Дъвката "Идеал" от социалистическото ми детство още ме преследва. Онази същата, дето в 1 от 3 случая се ронеше в устата и всякакви усилия на зъбите чрез дъвчене да я приведат в по- консистентен вид завършваха с болка в челюстта.
В другите 2 от 3 случая, да ги наречем "успешните", дъвката ставаше на твърда топка, а сладостта й изчезваше за секунди. Е върнала се е, кошмарът от детството ми - намигаше ми от касата на
кварталната аптека. Или по-скоро намигаше на дъщеря ми, която веднага се даде.
Всякакви опити да я разубедя, удариха на камък. Още повече, че аптекарката ме обезоръжи напълно, след като атакува с рекламата, че "била с картинка".
10 стотинки. Отново струва толкова, и докато броях жълтите стотинки (удобен повод да се разделя с тях за отмъщение на спомена) неволно се върнах в кварталната хлебарница между негърчетата,
закуската "Руен" и хляба "Добруджа" - и онези продавачки с кожухчета, тип "елече".
Бързо изгоних спомена. А дъщеря ми разгъна нетърпеливо опаковката, смачка я на топка и я връчи като боклук на жената. А тя й викна: "Чакай, чакай, картинката!" и й подаде нещо, което силно изненада детето. "Картинката" беше местност Рупите, храм "Св. Петка Българска" с лого "Опознай България".
Не знам дали схващате обема на маркетинговия замисъл - някакъв компот от сладки детски спомени, национализъм, а в нашия случай - и една доза Ванга. "Мамо, как се прави балон?", задърпа ме детето по ръкава. Нямам отговор на този въпрос. В моите спомени дъвката не правеше балони, въпреки че май имаше надпис "Дъвка за балончета".
Сигурна съм, че за много хора дъвката "Идеал" е правела най-големите балони, а шоколадовият десерт "Пинокио" е биел "Милка"-та с три обиколки. Няма да споря. Монетата винаги има две страни, а някои балони май никога няма да се спукат.
Що не писахте , госпожо, че дъвката е страхотна, а картинките дават тласък на децата към любопитство за 100те ни НТО? Така те ще се ограмотят, а и вие покрай тях!
Който не може да разбира текст с подтекст, не го може и това си е!
2060 година ще е хубава за българската демокрация. При продължителност на живота около 70 год. ,тогава ще умре последният човек живял при социализма. Няма да има носталгия, няма да има и критика- всичко ще е история.
Добре написано, с нелош замисъл, но оставя усещането за излишен хейт. Не виждам нещо чак толкова лошо някой да се възползва от този маркетингов трик. Струните "носталгия" и "родолюбие" ми се струват не по-лоши от струните "голотия", "лъскаво", "модерно" и прочее, които ежеминутно и отвсякъде ти крещят да купиш. Не бих си купил дъвката само защото ми напомня за едно време, но вероятно и аз не мога да избягам изцяло от балона на детството си, признавам. Ок, какво от това? Спомените вероятно оказват влияние на решенията ни какво да купим, но при положение, че доста хора подсъзнателно си купуват мастика от определена марка заради циците на някоя фолкдива, едва ли има някаква особена драма в завръщането на марката на някакви дъвки или шоколадчета. П.П. А хлябът Добруджа наистина беше по-добър от сегашния, пък!
Silvia Mihaylova, то бива да си докачлива, но чак за едни дъвки ли?! Не ставай идеал-истка
Това за дъвката въобще не е вярно. Правеше най-големите балончета, които можете да си представите. Веднъж направих балон, колкото главата ми. Като се пукна, ми се лепна на лицето и химичката Узунова почти припадна, защото приличах на Фантомас. А как се лепеше, не е истина. Ако я настъпиш, не можеш да си изчистиш обувката след това. Най-голямото отмъщение беше да я лепнеш върху косата на някоя фукла. Няма спасение, само ножицата помага. Що бой съм изял заради тази дъвка.
Изберете българското Госпожо Михайлова, вносните може и да са със съмнителен състав, а българските не са ли? Самоче ако в някоя от страните, откъдето ги внасят вносните се установи, че са навредили на здравето на някого, производителите ще си имат сериозни неприятности /ако този с увреденото здраве е гражданин на страната разбира се/. Тук производитела или разпространитела ще плати на някой съдия. Само бетона в България е качествен и затова никой не може да го спре
9 niemen | 17.01.201417:33 ... химичката Узунова ? МГ" Гео Милев"?
А стига сте плюли по дъвката за балончета, щото не умеете да ги правите Тя се завръща, както писах и вчера, с хитра идея да обособи любознателност към 100те национални туристически обекта -комплект с книжка (засега N1, a скоро и 2рата) и пакетче с 10 броя идеалчета. Ще има и томбола, за тези,които успеят да налепят всичките картинки по книжките - хем наградите си струват. И след първоначалният вкус на дъвчащ бонбон, балончетата се лепят чак до ушите. За тези,които го могат, естествено. На другите им е позволено да мрънкат
Чудесна статия и чудесно-смешни коментари, доказващи заглавието! Но "никога" ми идва твърде дълъг срок в този живот...