Мисля, че сте си отговорили на въпроса защо и как се е развила Южна Корея със целия текст над нея. Нещата, които сте описали в голяма степен важат и за Япония.
И да допълня - да, конфуцианството има много лоши страни, да, корейците го спазват твърде буквално, но пък именно благодарение на него са постигнали този значителен икономически напредък - защото се подчиняват на по-висшестоящия, не си позволяват да не свършат поверената им работа. Може веднъж да е катастрофирал заради това, което е много лошо разбира се, но пък именно благодарение на това съзнание и упорития труд от една от най-бедните страни след края на Втората световна война сега са сред най-развитите.
Корейче, приемам твоето обяснение за разпространението на конфуцианските ценности за далеч по-смислено от това, което прочетох в статията. В статията пишеше, че ако вторият пилот не противоречи на първия, то това е проява на конфуцианство. Е, да, ама не - това е най-обикновена субординация, всяка армия или друга организация, в която служителите носят нашивки, се опира на тоя принцип. Добре беше авторката да си беше изяснила тия подробности и да обърне внимание на нашивките по униформите на пилотите. И понеже ти спомена за впечатлението, корейче - и аз да добавя: след като в никое превозно средство никой не се присмя на европеец с бръсната глава, сини очи и много бяла кожа (а няколко дни пък беше червена от слънчево изгаряне), то значи че на авторката на дневника са и се присмивали заради нещо специфично във външния и вид, а не просто защото е от бялата раса. Всъщност корейските момичета са възприели чертите на бялата раса за идеал, затова напоследък най-популярната пластична операция е "закръгляне" на очите, за да добие лицето по-европейски вид. Така че би трябвало да завиждат на авторката, не да и се присмиват.
Хмм, да въобще не става ясно какво общо има конфуцианството с пилотите. А именно, че там уважението към по-възрастните и по-високопоставените е много, много по-застъпено от тук. Факт. Общественият статус е много важен за всеки човек в Корея и според него се определя какъв си, какви са взаимоотношенията ти с останалите членове на това общество. Това е ключово за разбирането на тяхната култура. Иначе да, всички корейки (над 80%) са луднали да си правят пластични операции на очите, носа и брадичката, възприели са западния идеал за красота, което е доста глупаво според мен. Но въпреки култа към "белия" човек все пак има известна доза расизъм в корейското общество, това не може да се отрече. Но наистина, как на мен не ми се е случило да ми се присмиват, да се държат лошо и т.н. Факт е, че може би с изключение на един шофьор на автобус, всички се държаха много добре с мен, дори напълно непознат ми закара багажа с колата си, други пък ми даваха телефона си да се обадя, когато ми се налагаше (става въпрос за напълно непознати, които срещам случайно на улицата или в автобуса). Така че не знам тя какво е правила, за да се държат така с нея, но явно причината за неприятните случки не е в отношението на корейците към чужденците.
Корейче, 99% споделям това, което си написал. Да предположим, че ти като мъж, а авторката като жена имате различни възприятия към отношението на корейците към вас. Да, но аз като жена нямам спомени като тези описани от авторката. Да не би да е била в Северна Корея? На всички вечери, обеди и купони имаше само един който сърбаше. Едно от малкото неща, които все пак ми направи голямо впечатление е липсата на каквато и да било социална сигурност. И те самите го знаят и се опитват да променят системата. Но пък никъде в света не съм била в дискотека, където съвсем естествено се забавляват няколко поколения на фона на ултра модерна музика: пенсионери, семейства, двойки, приятели, от 20 до 70 годишни. Няма пошлотия, няма претенции, а просо хората се забавляват и танцуват, кой както може. Северна Корея ще да е било...
...а препратката за Конфуций и шаманите все едно че е взета от Уикипедиа и се поднася така, сякаш никой никога не е знаел и чувал за тях, само авторката случайно била разбрала за какво става вупрос.