Случайно забелязвам капка засъхнала кръв по стената до ринга. Тениската и бельото ми са напълно мокри. Ръцете ми пулсират. Сърцето ми помпа гореща кръв. Цялото ми лице е червено. Дишам учестено и се гледам в огледалото, и броя - ляв прав, стъпка, ляв прав, стъпка, ляв прав, стъпка...
Ядосвам се, че не ми стига въздухът, че собственото ми тяло ме предава, когато искам да продължавам с часове още. Лявата ми ключица боли тъпо и отмаляло. Радвам се, че днес координацията на краката ми е по-добра от вчера. Продължавам да броя.
Не мисля за нищо друго, освен движенията си сега. Чувам как треньорката крещи зад мен на другите да се бият. Нямам въздух вече, болят ме раменете, но не искам да спирам. Знам, че мога още. Не съм лигла. В този момент не помня защо исках да тренирам бокс, но в момента няма и значение. Спирам и гледам като опиянена как се бият в ринга, опитвам се да запаметя всяко движение на краката, начина, по който се движат ръцете им, как приклякват, как в погледа им личи какво ще направят, как се движат в синхрон, как се пазят от противника.
Треньорката ми каза, че има два типа боксьори: такива, които искат да ходят на състезания, да спортуват, да тренират бокс и такива, които искат да се бият.
Боксът е въпрос на бой, рани и излекуване, начало и край, не само физически, но и психически, психологически, духовно. Той е въпрос на талант и сърце и потребността и от двете. Боксът е да вярваш в себе си и другите. Да поемаш рискове и да се осмеляваш да предприемаш стъпки. Боксът е за правото на втори шанс. Боксът е усещане.
За да повярваш и да почувстваш бокса, да се смееш от радост и да си щастлив, докато обикаляш на пръсти със свити колене около противника си, трябва да разбереш какво е боксът. Боксът не е уличен бой, не разчита на естествените ти инстинкти и на животинската ти същност. Желанието да удариш опонента си винаги е овладявано от основното правило да се защитиш преди всичко.
Боксът е парадокс. За да накараш противника да пристъпи по-близо към теб, трябва да се отдалечиш. За да избегнеш атаката, трябва да се засилиш към нея. В "Момиче за милион долара" Морган Фрийман обяснява механизма на нокаута - няма значение колко е голямо сърцето на боксьора, защото когато го ударят силно в лицето и главата му се завърти, той ще падне. И ще остане долу, докато разумът в главата му проговори отново. Цялото ти тяло, нервната ти система е алармирана и подготвена да те защитава, по същия начин, както тялото на противника.
Доскоро вярвах, че боксът е силов спорт, агресивен катализатор на мъжка пот, кръв, животински рев, ускорен пулс и бързи движения. В Банско спрях да вярвам в това. Или по-скоро махнах "мъжка" от убеждението си. Момичета с дълги коси, с пълни розови устни, снежнобели хубави кожи, красиви нокти, нежни момичета, женствени момичета, които слагат ръкавиците и се бият жестоко. Врабецът, 43-килограмова боксьорка, нисичка и слабичка, крехка на пръв поглед, чупи носа на 70-килограмов мъж на състезание.
В бокса има повече секс, отколкото в който и да е друг спорт, освен в кикбокса. Начинът, по който се движи тялото ти, как следиш с поглед противника, как пазиш тялото си, как следваш ритъма на боя - всичко това прави жената още по-чувствена, по-силна, по-независима и по-желана.
Боксът е за всеки. За момичетата с дългите руси коси, грим и пълни розови устни, мъже с големи бицепси, буч лесбийки, които познавам оттук и оттам, малко и много едри жени и мъже... В залата няма значение колко тежиш, с какъв семеен статус си, какво работиш и дали имаш приятели.
Всеки си има своята съдба в залата, но чуваш само ритмично вдишване и издишване на много дробове, плясъкът от ударът по лапите, глухото бумкане по чувала, гласът на треньора и подвикванията на двамата играчи в ринга. Треньорката крещеше на двете момичета в ринга, че болка по време на играта няма. Болката ще дойде после.
Пет дни с боксьорския екип на клуб "Бастет", един следобяд с "Момиче за милион долара", внимателно критично оглеждане на голото ми тяло в огледалото и спортните обувки са вече в сака. Обещах да публикувам на блога си първата бойна рана.
Още не ми дават да се бия, но още след втората тренировка видях първата кръв, макар и не от бойна рана. Палците на краката ми са толкова подбити и разранени, защото спирам само когато треньорката ми каже да почина, че след първата тренировка не обърнах сериозно внимание.
След втората се почувствах удовлетворена, когато видях кръвта по чорапите и раните по палците. Аз не съм лигла. Сложих лепенки и днес отивам пак в залата. (По време на тренировката не усещам нищо. Заболя ме зверски, когато влязох под душа и раните се намокриха.)
Вече не съм сигурна защо започнах, кое надделя и ме накара да отида в залата. По-важното е, че знам, че не искам да спирам...
*Заглавието е на редакцията.
На никой не му пожелавам такава жена, хаха
Боксът е един от най-качествените спортове които съм тренирал. Не мога да се сетя за нещо, което може да ме изпоти целия в рамките на 2-3 минути. Силно препоръчвам този спорт на всеки. Не е нужно да се биете и да правите спаринг. Достатъчно е само тренировката и крушата. За дебелите, гарантирам скоростно отслабване.
Много хубаво е предала атмосферата. А това че бойните спортове и изкуства не са силови или пък само мъжки е нещо, което тепърва трябва да улегне в България. Браво!
Боксът ако не е силов спорт не знам кой трябва да е...
до #6 Иван Милчов Стоянов Не знам моето момче какъв опит имаш, но явно ти не отбираш много-много. Аз от малък само бойни спортове тренирам и мога да ти кажа, че в БГ пък и исвън БГ съм виждал каратиски, джудистки, самбистки, боксьорки и т.н., на които 99% от трениращите мъжлета не могат да им стъпят на малкия пръст. Или както се казва на санскрит: На баба ти фърчилото!
Мойте уважения към авторката, но жена-боксьор.....мъже в чорапогащници все едно - еми гадно е А, и още нещо.....сменете снимката, мадамата горе не е боксьорка, обзалагам се
@ Miss Ivano То на филм всичко може. Съмнява ме това да е обичайната визия на редовите боксьорки...... Ако коментиращите тук си мечтаят за "Строга господарка", която да ги пердаши ги разбирам, но не ми го вдига запотена жена с разбита муцунка .......малко съм ретро, предпочитам да е женствена
Miss Ivano Смайва ме понякога способността на някои от пишещите тук да четат толкова много, а да не вникват изобщо.......кажи ми ти, девойко бледа, единствено фразата "обслужващ персонал" ли запомни от целия онзи коментар? Щото съм готов да обяснявам и по бавно и търпеливо ако се налага
Да се обобщава смело, че жена - боец (бокс, айкидо, ММА - все тая) е задължително някаква уродлива мъжкарана с разбита муцуна, показва на прима виста две неща за категоризиращия (мъж): 1. гледа на дамите основно и преимуществено като на сексуални обекти, и всяка друга роля извън тоя контекст силно ги обърква и смущава, при това не чувството им за естетика, както се опитват да го представят; и 2. нямат никакви наблюдения по въпроса какви момичета има по залите. За съизмерването колко били зле жените, в сравнение с мъжете - разни шампиони тежки категории извадиха тежките аргументи. Забавно!
@ WB Току що писах за разни дето четат и в нищо не вникват и ето нов пример.... Под една друга статия пък твърдят масово, че щом един мъж не е "метросексуален", то значи непременно е космат орангутан , но айде да не приемаме всичко толкова лично..... Чувството за естетика е.....въпрос на вкус май, анализите ги остави за чичко Фройд
@ Оня Дето Го Трият Съжалявам, че пропуснах сериозно и аналитично задълбочаване в скрития подтекст на написаното от теб или сходните коментари - съгласи се, че е трудно да вникнеш в толкова многопластово мнение. Междувпрочем, не визирах конкретно теб в поста си, но щом се припозна така решително, няма да споря. А колкото до чувството за естетика - къде го набърка сред предразсъдъците? Иначе благодаря, че категоризира (навик, а?) драсканиците ми като анализи, пък макар и неуспешни. От позицията на задълбочен анализатор, нали?
@ WB По-добре демонстрирай елегантността си на ринга....с иронииките малко тромаво ти се получава
Отнасям се с респект към полезните житейски съвети на видни ветерани-демонстранти. Благодаря!
От текста "... се почувствах удовлетворена, когато видях кръвта по чорапите и раните по палците". До този момент текста течеше, пръскаше адреналин, и се кефех, обаче вече не съм сигурна, че авторката не е нещо невред.
"В залата няма значение колко тежиш, с какъв семеен статус си, какво работиш и дали имаш приятели." - ммм дааа...