Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Източни дневници

Искам да разбера каква цена плаща Корея за успеха... Снимка: Анна Мудева
Искам да разбера каква цена плаща Корея за успеха...

От мига, в който се качих в метрото в Сеул, усетих десетки вперени погледи в мен. С ужас установих, че две жени на средна възраст ме сочат пръст и се смеят. Млада двойка се беше вторачила в обувките ми, а възрастен мъж ме потупа по рамото с изражение на човек, видял
екзотично животно.

Едвам дочаках моята спирка. На излизане от метрото бях заобиколена изневиделица от група бабички, които започнаха да опипват гердана и чантата ми, клатят глава и мърморят нещо на не
особено приятно звучащия им език.

Извънземните...

По-късно това щеше да се превърне в част от живота - чужденците в Южна Корея често се третират като извънземни и стават обект на открит присмех - но този първи сблъсък с това толкова различно и странно общество много ме шокира.

Изненадата продължи в ресторанта, в който реших да обядвам. Сервитьорът ми каза с абсолютно каменно лице, че не можело да ми сервира патица със зеленчуци, защото била за двама души.

Добре, казах, дай тогава свинското на скара. И това не можело. "Ти сам. Един човек
няма", ми каза той на развален английски и обясни как повечето неща в менюто се сервирали само на двама или повече човека. Започнах да се изнервям и настоях, че съм готова да платя - нищо, че е за двама, и нищо, че количествопто е по-голямо. Сякаш говорех на стена.

На корейците, както разбрах по-късно, не можело дори да им мине през ум да ядат сами
в заведение, камо ли да поръчат нещо, което според местните стереотипи се сервира на поне двама. Да не говорим за импровизация и да направиш нещо различно от общоприетото, като например да угодиш на клиента и да му вземеш парите.

Да се срамуваш до смърт

Оказа се, че да бъдеш различен в Корея - в това число попадат чужденците или пък местни, които си позволяват да имат по-друг начин на живот и поведение - е равносилно на позор и отлъчване от стадото. Всичко се прави в името на принципа "да не се изложим" и да избегнем срама. Техният срам обаче не е като нашия и в някои случаи даже води до самоубийства, най-вече сред младите.

Корея е на първо място по самоубийства сред страните от Организацията за Икономическо
Сътрудничество и Развитие (OECD), в която членуват най-богатите държави.

Принципът на срама важи само в кръга от хора, които те познават. С непознатите може да се държиш сякаш не съществуват. В резултат на това в градския транспорт и по опашките се бутат, удрят и настъпват, но не последва никакво извинение или опит за такова.

Пърденето, оригването и плюенето на обществени места са съвсем нормални. Както и двойните стандарти за супер богатите, за които законите и обществените правила не винаги важат. Показването на емоции на публични места също не е срамно. Гледки от хора, които се карат
шумно, крещят или плачат, са чести.

Ярко, цветно, лъскаво до блясък

Любовта към кича и електронните играчки е главозамайваща. Всичко блести, лъщи, свети, включително костюмите на бизнесмените и чантите на бабите. Всеки по всяко време държи в ръката си мобилен телефон или друга джаджа и буквално отиват до тоалетната с нея. Ако не е телефон, то тогава в ръката си имат цигара.

Възрастните жени обикновено носят дрехи с невероятно ярки цветове в безумни комбинации. Косите на всяка са задължително късо подстригани и накъдрени. Младите момичета пердпочитат къси черни поли и бели ризки, и носят обувки на минимум 10 см ток, обсипани с капси и всевъзможни лъскавини.

Мъжете над 50-60 години масово си боядисват косите. А при младите мъже, колкото по-изнежен и женствен е видът, толкова по-секси.

Луди за работа, луди за пиене

Корейците работят като луди по над 12 часа на ден - не случайно са четвъртата по сила икономика в Азия - но и пият като луди. Алкохолните запои с колеги и шефове след работа до късни доби са почти задължителни за всеки мъж, който иска да расте в кариерата.

Старата азиатска система, при която по-заможните мъже са имали наложници, е заместена от заведения с компаньонки, които са посещавани най-вече от женени господа. Всеки втори хотел в страната се нарича love motel, бизнес сделки се сключват в специални салони с момичета,
пълно е със сауни, които предлагат секс.

Това обаче не се смята за срамно и сякаш не съществува, тъй като никoй не смее да говори по
темата открито.

Образованието е издигнато в култ. Децата се пращат на допълнителни уроци всеки следобед до 10 часа вечерта. Амбициите на родители са болезнени, а конкуренцията за университетите жестока.

Попитай духовете за отговора на вселената

Тази какафония от чудатости и противорeчия получи донякъде обяснение, след като разбрах, че от стотици години Корейците практикуват шаманизъм и живеят по законите на конфуцианството.
Шаманите - нещо като нашите врачки и лечители - осъществяват връзка с духове, за да решат проблемите на хората, които са ги потърсили за помощ.

Конфуцианството пък е създадено от китайския мислител и философ Конфуций, живял 5-6 век преди новата ера. С две думи в обществото трябва да има йерархия, в която всяка жаба да си знае гьола, а също така морал и чувство за срам. Отношенията между хората се определят от
строги правила, според които по-младите и по-нискостоящите се подчиняват на по-възрастните и висшестоящите.

Корейците обаче са станали по-големи конфуцианци и от Конфуций. Стига се до там, че преди години самолет на Korean Air катастрофира, тъй като помощник пилотите не посмели да противоречат на главния пилот.

След първоначалния културен шок започнах да търся обяснения за нещата, който са странни в очите на европеец и да правя сравнения с България. Исках да разбера какво мотивира тези чудаци. Как така само за едно поколение, от потресаваща мизерия и бедност след гражданската война от 1950-53 г. между разделения юг и север, Южна Корея се превръща в просперираща държава, мереща мускули с Япония.

И каква цена плаща за успеха...

Най-четените