Случайно забелязвам капка засъхнала кръв по стената до ринга. Тениската и бельото ми са напълно мокри. Ръцете ми пулсират. Сърцето ми помпа гореща кръв. Цялото ми лице е червено. Дишам учестено и се гледам в огледалото, и броя - ляв прав, стъпка, ляв прав, стъпка, ляв прав, стъпка...
Ядосвам се, че не ми стига въздухът, че собственото ми тяло ме предава, когато искам да продължавам с часове още. Лявата ми ключица боли тъпо и отмаляло. Радвам се, че днес координацията на краката ми е по-добра от вчера. Продължавам да броя.
Не мисля за нищо друго, освен движенията си сега. Чувам как треньорката крещи зад мен на другите да се бият. Нямам въздух вече, болят ме раменете, но не искам да спирам. Знам, че мога още. Не съм лигла. В този момент не помня защо исках да тренирам бокс, но в момента няма и значение. Спирам и гледам като опиянена как се бият в ринга, опитвам се да запаметя всяко движение на краката, начина, по който се движат ръцете им, как приклякват, как в погледа им личи какво ще направят, как се движат в синхрон, как се пазят от противника.
Треньорката ми каза, че има два типа боксьори: такива, които искат да ходят на състезания, да спортуват, да тренират бокс и такива, които искат да се бият.
Боксът е въпрос на бой, рани и излекуване, начало и край, не само физически, но и психически, психологически, духовно. Той е въпрос на талант и сърце и потребността и от двете. Боксът е да вярваш в себе си и другите. Да поемаш рискове и да се осмеляваш да предприемаш стъпки. Боксът е за правото на втори шанс. Боксът е усещане.
За да повярваш и да почувстваш бокса, да се смееш от радост и да си щастлив, докато обикаляш на пръсти със свити колене около противника си, трябва да разбереш какво е боксът. Боксът не е уличен бой, не разчита на естествените ти инстинкти и на животинската ти същност. Желанието да удариш опонента си винаги е овладявано от основното правило да се защитиш преди всичко.
Боксът е парадокс. За да накараш противника да пристъпи по-близо към теб, трябва да се отдалечиш. За да избегнеш атаката, трябва да се засилиш към нея. В "Момиче за милион долара" Морган Фрийман обяснява механизма на нокаута - няма значение колко е голямо сърцето на боксьора, защото когато го ударят силно в лицето и главата му се завърти, той ще падне. И ще остане долу, докато разумът в главата му проговори отново. Цялото ти тяло, нервната ти система е алармирана и подготвена да те защитава, по същия начин, както тялото на противника.
Доскоро вярвах, че боксът е силов спорт, агресивен катализатор на мъжка пот, кръв, животински рев, ускорен пулс и бързи движения. В Банско спрях да вярвам в това. Или по-скоро махнах "мъжка" от убеждението си. Момичета с дълги коси, с пълни розови устни, снежнобели хубави кожи, красиви нокти, нежни момичета, женствени момичета, които слагат ръкавиците и се бият жестоко. Врабецът, 43-килограмова боксьорка, нисичка и слабичка, крехка на пръв поглед, чупи носа на 70-килограмов мъж на състезание.
В бокса има повече секс, отколкото в който и да е друг спорт, освен в кикбокса. Начинът, по който се движи тялото ти, как следиш с поглед противника, как пазиш тялото си, как следваш ритъма на боя - всичко това прави жената още по-чувствена, по-силна, по-независима и по-желана.
Боксът е за всеки. За момичетата с дългите руси коси, грим и пълни розови устни, мъже с големи бицепси, буч лесбийки, които познавам оттук и оттам, малко и много едри жени и мъже... В залата няма значение колко тежиш, с какъв семеен статус си, какво работиш и дали имаш приятели.
Всеки си има своята съдба в залата, но чуваш само ритмично вдишване и издишване на много дробове, плясъкът от ударът по лапите, глухото бумкане по чувала, гласът на треньора и подвикванията на двамата играчи в ринга. Треньорката крещеше на двете момичета в ринга, че болка по време на играта няма. Болката ще дойде после.
Пет дни с боксьорския екип на клуб "Бастет", един следобяд с "Момиче за милион долара", внимателно критично оглеждане на голото ми тяло в огледалото и спортните обувки са вече в сака. Обещах да публикувам на блога си първата бойна рана.
Още не ми дават да се бия, но още след втората тренировка видях първата кръв, макар и не от бойна рана. Палците на краката ми са толкова подбити и разранени, защото спирам само когато треньорката ми каже да почина, че след първата тренировка не обърнах сериозно внимание.
След втората се почувствах удовлетворена, когато видях кръвта по чорапите и раните по палците. Аз не съм лигла. Сложих лепенки и днес отивам пак в залата. (По време на тренировката не усещам нищо. Заболя ме зверски, когато влязох под душа и раните се намокриха.)
Вече не съм сигурна защо започнах, кое надделя и ме накара да отида в залата. По-важното е, че знам, че не искам да спирам...
*Заглавието е на редакцията.
На никой не му пожелавам такава жена, хаха
Браво на авторката! Боксът е истинско изкуство! Прости движения, много издържливост и смелост! Не бързай да се пускаш в спаринг обаче, можеш да се пробваш заради идеята, но ти трябва доста тренировки преди да се впуснеш в боя. Боксът не е като ходене на фитнесче -дигнеш малко щанги, гирички и си готов. Всяка тренировка в бокса изисква 110% себеотдаване и няма друг начин! Не случайно боксьорите са едни от най-издържливите спортисти!
Боксът е един от най-качествените спортове които съм тренирал. Не мога да се сетя за нещо, което може да ме изпоти целия в рамките на 2-3 минути. Силно препоръчвам този спорт на всеки. Не е нужно да се биете и да правите спаринг. Достатъчно е само тренировката и крушата. За дебелите, гарантирам скоростно отслабване.
Че кво и има? Уж го прави заради спорта, а не заради боя (дано) и по този начин си изразходва агресията. Не е лигла, дори изглежда, че има силна воля. Вероятно има или поне ще има и хубаво тяло. Само ме притеснява, че едва от някоя и друга седмица се е зарибила, а не е ясно колко ще трае увлечението и, че жените са малко... непостоянни. Както и да е, приветствам аматьорския спорт Всеки от нас трябва да отделя поне по 2-3 дни седмично за да се движи активно.
А с Чарлз не съм съвсем съгласен... Всеки спорт си иска 110% отдаване. Защото и въпросните щанги и гирички не позволяват отпускане - освен ако не искаш едни определени килограми да останат върху теб, а това предполагам е по-лошо и от неподходящо подбран спаринг-партньор
Светът се изражда, жените имат все повече от един хормон, мъжете все по-малко. Накрая ще имаме население от хермафродити.
Много хубаво е предала атмосферата. А това че бойните спортове и изкуства не са силови или пък само мъжки е нещо, което тепърва трябва да улегне в България. Браво!
Боксът ако не е силов спорт не знам кой трябва да е...
до #6 Иван Милчов Стоянов Не знам моето момче какъв опит имаш, но явно ти не отбираш много-много. Аз от малък само бойни спортове тренирам и мога да ти кажа, че в БГ пък и исвън БГ съм виждал каратиски, джудистки, самбистки, боксьорки и т.н., на които 99% от трениращите мъжлета не могат да им стъпят на малкия пръст. Или както се казва на санскрит: На баба ти фърчилото!
Има жени, които по ред причини имат по-високо съдържание на тестостерон в кръвта си от останалите. Именно такива жени могат да "свалят" мъже, и да търсят бойни спортове. Наистина доста жени тренират бокс и кик бокс главно за да се правят на по-интересни, както и да се поддържат стройни (в това няма нишо лошо). Но има единици, които го правят заради спорта, заради боя. Именно това са жените мъжкарани, тези които би трябвало да се родят мъже. Не съм виждал красива жена да се бие на ринг, няма такова нещо. Отделно големият проблем на жените е липсата на агресивност (не смелост, а именно агерсия). Това е заложено природно в мъжа (всеки мъж е добре да умее да контролира агресията си). Веднъж правих спаринг с една европейска шампионка по бокс. Дамата беше с доста силни удари, много технична и супер издържлива. Имаше история от редица нокаутирани от нея жени и мъже. Какво да ви кажа, изядох доста пердах, тя беше по-бърза и технична от мен, но всичко се смени когато аз реших да повиша нивото на агресивност в играта - тръгнах да атакува с този животински поглед, който ни е заложен при нас мъжете от времето когато сме били още полу-животни. Тогава видях страх в очите й. Всичко е въпрос на психологическо доминиране в бокса. Затова е готин спорт! А за фитнеса исках да кажа, че във фитнес залата можеш както и напълно да се отдаваш, но може и да си тренираш лекичко, докато при бокса е практически невъзможно - изисква се пълна концентрация и тренировка до окапване.
Под сурдинка или как
-хихи, как пък не разказахте една история // с победа на жените! Няма ли за всеки спорт категории разни или бъркам - за какво се спарингувате с жени??? Може би треньорът е имал някаква др. цел, а? Щото ако е за сила - има по-големи батковци да се пробвате П.с. Филмът, цитиран в статията, която ми хареса, заради духа в нея, е смазващ! Не би ме накарал да тренирам такова нещо. Актьорите - гениални!
"В един момент даването на право на глас на повече хора се превръща в оръжие и отприщва бента на нови ефекти, които най-вероятно са основната причина републиката да се превърне в Империя" Всъщност май не се изразих особено ясно... мисълта ми беше, че всъщност Републиката винаги си е била до определена степен империя... Много тесен кръг от хора са вземали решенията дори по време на Републиката (това се опитвах да докажа, когато споменах колко силно зависими са били гласоподавателите). Затова историята тогава, също и сега, се "случва" заради частни интереси на малка група от хора, в случая финансовите такива на Сорос... Иска ми се да вярвам, че сега наистина нашият глас струва повече, отколкото преди 2000 години, дано Но си прав, наистина се отклонихме. Иначе, беше глупаво да правя такива крайни изказвания, като отричам съвсем финансите. Според едно филмче, именно зараждащата се съвременна кредитна система позволява на държавите през споменатия от теб период да предприемат начинания и експедиции, които довеждат до откриването и после колонизирането на Новия свят - имам предвид отпускането на пари назаем, които на практика не притежаваш като покритие, грубо казано. Просто в един момент нещата стават прекалено сложни и абстрактни и простото печатане на пари вече не мисля, че е двигател на икономическо развитие. Не става дума за печатане на пари, които да генерират една здравословна инфлация от 2-3%, имам предвид безкронтролното "зараждане" на виртуални пари на хард-диска на някой сървър. Преминавам леко в отстъпление - финансите са полезни дотолкова, доколкото подпомагат икономиката. Но когато станат прекалено абстрактни и се превърнат само в средство за печелене на милиарди от единици играчи... бачкаторчетата възроптаваме
Опааа, грешка, предишният ми пост не беше за тук Исках да дам и един пример заради девойката - мой колега е 90+ ккилограма, не е като да е начинаещ, но някакви две девойки по 50 кила го правели луд на ринга. Доволна ли си
Мойте уважения към авторката, но жена-боксьор.....мъже в чорапогащници все едно - еми гадно е А, и още нещо.....сменете снимката, мадамата горе не е боксьорка, обзалагам се