Следващите седмици, и никой не бива да се учудва, ще се забавляваме епохално за пореден път, наблюдавайки епизоди с подмятания за мъката да бъдеш студент в Студентски град, да бъдеш студент в България. Тези сериали можем да дефинираме като сапунки.
Разсъждавам по случая с убийството в Студентски град. Да започнем оттам каква определена социална роля е студентската според изискванията да бъдеш студент?
По принцип:
1. Да смяташ, че ти е нужно висше образование, за да имаш по-добра реализация в бъдеще.
2. Да се подготвиш за влизане в университета.
3. Да учиш през цялата година, за да актуалиризаш знанията си.
4. Да преминаваш изпитните форми, които по своята същност са с повече интензивност и по-висока летва от тези в училище.
5. Да си плащаш семестъра редовно.
България ХХІ век:
1. Да смяташ, че е модно да си студент, само защото ще живееш в Студентски град, ще имаш намаления и можеш да отидеш на бригада в САЩ.
2. Да влезеш с матура в университета.
3. Да учиш два дни преди изпита, на който да цитираш уикипедия.
4. Да преминаваш лесно изпитните форми, които са с изключително занижени критерии и високо оценяване.
5. Да си плащаш семестъра редовно.
Объркахте ли се?
Припомням какви са приликите от горните две графики: глаголните форми са във второ лице, единствено число, и да, по-важното - плащането на семестриалните такси.
Не смятам, че е пресилено да определя българското студентстване като една самозаблуждаваща се свобода на безотговорността. Една свобода без отговорности.
Единствената постъпка през обучението, която институцията, наречена университет, изисква от своите студенти, е редовното внасяне на семестриални такси. Паралелно обаче същата институция претендира за качество, докато вездесъщо проституира пред количеството тръпнещи ученици, допускайки входните и изходните врати на своята сграда да бъдат разнебитени от ордите на посредствеността.
Едва ли не университетът цели продължаване на детството, на този вечен рефрен от купоните по стълбите на детските дискотеки, преобразени в изповръщаните коридори на студентските общежития, изхабени от толкова хлор и химикали. 11, 12, 13, 14, 15 и до докторантура.
Не е ли сбъркано, се питам аз, и пита ли се някой друг, аджеба, какво ни кара да съзерцаваме въображаемите дипломи, в които ще сме списани като специалисти по еди-какво си.
Студентите обаче, и бих се самоцитирал, не сме виновни, защото ние сме продукт.
Социалната роля "Студент" е продукт на цялото общество, което задава изискванията към своите най-жизнени части. Нужно е да разберем, и това е пределно ясно, че студентите не се самопроизвеждат.
Занижените критерии към студентите не стимулират дейното им участие в образователния процес. Оценките се изкарват лесно, а изпитите са веднъж на семестър. Защо тогава да не се напиват и пребиват ежедневно? Защо да не мързелуват? Всъщност мързел ли е, когато никой не изисква да свършиш някаква, дори минимална работа през годината?
Подходящият въпрос обаче тук ще бъде защо, по дяволите, това се случва? Защо има подобни ниски изисквания към студентите и се позволява тази нискообразованост да се обновява, след като "купонът на студентите" струва около 300 млн лева на година пари от данъкоплатците? Пари от майките и бащите. Пари от работещите.
Средностатистическият преподавател в държавен университет не е заинтересован, като частно лице, да предизвика сериозно оценяване с високи, подобаващи на висш университет критерии, защото би довело, формално, до отпадащи студенти, и неформално, до орязване на клона, върху който стои.
Това би било смело, но самоубийствено, тъй като държавните университети са субсидирани на историческия принцип - колкото студенти, толкова пари, което на практика изглежда по следния начин:
Кандидат-студентът Х отива на изпит по история.
Х изкарва "отличен".
Х е приет специалност "Право".
Х плаща 500 лева годишна такса.
Х, като студент на ЮФ на СУ, "докарва" годишно 1108 лева в бюджетната хазна от държавната субсидия.
Студентът Х, който не е ясно дали си е барал, или не, ушите, или е учил здравата, и да си го кажем ясно, никой не го е еня какво всъщност е вършил той през семестъра, осигурява на година над 1600 лева на държавния университет, защото е записан там като студент. А е записан, тъй като е преминал изпитите.
Да сметнем един фактически нормален брой студенти в специалност право с колко изпълват хазната на държавните университети: 200 като Х по 1600 лева, правят 320 000 лева на година, по 4 години, отиваме вече над милион, всъщност около 1.3 млн. лв.
Да възприемем обаче движението на средствата при такива изисквания към студентите, каквито да стимулират качеството: 200 като Х по 1600 лева са 320 000 лева, това вече го разбрахме. Обаче след първата година тези 200 са намалели на 150, защото 50 от тях не са минали изпитите. Тогава средствата, които ще дойдат в университета, са 240 000 лева.
Да си представим, че преподавателите и нататък са принципни и продължат с упорството си за качество, а не количество на глупавината. Биха останали 80 като Х през третата година и 50 като Х в последната година. Тоест, за 4 години студентите от един курс в специалност право биха осигурили около 760 000 лв. Или иначе казано - една трета по-малка субсидия.
Преценим ли обаче, че става въпрос за университети с над 100 специалности, вече говорим за милиони, които биха били загубени при едно достойно оценяване с високи критерии, или иначе казано: уволнения, ниски заплати и закриване на катедри.
Крайната сметка на този механизъм ни вкарва в схемата за поддържане на простотията вместо поддържане на качеството:
- при сегашния принцип университетите получават средства въз основа на броя студенти, което видимо не стимулира преподавателите да вдигат висока летва на оценяване и, фактически, висока летва на науката. Вследствие на финансирането "на калпак" практически се онагледява едно безформено преподаване, налице се подава една морална деградивност, в която глупостта се оневинява чрез поредната порция държавна субсидия, а желанието на индивидуалността се потиска под ботуша на заобикалящата я масова простотия.
И моля ви, нека не се залъгваме и не насочваме гнева си в грешна посока, нека не споделяме алгоритмите на неадекватни министри "доценти". Разбираемо е, когато си част от система, в която хлябът ти зависи от нищожния материал висше образование и наука, които си задължен да предоставяш на онемялата тълпа бездушни същества на входа на университета, да го вършиш подобаващо и доброволно дори.
И впрочем, както студентите, така също и преподавателите, са продукт на тази нескопосана система. И ако някой се вдига срещу нея, то трябва да бъдат и студентите, и преподавателите.
Накъде обаче да насочим гнева си и за каква промяна да настояваме?
Пътят води към Министерството на образование, младежта и науката.
Исканията трябва да бъдат дебатирани първо между недоволните, а след това прокламирани. На този етап, според мен, средствата за държавните университети трябва да бъдат разпределяни чрез рейтинговата система, която да задава диференцирано заплащане спрямо качеството.
Освен нея би трябвало да бъдат определени "защитени" направления чрез обществен дебат; тоест да получават средства без да бъдат зависими от рейтинга си. Това ще бъдат изконни фундаментални науки, които не бива да изпадат от публичното пространство, въпреки че в сегашния момент са недалновидно пропаднали.
Не финансиране "на калпак", а финансиране чрез рейтингова система и финансиране на определени "защитени" направления. Финансиране на качеството, а не на количеството.
Поддържането на простотията е видима именно в Студентски град, където тя извършва един постоянен акт на самодоволно прекланяне пред изрисуваните монументални фигури на своите идоли: Тони Стораро, Илиян, Преслава и Азис, които отдавна бяха стационирани на двайсет метра от най-големия хипермаркет в района.
Редовно обаче същите части на племето извършват далновидно ритуали към божествата си в пещерите, наречени Син Сити и Ориент 33, оповръщайки с водка мивките или стимулирани орално от пълни момичета навръх национални и християнски празници. И това не е грозно, защото се случва ежедневно, а е грозно, защото на никой не му прави впечатление.
Поощряването на простотията в една самозаблуждаваща се свобода без отговорности направи Студентски град "Град на греха". И докато данъкоплатците осигуряват пиршества и забавления, смятайки, че зад тях се крият денонощия четения на тежки томове, обществото ще се самозаблуждава, че висшето образование е качествено.
Някой трябва да прекъсне затворения кръг. И неминуемо това ще се случи.
Промяната, вярвам, вече е започнала. Все повече хора говорят за проядената система на финансиране, която изцежда високата култура и наука, докато масовириза глупостта, и нейните врагове се увеличават с всеки изминал ден.
Проявата ще бъде гражданска по характер. Резултатът ще бъде спасяването на България от посредствеността, която необратимо засега води само и единствено към подчинение. Подчинение на гражданско и национално ниво. Подчинение на съзнанието. Подчинение на българския дух.
Нужно е да реагираме. Нужно е да заявим гражданска позиция преди да е станало твърде късно.
Българското висше образование съществува на китайският принцип - като не може да предостави качество - печели от голямото количество. За страна с размерите на България и трябват всичко на всичко пет университета - един общ за фундаментални науки, един строителен, един политехнически с машиностроителни, химикотехнологични и лесоустройствени катедри, един медицински - разбира се, и един икономически. Всичко друго е бошлаф. и многократно орязване на завършващите студенти. Само така факта, че си завършил някакво "вишу" ще има някакво значение. И последно и най-важно - отсяване на студентите чрез изпитите в университета, а не на входа му. Това че имаш висок успех в общите дисциплини които се изучават средните училища, въобще не означава, че ще си добър в строго специализираните науки в университета. Да не говорим, че един човек може да кандидатства в университет по всяко време на живота му. какво значение ще има тогава какъв ученик е бил преди десет години? А за да кандидатства ще искат успеха от дипломата му, и мнението за знанията му оценени от някакъв си треторазреден даскал от някоя гимназия.
boris | 04.03.201215:02 Българското висше образование съществува на китайският принцип - като не може да предостави качество - печели от голямото количество. За страна с размерите на България и трябват всичко на всичко пет университета - един общ за фундаментални науки, един строителен, един политехнически с машиностроителни, химикотехнологични и лесоустройствени катедри, един медицински - разбира се, и един икономически. Всичко друго е бошлаф. и многократно орязване на завършващите студенти. Само така факта, че си завършил някакво "вишу" ще има някакво значение. И последно и най-важно - отсяване на студентите чрез изпитите в университета, а не на входа му. Това че имаш висок успех в общите дисциплини които се изучават средните училища, въобще не означава, че ще си добър в строго специализираните науки в университета. Да не говорим, че един човек може да кандидатства в университет по всяко време на живота му. какво значение ще има тогава какъв ученик е бил преди десет години? А за да кандидатства ще искат успеха от дипломата му, и мнението за знанията му оценени от някакъв си треторазреден даскал от някоя гимназия. ================================= Няма никаква нужда се делят университетите по специалности – нищо не пречи в София да има само един университет, който да абсорбира Медицинска, Техническия, разните арт ВУЗ-ове и всичко останало в едно. И да има по един по-малък такъв, с по-ограничен брой специалности в по-големите градове из провинцията , тъй като не може да се остави провинцията без университети, това би било пагубно за интелектуалния живот там (то не че е останал такъв в момента, но говорим по принцип). Всичко друго се закрива, броят на студентите се орязва драстично (пълно безумие е да има повече места за студенти отколкото завършващи гимназисти, един съществен процент от които, и то по-добрите от тях, отиват да учат в чужбина), нивото на преподаване се вдига и почват да се пишат реални оценки и т.н. Но това далеч няма да реши проблема. Най-малкото за да са наистина на ниво тези университети, в тях ще трябва да се правят и научни изследвания на сериозно ниво, което ще означава на първо време интегриране с БАН, тъй като университетите нямат нито базата, нито традицията, нужни за целта, и наливане на много пари в тази насока. Което пак няма да даде желания резултат само по себе си, тъй като хората, които да ги вършат тези изследвания и да задвижат машината ги няма, а не е ясно и към днешна дата колко от преподавателите са изобщо в състояние да преподават на световно ниво. Ще трябва някак си да се приберат специалистите забягнали от света през последните 20 години, ако искаме да вдигнем системата на крака, а това не е никак лесна задача. Разбира се, това, което се прави в момента е в точно обратната посока – откриват се още ВУЗ-ове, а академията се унищожава систематично. А даже и всичко по-горе да се направи, това пак няма да даде никакъв ефект, понеже човешкият материал, който идва от училище, просто не става за висше образование от ХХI-и век, без значение колко ще се затегне системата в самите ВУЗ-ове. Ако ВУЗ-овете бяха на необходимото ниво в момента, много малко хора щяха да са в състояние да ги завършат, тъй като първите 12 (или по-скоро 19) години им липсват, поради трагичното състояние на средното образование. Т.е. трябва да се тръгне от най-ниското ниво, а това е още по-непосилна задача, тъй като отново преподавателите, които да са в състояние да преподават на нужното ниво, са кът, и то не само що се отнася до техническа компетентност, но и до методика на преподаване – ние си стоим на ниво разказване на урока и никой не учи децата да мислят, а това иска съвсем друга настройка от страна на учителя - и освен това обществените настроения изобщо не са насочени в правилната посока. В последните 10-15 години съм изчел сигурно стотици статии обясняващи как българското образование трябва да не затрупва децата с толкова много информация, нещо напълно абсурдно при положение, че материалът е орязан сигурно поне наполовина спрямо 1989 и че на практика не се учи нищо, но не съм видял нито една, която да каже, че трябва да се учи повече, и е много рядко да се види някой, който да посочи ясно проблема със зубренето и неразвиването на рационално мислене. И пак същите чисто егоистично мотиви на хората в системата спират всякаква промяна –малцинства, брой на паралелките, частни уроци, и т.н. За съжаление, неизбежното заключение е, че системата се е провалила преди много десетилетия, и всичко, което става сега е следствие на този провал, тъй като още тогава системата не е успяла да произведе хора, за които науката, образованието и дългосрочното бъдеще на нацията са по-висша ценност от тесните им непосредствени интереси; не е ясно въобще дали тези неща някога са им били ценност. И оттам нататък нещата се разпадат без всякакъв изглед за подобрение, тъй като същите тези хора е трябвало да спрат разложението, когато все още е било време, същите хора трябва да се опитат да осъществят нужните реформи сега, и същите хора възпитават и ще възпитават следващите поколения в същият дух, и.т.н. Измъкване няма общо взето...
Моите наблюдения не се съгласяват с първата половина на статията, защото твърде ангро се подхожда към всички, а не е така. И твърде ширещото се мнение, че най-добрите заминават да учат в чужбина, също не е вярно, поне не всички. Дори съвсем не най-блестящи заминават, защото широко отворените фунии на входа на външните университети и прилични финансови родителски възможности отварят пътя на младежи , които не биха се справили на достатъчно високо ниво на кандидатстудентските изпити за престижни университети и специалности у нас, защото, разбира се, че има и такива в България. Вече приема от няколко години само с матури е съвсем друга политика, за да се потготвят кадри, които са необходими на държава, но пък са неатрактивни за кандидатите. Най-реален рейтинг е започването на желана работа след завършване и удовлетворяващи възможности за развитие, разбира се. Това може да се разбере.