Източни дневници

Всъщност съм жена И мога да кажа, че получих много добро отношение като такава, въпреки че в Корея все още е на власт патриархатът. Постоянно ми казваха, че съм красива, мъже, жени, всички. Авторката никъде не е споменала за тази тяхна културна особеност - редовна реплика е да ти кажат, че си хубавец (хубавица) и често ти правят отстъпки заради това (поне така казват). Много е забавно да се ходи на пазар там, точно емоционалните изблици са супер забавни.

Да, това е добре, че съм сбъркала пола на корейчето. Интересно, колко това всъщност не е важно. Като си помисля, Корея е страната, за която говоря с голямо вълнение. Историята е много интересна: американските инвестиции ( финансови и образователни) и семействата които образовани в Америка се поставят за да управляват страната (до голяма степен причина образованието да е превърнато в култ), съжителството между традиционното и модерното на различни религии и т.н. Това е и едно общество, което е способно да реагира на проблемите чрез действия, а не приказки. Темата за този срам, който изпитвали е просто смешно тълкувана. Мъжете им, изобщо не се срамуват да демонстрират бурно пред американските казарми срещу посегателствата на американските войници към жените им и т.н. Но това, което е написано от авторката, не провокира дебат и дори не е информативно. Защото, тя само се чуди. Що се отнася до споменатата в този блог репликата на англичанина за човека и животното, моля ви не се връзвайте на тази приказка, като че ли не познаваме англичаните, но това е друга тема.

Меко казано съм удивен от фриволната интерпретация на преживяното. Три пъти съм бил в Сеул, поне 100 пъти съм ползвал метрото, досега не съм видял един човек, който да блее в мен, камо ли да ме сочи с пръст. Ако авторката имаше елементарно познание за корейската ценностна система, щеше да е наясно, че гледането в очите на непознат се счита за невъзпитано и по приунцип се избягва. Малкото случаи в които са ме заговаряли непознати в метрото е било от любопитство да разберат дали ми харесва страната. Коментарът за рестораната искрено ме разсмя припомняйки си колко булгогита и бимимбаби съм изял. Все сам. Повече не прочетох. Впечатленията ми от Сеул и корейците са прекрасни и препоръчвам на всеки който има възможност да посети страната.

И аз, както може би вече е проличало, не съм безразличен към Корея, като това не означава, че съм изпаднал в сляпо обожание или нещо подобно. На мястото на авторката бих започнал амбициозен проект като нейните "дневници" малко по-абстрактно, а не със силно съмнителните твърдения за отношението на корейците към "различните"... Лично при мен интересът бе породен от един корейски филм, разглеждане на картата на Далечния изток и логично възникналия въпрос: що за държава е тази, която векове наред е просъществувала и е запазила независимостта си буквално смачкана от двете си страни от велики империи като Япония и Китай? Гледам, похвалили са авторката, че е работила в чужбина, живяла, обикаляла, но ако смята да публикува толкова повърхностни радсъждения и впечатления, то аз бих я посъветвал да се откаже от идеята си. Отначало си мислех, че на мен нещо ми е изкривено и само аз съм възприел Корея и корейците по доста по-различен начин, но впоследствие се оказа, че опасенията ми са били по-скоро неоснователни. По принцип не бих си губил времето да чета изобщо, още по-малко имам желание да критикувам - къде по-деликатно, къде по-грубо - авторката, но пък от друга страна не съм съгласен някой да представя дадена държава и нейния народ толкова изкривено, тенденциозно и дори надменно и волно или неволно да заблуждава читателите, които не са имали възможност да добият впечатления от първа ръка. Аз например не съм бил в Индия, но ако прочета в "дневниците" нещо за тази страна, няма да хвана вяра и на една думичка от написаното. Ако Анна все още не се е научила да уважава чуждите култури да приема културните различия, дори и да не ги одобрява - значи още не и е дошло времето да пише книги. По-добре да попътува още, но ако може - да "смени очилата" и да започне да гледа по-благосклонно на чужденците. Да се постарае да открие общите неща между нас и тях, щом толкова иска да сравнява, а на различията да гледа по-философски. Ако някой ден се окаже, че е единствената европейка в екип от над 200 души, сред хора от шест-седем националности от два континента, току-виж проумяла, че толерантното отношение е единственият начин да се задържи на мястото си, да остане работоспособна и да спечели уважението на другите. Радвам се, че авторката е българка, а не корейка - няма да се притеснявам, че след подобен фал-старт на "дневниците" може да се самоубие от срам.

Има и нещо друго, което не мога да не спомена. Радостта на корейците когато срещнат българин. Имало е една реклама на българско кисело мляко с много хубава мелодия и хората обичали да си я пеят. В малко страни уважават българина така както в Южна Корея. Друга е темата и за връзката на корейското Есперо с Българиа. Една причина да се радваме за това. Що се отнася до корейското кино, мога само да кажа, че няколко години подред филма на годината за мен е бил корейски. Разбра се, когато бях там снимах и един слам в Сеул, с тенекиени бунгала, беше скрит зад дълга ограда, но това е страна както на контрасти, така и на много предприемчива енергия.

Алексанъдр Кочев, Благодаря ти, че ми спести от времето и енергията да напиша и аз своя гневен коментар, но твоят е напълно достатъчен в тази връзка! Вероятно знаеш достатъчно и за българщината, затова ще спестя продължение на коментара си, който цели просто да те поздрави! Дано не са далече границите, когато писачите ще са интелигентни хора, а не преобладаващо-обратното.

Няма проблеми. Дневника за Корея този блог почти го написа. Да казва по-навреме професионалната журналистка, за коя страна ще бъде следващия дневник. Така де, да се подготвим и да и помогнем с общи усилия да го напише, а тя да си го публикува както си му е реда. Но да не бърка страните. Това е важно.Да не отиде например в Тайланд, а да пише за Тайван или нещо подобно. Не че съм много силна в географията.

Чудя се дали със същата настървеност и хъс бихме защитавали собствената ни държава ако някой чужденец опише впечатленията си от първоначално изживения културен шок в България. Имам чувството, че точно обратното пи се получило – мнозина биха се надпреварвали да изливат помия върху страната. Ние българите сме много добри в чуждопоклонничеството и мрем да обожествяваме чужди държави и да плюем собствената си. Не знам как е в Корея, но сигурно и там има кусури. Би било интересно да прочетем в следващите серии какво мислят корейците за тяхната държава и нация.

Дали се чудиш или не, bulgarche, това е друга тема. Материалът е изключително субективен, скаран с елементарни факти, и на всичкото отгоре лъха на фалшив елитаризъм. В Северна Америка и Австралия има едно нарицателно - Eurotrash - с което се подиграват на различни изцепки на европейците. Една от тези изцепки е точно първосигналната реакция на европеец кацнал, примерно, на американска земя. Е, в случая е налице точно такава реакция и не мисля, че това има нещо общо с българщината или каквото и да е свързано с националната ни принадлежност. Ако много се интересуваш какво мислят корейците за собствената си страна, можем да отворим нова тема. Имам няколко близки приятели корейци и с удоволствие бих участвал в отговора, а и очевидно много от коментиралите под статията имат какво да кажат.

за първи път да прочета една много точна и вярна статия за Корея, която да показва реалния живот такъв какъвто е, а не някакви сладникави статии от хора които боготворят всичко корейско. въпреки че журналистката не живее там много добре е разбрала какви са наистина корейците. почти всичко което е написала е така в реалния живот, разбира се има и изключения, но като цяло е така.