Някога Уго Чавес говореше за "красивата революция", но това, което видя светът във Венецуела през изминалата седмица, бяха само грозни гледки. Протестиращи, стрелба по улиците, горящи барикади и хаос.
Сред загиналите е и 22-годишна кралица на красотата, намерила смъртта си от куршум в главата
Правителството цензурира новините по телевизията и повечето кадри идват от смартфони, пикселирани и нестабилни кратки видеа, изпълнени с пушек и викове. Над всичко обаче надвисва чавизмът, хибрид между демокрация и автокрация, опиращ се на популизъм, петродолари и псевдосоциализъм, който сега жъне последиците от лошото си управление.
Протестните демонстрации в столицата Каракас, а и във Валенсия, Мерида и други градове се оказаха смъртоносни, след като предвожданите от студенти шествия предизвикаха агресивната реакция на венецуелската Национална гвардия и паравоенни групировки. Те нахлуваха на мотоциклети във "вражеските" райони с оръжие в ръка, а семействата закриваха прозорците с матраци, за да се пазят от куршумите.
Human Rights Watch обвини силите за сигурност в прекомерна и незаконна употреба на сила, побоища над задържаните и стрелба по невъоръжени хора. Но може би по-лошото тепърва предстои. Арестите, побоищата и убийствата по-скоро провокираха, отколкото възпряха протестиращите, в основната си част представители на средната класа.
Те се зарекоха да продължат, докато не настъпи "ла салида" - оставка на управляващите, които удържаха властта по времето на Чавес, а после и при настоящия президент Николас Мадуро, в продължение на последните 15 години. "Промяната зависи от всеки един от нас. Не се предавайте!", заяви Лилиан Тинтори, съпруга на хвърления в затвора опозиционен лидер Леополдо Лопес.
Знамена се развяват от сгради и барикади; "обявявам гражданско неподчинение," пише на едното от тях
В излъчвана по телевизията реч до поддръжниците си, облечени в червени ризи, Мадуро обвини САЩ в подстрекаване към бунт и заплаши Тахира, особено склонен към бунтове източен щат, с военно положение. Местният губернатор скоро ще се присъедини към Лопес зад решетките, зарече се той. "Въпрос на време е, докато не го пъхнем в същата килия."
Официалната политика на "комуникационна хегемония" използва държавните медии за пропаганда, сплашва частните ефирни медии, вече свали един канал от ефира и отказа разрешителни за работа на четирима журналисти от CNN.
Това напомня отчаяна борба за оцеляване на режима, която засяга не само Венецуела, но и Куба, зависеща от Каракас за субсидиран петрол и поддръжниците на Запад, смятащи държавата за изолиран и обсаден остров на лява идеология. На практика, въпреки че протестите продължават, резултатът от тях изглежда почти предопределен.
Властта контролира полицията, армията, съдилищата и запазва подкрепата си сред бедните. Тя остава окопала се система на власт, несмущавана от външни заплахи. Въпреки експулсирането на трима американски дипломати - фундаментална стъпка в чависткия политически театър - няма никакви доказателства за външен сговор от Вашингтон.
Сблъсъците бяха донякъде неизбежни
Лопес, амбициозен, учил в Харвард, политик, насочи студентските протести срещу престъпността и икономическите проблеми към по-мащабен бунт срещу властта. Радикално малцинство атакува държавни сгради с камъни и коктейли молотов, предизвиквайки агресивен отпор от силите за сигурност и милициите, известни като "колективи", в резултат на което загинаха поне шестима протестиращи, много хора бяха ранени, а градовете кънтяха от звука на гневно блъскане по тенджери, традиционна форма на изразяване на несъгласие с политиките.
"Препоръчвам им да си купят стоманени тенджери, за да издържат поне 10, 20, 30 или 40 години," коментира иронично Мадуро. "Революцията е тук задълго!". Историята показва, че президентът има всички шансове да надделее. Уличните протести за кратко свалиха неговия ментор през 2002 г. с помощта на предвождан от военните преврат, тихомълком подкрепян от Вашингтон.
Чавес отвърна на удара. Протестиращите се опитаха отново и се провалиха през 2003, затваряйки петролната индустрия, която е основната прехрана на Венецуела. Този път генералите и фирмите за добив на петрол изглеждат стабилно под правителствен контрол. Обединявайки иначе разпокъсаната си управляваща коалици, Мадуро дори изглежда още по-силен.
Което въобще не означава, че революцията е победила - точно обратното
В по-мащабен, исторически аспект, тя вече е изгубила борбата. Венецуелската тропическа изкуствена алтернатива на капитализма се разпада. Тя е изправена пред екзистенциална заплаха - не от младите, скандиращи на площадите, а от факта, че Венецуела е зле управлявана, сриваща се и на практика нефункционираща.
Да започнем от икономиката. Официалната инфлация - 56%, е сред най-високите в света. В страната цари недостиг на хляб, брашно, месо, тоалетна хартия и други стоки от първа необходимост. Валутата, наречена боливар, е на практика неконвертируема и се е обезценила рекордно. Земеделието и промишлеността се задъхват. Вестниците остават без хартия за печат. Авиолиниите заплашват да ограничат полетите, тъй като правителството им дължи $3.3 млрд. Дълговете към фирмите, търгуващи с храни, са над $2.4 млрд. Цените на съкровищните бонове са се сринали до нива, близки до фалита.
Инфраструктурата, някога предизвикваща завист в цяла Южна Америка, страда от липса на инвестиции и поддръжка. Спиранията на тока оставят цели градове в мрак. Огромните ями по магистралите създават усещането, че те са били обстрелвани с минохвъргачки. Изоставени превозни средства от градския транспорт са покрити с паяжини.
Дори фасадата на президентския дворец "Мирафлорес" е покрита с плесен
Престъпността е неконтролируема. Правителството спря да публикува редовни статистики, но неправителствените организации сочат нива на убийства около 25 000 души годишно, един от най-високите проценти на глава от населението - повече дори от Ирак. Отвличанията - хора изчезват от автобусни спирки, университети, молове и летища, след което се предявяват искове за откуп - засилват масовата тревожност сред обществото. Корумпираната полиция и политизираните, претоварени съдилища създават усещане за безнаказаност.
Около 97% от убийствата остават безнаказани. Списъкът може да продължава до безкрайност - държавата е в запуснато състояние и тежък упадък. Това не означава, че тя се срива окончателно. Венецуела е съвременният наследник на Елдорадо - земя, която е изкушила конкистадорите с илюзията за злато, но впоследствие се е оказала източник на най-големите световни петролни запаси. Милиарди петродолари се изливат в хазната всеки месец, един непрекъснатовъзобновяващ се източник на средства за социално подпомагане.
И все пак шевовете в тъканта на държавата започват да се късат, и Венецуела се разпада. Дори и протестите да спрат, Мадуро е изправен пред изолация, противоречаща на грандиозната реторика на чавизма. Антиимпериалистка пътеводна светлина? Нов път за човечеството? Не и докато в супермаркетите избухват юмручни боеве за недостигащи бройлери. И докато най-добрите и най-умните венецуелци бягат от родината си по цял свят.
Гневът на средната класа може да бъде канализиран от правителството и превърнат в поляризация - стара и успешна стратегия. Опасността за властта обаче е в недоволството в селцата и бедните квартали, които са основната подкрепяща управляващите група. Той почти ликвидира революцията месец след смъртта на Чавес от рак през март миналата година, когато Мадуро, въпреки огромното си предимство като средства, медии и институционален контрол, успя да надделее със съвсем малка, оспорвана обеда срещу лидера на опозицията Енрике Каприлес. Това беше знак, че правителственият патронаж и подаяния - работа, субсидии, домове, битови уреди - вече не са достатъчна компенсация за недостига, инфлацията и престъпността.
Избраният през 1998 Чавес създаде тази система
Талантлив политик и умел комуникатор, той разшири социалните програми и рязко намали бедността, заздравявайки имиджа си като борец за правата на онеправданите. Като мениджър обаче той се оказа катастрофално неуспешен. Изземването, субсидиите и контролът на цените блокира икономиката в популистки лабиринт.
Историческият петролен бум и маниакалното харчене поддържаха илюзията за нова обетована земя. Чавес мечтателно говореше за удвояване, дори учетворяване на населението. Той промени знамето, името на държавата, зарече се да строи нови градове, изкуствени острови и трансконтинентален петролопровод.
Имаше нездрав фараонски замах в тези му планове, но чуждестранните му поддръжници посрещаха с овации амбициите му. Оливър Стоун, посетил Каракас за снимките на документален филм, охотно си затваряше очите при упоменаванията на корупцията и дисбаланса, изцеждащ силите на икономиката. По-критичните анализатори след посещения в страната признаваха на четири очи, че всичко изглежда леко хаотично, но при завръщането си у дома публично хвалеха напредъка на революцията.
Прахосничеството достигна такива пропорции, че дори сред рекордните доходи от петрол, Чавес се наложи да взема многомилиардни заеми от Китай, за да устройва изкуствен бум преди избори.
Сега цари краен популизъм, обричащ страната на неизбежен провал
Мадуро наследи чависткия модел - и само го направи още по-лош. Там, където Чавес имаше увереността да се огъне пред икономическото здравомислие и да извършва болезнени промени, наследникът му, по-слаб и недолюбван от мнозина от поддръжниците на властта, заложи на дори още по-краен популизъм, нареждайки на супермаркетите да свалят цените, арестувайки собственици на компании като "спекуланти" и изпращайки войски в магазините, за да "освобождават" перални "за народа".
"Сега се намираме в критична ситуация на недостиг и това е само върхът на айсберга," казва Луис Висенте Леон, социолог от Каракас. Той предсказва, че трудностите скоро ще се утежнят. Работниците в държавните фабрики в Куидад Гуаяна са пред почти открит бунт.
Учители, лекари и медицински сестри стачкуват. Дарбата на Чавес за шоута му позволи да отвлича вниманието и да намира отдушник на масовото разочарование, но Мадуро, който е много по-скован и неумел, разчита повече на грубата сила. Затова и в момента се случват координираните и символични атаки от "моторизадос" над кварталите, обитавани от средната класа.
Вече никой не претендира, че революцията е красива. В момента Мадуро има само една грижа - да удържи властта, ни повече, ни по-малко. И той няма как да предложи решение на фиаското, на трагедията, която в момента е Венецуела.
Комуняги на власт, някой да е изненадан? Барем тоалетна хатия да се бяха сетили да внесат, да забършат на*раното...
Не зная вярвате ли вцялата тая пумия която публикувате наистина и реално. На някой страни и икономически интереси посвета, от където идват и вашите заплати предполагам господа псевдо журналисти, Венецуела и режима й не им е никак удобен и им се забива в очите ежедневно. Тея интереси не могат да преживеят факта, че няколко държави като Венецуела, Еквадор и т.н имат начело отговорни, патриотични и и честни управкляващи, който не им служат. Не могат да преживеят факта, че не купуват без пари или за жълти стотинки ресурсите и най-вече петрола на съответните страни. Че не са начело малка група от свръх богати, продажници "Yes man" тип какъвто са нашите междувпрочем. Тази "революция" както и оркестрираната от 2002 начело с Кармона са дело на въпросните интереси и бившия икономически и политически елит, който е дойл тая страна в продължение на десетилетия. Не могат да преживеят, факта че не сучат сладки петродолари, че се води истинска социална политика и богатствата и ресурсите на страната се използват и влагат за доброто на самите хора(успешно или не). И тогава и сега във Венецуела няма как да стане, защото тогава макар и с помощта на военните преврата да беше успешен, целия народ се вдигна и ги помете буквално. Неприятно е за долни поклонници на златото като вас, но фактите са такива, за незапознатите нека потърсят други източници извън мейнстриим медиите и платени слуги като този сайт. The revolution will not be televised, няква обще представа ще ви даде. Няма място по света с толкова ярка социална деференциация като Южна Америка, където малки групи елитарни олигарси от испанско колонизаторско потекло, използват, експлоатират и подтискат местното население, водейки елитарен в пълния смисъл на думата живот. На другия полюс са крайно бедните или всички останали. Дано съвестта ви е чиста, ако найстина сте запознати добре и изначално с въпросите, по който пишете, осъзнавате и сте ги мислили и поне малко сте си изградили някакво образче каква е ситуаяцията, какъв е живота и реалното усещане на тея хора за които пишете. Това не са фиктивни лица и хора, далечни и чужди събития, те пряко и непряко ни засягат и нас, нямам предвид само тая статия и случай. Работата ви не е само да преведете и прекопирате международния поток от "информация' циркулиращ из пространството, да съчините един блед пъсквил и да си вземете чека на края на седмицата или месеца. Малко съвест и съзнание проявете!!!!
без думи: http://www.snob.ru/i/indoc/user_24132/6cdc25899f3655033d8839a60b33b50d.jpg
Шрайка и останалите, дето спите със шапота от алюмин - ако интересите на САЩ са в петрола (не оспорвам) и могъщата им десница организира кървави преврати и грозни революции като сегашната във Венецуела, как така нито успяха да спрат Чавес да приватизира петролните компании, нито успяха да предотвратят възхода на Мадуро, нито, като цяло, успяха да инсталират някой значително про-американски настроен политик на власт там? Ако всичко, което става във Венецуела, беше организирано и контролирано от САЩ, защо липсват именно положителните за тях следствия, а, съвсем напротив, наблюдаеми са множество неблагоприятни за тях такива? Единствената що-годе сносна хипотеза, която обяснява реалността във Венецуела със злонамереност от страна на САЩ, би била американците да са пословичния слон в магазин за порцелан - могъщи, но и толкова безкрайно тромави и некомпетентни, че единственото, което успяват да постигнат с огромната си политическа, икономическа и военна сила, е да създават хаос и да вредят сами на себе си по всеки възможен начин. Колко реалистично звучи тази хипотеза в контекста на огромния контраст между САЩ и двата прекрасни примера за огромни, могъщи, но същевременно некомпетентно управлявани държави, които имаме днес - Русия и Китай? Бръсначът на Окам казва просто, че това, което става във Венецуела, е следствие на некадърното, нечовешко, корумпирано управление на Мадуро, алчен човечец, седнал на купища петродолари, на който изобщо не му дреме за народа на Венецуела и колко от сънародниците му ще загубят живота си. Да, толкова е просто. Не е по-различно и в Украйна. И в България. И в Турция. И къде ли още не. Не са нужни световни конспирации, САЩ, евреи, Сорос и илюминати, когато алчността или дори просто некадърността на местните политици са напълно достатъчни, за да причинят огромно нещастие, мъка, разруха и смърт.
Део, принципно съм съгласен с част от мнението ти - относно некадърността, корумпираността и прочее качества на управленията във въпросните държави. Както се казва, няма дим без огън. Както ти не си съгласен с едностранчивостта на възгледите на поддръжниците на конспиративните теории, за което те подкрепям, така и аз не съм съгласен с капаците, които си поставяте ти и подкрепящите американската политика. Или имаш принципи и ги поддържаш, независимо в чия полза или вреда са, или нямаш принципи, а само интереси. Второто е най-меко казано неморално. И имам предвид, позицията на обикновените хора, като мен и теб. Иначе, американската политика е от втория тип (също, както и руската). Та, мислиш ли, че е случайност в последните години, че всички "революции" възникват точно където са американските интереси и са в полза на американската политика?
Сирия и Украйна са класически (КЛАСИЧЕСКИ!) пример за конфликти с руски интереси, ама карай......за някоя чугунена глава спокойно може да мине, че са американски. На кой му пука за фактите.
>капаците, които си поставяте ти и подкрепящите американската политика Аз не си поставям капаци. Ако го правех, отговорът ми щеше да е в стил "ми че много ясно, че САЩ искат да контролират света - сал те са носители на демократични ценности и трябва да ги налагат с огън и меч!". Но не е. От друга страна ме дразнят капаците на хора като plateni kurvi - при него няма пет-шест, той знае истината. За него тя е абсолютна. Крайна. Черно-бяла. Само дето светът хич не е черно-бял, а пълен с нюанси на сивото, и този факт е напълно независим от неспособността на някой си отделен, силно ограничен човечец да вижда друго, освен черно и бяло, и последващите от това безсилие безплодни напъни да го изрисува в черно-бели краски. Тези хорица се разпознават тривиално - виж му мнението и се запитай доколко позицията му е полярна (черно-бяла), и колко фанатично я защитава, тоест, дали мнението му е необорима религиозна вяра, или е правилно издържано от научна гледна точка. И не, не говоря за моята субективна преценка дали нещо е научно - тези характеристики са прекрасно дефинирани, конкретни, напълно обективни и независими от моята или твоята мисловна призма.
Оня, за пръв и последен път ти отговарям лично на теб. Първо, ако беше нормален събеседник: Точно така е, прав си. Сирия и Украйна пряко засягат интересите на Русия, и то толкова, колкото нито един режим не засягаше САЩ, но въпреки това те пратиха войски. Особено пък, що се отнася до Украйна. По американската (и не само) логика Русия на секундата трябва да прати войски и да защити "изконните си, столетни интереси", както и собствените си сънародници, попаднали под нацистки изстъпления. Това обаче въобще не ме радва, защото може да е причина за колосален конфликт (пепел ми на езика). И какво доказваш с това, че посочените от теб две страни, влизат в руските интереси? Руснаците подбуждат премахването на удобните им режими? Или конфликти има само там, където има руски интереси? Или, че не е в американски интерес, да се отслаби Русия, да се попречи на плановете за Евразийски съюз? А сега в твой стил: Когато елементарни хора, почнат да ръсят мозък, освен да се смея, друго не ми остава. Ако има някой в този форум, дето с чисто сърце бих нарекал трол или чугунена глава, то това си само ти, ти п..ко непоръбена. Точно в позицията за Украйна личи двойния стандарт, както на САЩ, така и на ЕС, така и на видни "форумни демократи" като теб. Ще използвам чужда мисъл: "Не знам кои са по-извратени - тези,които предизвикаха случващото се в Украйна, или тези, които се възхищават от него"
Део, плюсчето ти е от мен. Точно за това и аз говоря. Няма черно и бяло в човешките и обществените отношения. Нито една крайна позиция не е правилна. Въпроса е да се ориентираме, къде се намира по-правилната позиция. А това се постига според мен, в излагане, разбиране и замисляне на различни позиции. Не в априори отричане тезата на опонента.
>Не в априори отричане тезата на опонента Съгласен. Но когато опонентът има мнение, различно от твоето, защото вярва в неща, които са проверяемо, доказуемо, обективно грешни, тогава отричането на тезата му чрез посочване на тези конкретни заблуди е възможно да елементарно заяждане, стремеж да се покажеш по-умен или коленен рефлекс срещу мнение, различно от твоето. Но може и да не е нито едно от тези неща. Може да е просто показване на фактологически грешки. Ако, например, аз кажа, че си среднист от Обеля, а ти ми кажеш, че всъщност имаш висше и живееш в Лозенец, аз никога няма да предположа, че го правиш от едното тщестлавие. Нито ще ми е нужно да вярвам, че ме лъжеш. Очаквам подобно достойно поведение от събеседниците си. Крайномислещите фанатици са абсолютно неспособни на такова.
Део, пак си принципно прав, но...ако ставаше дума за наука. Човешките взаимоотношения, в частност обществените, са толкова субективни (каламбурът е умишлен), че думи като "проверяемо, доказуемо, обективно грешни" са меко казано неудачни. Изразът "фактологически грешки", също не е особено правилно да се използва. За един и същ случай, колкото наблюдатели, толкова мнения и толкова различни "факти". В зависимост от гледната точка. А намеси ли се пропагандата...става страшно. Трябва ли да доказвам горното си твърдение?
По принцип САЩ си играят ролята на световен полицай, макар в последните години да намалиха темпото. Беше логично, известен период след изтощаването и умишления разпад на СССР да се изтощи и американското чудо. Виждаме, че идват предложения за съкращаване на сухопътната армия и част от авиацията, бюджетът е твърдо на минус, дълговете са трилионни. Да си го кажем - американската икономика се крепи единствено поради износа на война, все още важната роля на САЩ като лидер в световен мащаб и това, че дълговете се плащат в американски долари, т.е., в национална валута! За последните десетилетия обаче израснаха много нови противници, които при липсата на предишния политически и военен баланс увеличават своята мощ. Например - ако навремето Съветите финансираха революции в Южна Америка, а САЩ ги възпираха с марионетни правителства, така че финансирането, т.е. 'хранилката' бе само руска или американска, то липсата на СЪветския съюз доведе дотам, много от бившите им сътрудници да си потърсят ново препитание и финансиране , а с това се сложи и началото на проблемите - нови регионални сили и лидери с амбиции, обособяване на политически блокове и фракции с различно виждане по въпроса от американците. Един амбициозен и нагъл Китай, втора икономическа сила след САЩ, групата БРИК, засилването на Саудитска Арабия като център на уахабитския ислям, един упорит Иран с мераци в ядрената сфера...
Исках да кажа, че не е само войната като метод на въздействие. Знаем от фон Клаузевиц, че войната е продължение на политиката с други средства. Елементарно лесно е да се предположи вероятно американско проникване и въздействие в икономическата опора на Венецуела. Защо не?! Какво би ги спряло?! Лесно е да се предизвика дефицит на определени стоки, ако се държат под контрол вносителите или се саботира производството, по-евтино е от война, а и с достатъчно упорство противниците на режима сами ще го свалят Защо не?! Ами опитайте се да атакувате някого в общественото пространство и упреците към вас няма да закъснеят, кликата се защитава. Или в квартала, където живеете, дали приятелите на засегнатия няма да го защитават?! Вой от всички страни, типична защитна реакция! От друга страна, редно е да посочим и такава особеност - твърди се, че лошата политика е плод на некадърност. Ами не, рожба е на борбата между различните сили, фракции, скрити и явни. Например - искате вместния парламент да прокарате законово увеличение на данъците за най-богатите с 5%, нямате абсолютно мнозинство. Политическият ви опонент дразни чрезмедиите, обвинява ви, че прогонвате най-активната, знаеща и можеща част от населението в чужбина, че създавате условия за отлив от инвестиции и рушите икономиката като отрязвате работни места. Да кажем, че получавате своето, но с цената на липса на необлагаем минимум и намаляване на осигуровките. Нещо сте спечелили, а нещо сте принуден да загубите...Няма да е некадърност, нали, а нещо, появило се в резултат на политическа игра...
А сега да си спомним какъв е типичният латиноамерикански политически режим - най-често автокрация с уклон към диктатура, незвисимо лява или дясна! Всичките водят точно към едни и същи резултати - дори и водещата икономика Бразилия не е в цветущо състояние, всеобхватна корупция, бедност, социално изключване! Чест почерк на престъпниците е да отвличат жертвите си и това, наред с многобройните убийства, е характерен белег във всички латиноамерикански страни. Между другото, ако се поинтересувате, ще установите, че и противниците на режима използват същите методи, така че лицата се сменят, но действителността - не.
>Трябва ли да доказвам горното си твърдение? Не, защото не е изградено върху проверяеми факти. Следователно то е лично мнение, прерогатив и право на всеки човек, а не твърдение, което претендираш да е обективно, и би могло да се окаже грешно. "Обичам баница с боза" е лично мнение. Не подлежи на опровергаване. "Баница с боза е идеалната закуска за всеки човек" е твръдение, което може да бъде опровергано. Не споделям мнението ти, че човешките взаимоотношения и етиката са напълно лишени от абсолютизъм. Според мен е абсолютна истина, например, че произволен човешки живот е по-важен от произволна материална ценност. Абсолютна истина е, че свободата (тази, която свършва в чуждия нос) е нещо "добро", а липсата на свобода - нещо "лошо". Ако се съгласим, че и в етиката съществуват абсолютни, обективни истини, аксиоми, то просто следствие е, че съществуват и твърдения, които подлежат на научен подход - изграждане и тестване на хипотези, проверяемост, повторяемост, опровергаемост и т.н.