Много обичам като се прибера вкъщи да си хвърля раницата в коридора, да си изритам до нея обувките и да си отворя бира. Пийвам си, ровя си в интернет или пък гледам телевизия. Вкъщи съм си, няма нужда да се съобразявам с никого.
Но приятелката ми всеки път сумти, докато ми слага обувките една до друга и ги прибира в шкафа. След това демонстративно носи раницата с два пръста и я тръсва на бюрото до компютъра ми.
Обичам в неделя да играя мач със стари съученици от квартала, а тя иска да ходим на театър, да се срещам с приятелките й и да гостуваме на майка й. Не искам да съм богат, това, което изкарвам, ми стига. Обаче тя е непрекъснато в нервна криза дали ще успеем да си платим разходите.
Успяваме, а ако заплатите свършат, някой приятел дава назаем. Не искам да се заробвам с доживотна ипотека, харесва ми да живея под наем. Но тя не спира да ми пъха в ръцете оферти на банки за жилищни кредити. Измий си чинията, не я хвърляй в мивката! Не пий бира, просташко е! И не се уригай като някакъв селянин! Не може ли и ние като другите хора да отидем в Тунис на почивка, стига с тази "Градина" и "Смокиня"!
Епилирай си гърба! Не носи маратонки, среши се, не псувай! Кога ще си купим апартамент? На Мария мъжът й си намери добре платена работа! А пък на Ева гаджето й подари кола. Кажи ми за какво мислиш? Познай защо ти се сърдя! Щом не можеш, значи няма смисъл да ти казвам.
И защо търпя всичко това ли? Защото я обичам. Харесах си я преди 4 години с красотата и нежността й, но и с недостатъците й. С невротичната й подреденост, която често се натъжава от моята хаотичност и разхвърляност. С амбицията й да върви непрекъснато нагоре на всяка цена, всички да я харесват. Което влиза в ужасен конфликт с моето желание животът ми да мине преди всичко леко и приятно и нежеланието ми да плащам данък "обществено мнение".
С цупенето й ако пропусна някой сантиментален юбилей или не съм на нивото на мъжете на разни Минки и Пенки. Щастието си има цена. Тя ме търпи неамбициозен, уригващ се, несресан, брадясал и с неепилиран гръб, аз нямам нищо против чистофайническите и еснафските й мании.
Но и тя като повечето български жени все още не е разбрала, че е обречена кауза да се опитваш да промениш мъжа до себе си. Лично аз вярвам, че на седмата година от живота основните контури на човешката личност са изрисувани. Оттам нататък се пълнят със съдържание и цвят. Хайде, да речем до 18 годишна възраст може да се добави още някой щрих, но не и да се смени основната композиция на картината.
Не че не се старая да съм по-добър - заради нея бих направил всичко. Ама все нещо ми изхвърча от главата, или ме домързява, или не виждам смисъл. Но колкото й да се старая, никога няма да съм като онези чукове - мъжете на приятелките й, които са забавни колкото текст на некролог, вечно смятат някакви далаверки и въртят едни пари.
Жените викат, че в България било патриархат и ориенталщина, ама аз не съм сигурен, че е така. Тук си е жив матриархат. Имам жена шефка и приятелката ми чертае плановете за бъдещото на нашата двойка. И в личния, и в професионалния живот ме водят дами. Аз само присъствам, съгласявам се и изпълнявам. И от време на време си крада по някоя мъжка радост, като бира пред телевизора, мач с приятели (който също завършва с пиене на бира, но там вече можем да се уригваме без да ни се карат), ядене прав пред хладилника без чиния или направо от тенджерата.
Нито аз, нито някой от моите приятели искат да си променят жените. Харесват си ги такива, каквито са. И всеки път с изненада установяваме колко много приятелките и съпругите ни се притесняват дали са изпълнили очакванията ни.
Искам със закон да се забрани въпросът: Мило, надебеляла ли съм? Първо, ако е качила от 1 до 5 килограма, аз никога няма да го забележа. Второ, и да е качила - какво от това? Това си е моята жена, малко по-пълничка няма да я върна. А пък и правилен отговор на този въпрос няма.
Ако й кажеш, че е надебеляла и тя наистина е, ще ти отвърне, че си гадняр и вечно я притискаш да гладува и да пази диети. Ако пък видиш, че се е позакрълила и тактично отречеш, ще те обвини, че си спрял да я забелязваш и нищо в нея вече не ти прави впечатление. А в най-лоша ситуация си, ако си позволиш да й потвърдиш, че е качила някой килограм, а тя пък е била доскоро на диета, озверяла е от глад и изобщо няма как да е надебеляла. Тогава си търси пластичен хирург да ти смени физиономията и емигрирай.
Ако не се е епилирала наскоро, ще го забележа, ама това по никакъв начин няма да ме спре да се пъхна с нея в леглото. Но пък като й покарат два косъма, тя започва да прави секс с мен само в пълна тъмнина. Край и със сутрешния ми оргазъм! До следващата епилация...
Ако обаче, не дай си, боже, съм изпил някоя бира повече този месец и пусна малко коремче, веднага започва да готви само гадни треволяци, та трябва да си дояждам скришом. Не че съм склонен да се превръщам в слон, но винаги знам как да сваля няколкото килограма отгоре с малко повече мач в двора на кварталното училище и - ако тя ми позволи! - по-енергичен секс. Но си искам мръвките за вечеря! И колкото и да ми буташ книгата на някакъв си Дюкан ли е, няма да я прочета. Не ме интересува как да отслабна завинаги.
Та така. Аз не искам да я променям и не ми пука колко килограма ще качи и къде й е поникнал половин косъм. Кефи ме с грим и без грим, и по анцуг, и с вечерна рокля. Не разбирам защо тя непрекъснато ме гледа като строга господарка и ме следи кога ще сбъркам, за да ми направи забележка. И това ако е патриархат...
Баща ми казва да не роптая. Че мъжът бил главата, ама жената била шията под тази глава и й определяла посоката, в която да гледа. Аз и не роптая, мрънкането не ми пречи, превърнало се е просто във фонов шум, като флекса от горния етаж. Според майка ми мъжете цял живот сме си оставали деца, които жените трябва да отглеждат.
Аз нямам и нищо против да ме отглежда моята приятелка, защото й се получава добре и се справя геройски, докато ми върви по разхвърляния задник. Ама се чудя дали тя не се мъчи с тези напразни опити да ме промени. Дали не я натъжавам, че не съм толкова добър, колкото на нея й се иска да бъда? Или просто го прави, за да ме държи във форма, да не започна да я взимам за даденост?
Мили дами, спрете да ни кълвете за всичко, в което бъркаме. Ние сме обикновени хора, което автоматически означава, че сме грешни. Но не сме такива нарочно, за да ви дразним. Просто сме си маймуни - нали и затова сме по-космати от вас, еволюцията ни се е позабавила и не сме толкова изтънчени и софистицирани, колкото вашите приятелки или приятелите ви гейове.
Но ви обичаме и нямаме никакво намерение да ви променяме. Като сме ви харесали, сме ви взели и с дефектите. Вие защо така се мъчите с нас? Не може ли просто да сключим примирие, че всеки ще си плува в неговия си сос от несъвършенства и ще се събираме само, за да се радваме взаимно на това, заради което някога се влюбихме?
Ей така първосигнално само по заглавието да изръся сутрешната си глупост докато си изпия кафето и успея да си отворя и двете очи едновременно. Та на въпроса де, ми щото не знаят какво искат. Или май знаят, просто искат всичко. Искат да си груб арогантен и пробивен в работата си, и кротко агънце в къщи. Искат да си терминатор в леглото и да си тотално импотентен и асексуален към всички останали жени. Искат да си елегантен и представителен обаче да си непривлекателен за останалите жени. Да си тайнствен и интригуващ, но те да знаят абсолютно всичко за теб. Да си горд и самоуверен мъжкар, но да си нежен мил и романтичен. Да и падаш на колене, обаче без да се унижаваш. Да си лошото момче, но да си като пластелин в ръцете и. Ако си само от типа с характеристиките преди "но" в предните изречения, ще те обожава, но ще се опитва да те опитоми за да се чувства сигурна. Ако си от другия вид след "но"-то, ще се чувства сигурна до теб, но ще си и скучен, безинтересен и досаден. Ако искаш да им угодиш, забрави, само си губиш времето. Най много да си докараш шизофрения.
Дам, след кафето получих внезапно нарастване на АйКю с 0,00000023482%, и се сетих да добавя още две неща: Да си свръх-интелигентен, но да изпадаш в захлас и преклонение пред поредната изръсена от нея глупост. Да четеш книги с размер на тухла четворка, но да си съгладен, че Куельо е написал най-великите книги на света. ПП: Извинения на автора, че може би не коментирам по статията му. Като закуся обещавам да я прочета
Определено ми хареса! Обичам докато си пия кафето да чета неща,които ме карат да се усмихвам!
Не искам да обиждам по никакъв начин автора но ако до 7-мата година се формира личността то той явно ги е прескочил щом родителското тяло не го е научило да си мие чиниите и да си прибира раницата. Вярно е - досадно е но я си представим този индивид ако беше сам в каква канавка щеше да живее. Не съм и съгласен че човек не се променя. Първо, ако беше така жените щяха да са принудени да изобретят киборги защото ние щяхме да сме още маймуни. Второ, щом аз се научих да си пера маратонките за тренировка значи "impossible is nothing"
Хмм, по статията, първо че ми хареса. Ако трябва обаче да се замисля над казуса, мога да споделя едно-две неща от наблюденията ми на жените. Забелязал съм известна цикличност в женските приоритети в оценяването на мъжете. Докъм 25-30 наивно си падат по лошите момчета, изкушават ги, привличат ги и наивно се заблуждават, че точно с тях ще стане различен. След неколкократни разбивания на главата в стената, повечето поумняват (далеч не всички обаче) и започват да се замислят за сериозна връзка, в която да се чувстват сигурни. Тогава се преориентират към спокойните улегнали пък били и малко скучни мъже. След известен период от време, когато достигнат желаното ниво на сигурност, ситуацията започва да им доскучава и започват опитите за промяна. Което все още е приемлив вариант за мъжът, далеч по-неприятния е, когато развият склонност към започване на проучвания за намиране на заместител с малко по-различни характеристики. Вариантите за развитие на действието в пиесата са точно три, като се замисля. В първия ще си намери любовник и така ще постигне комбинацията от доброто и лошото момче. Във втория, ако намери нещо по-добро, когато се почувства сигурна в него, ще ти бие шута, а в третия, един ден ще ти писне от мрънкането и и ще я разкараш ти. За финал, ако някой се идентефицира с описания в статията герой, моят съвет е - бий и шута преди тя да ти го е била или да ти сложи рога, по-безболезнено е. Когато човек намира в партньора си твърде много недостатъци, един ден се усеща, че любовта е отлетяла, внезапно открива тонове неприемливи вече недостатъци в него и нещата отиват на прекратяване на връзката. Хубав ден желая, аз си оставам от "тъмната страна", така поне привличам млади гаджета
Пълна липса на характер (и частична на хигиенни навици) - това видях аз в текста. А как да промени любимата нещо, което го няма? Т.е. и аз мисля, че този брак (ако приемем, че е реален) дълго няма да го бъде. Слагам 2,50 на бас, че скоро автора ще претърпи добре премерен шут отзад и в близко бъдеще ще ни зарадва с текст за преоткриването на свободния живот.... А този след него ще има поне ясна мъжка позиция по нещата....т.е. характер!
Много ми хареса. Убедена съм, че 90 процента от жените мрънкат за абсолютно същите неща. Мъжът ми нееднократно ми е повтарял, че се дразни от нещата, които дразнят и автора. Особено го ядосва въпросът за надебеляването. Много ми допадна тонът на статията - много премерен, въпреки леката ирония, лишен от грубост. Нямаше една обидна дума - колко мъже могат да се похвалят с това???? А ние, българите, винаги приемаме всичко в буквалния смисъл. Едва ли човекът се оригва след всяка глътка бира, не се къпе, нито се бръсне и винаги бърка с ръце в тенджерата/хладилника. Просто се опитва да каже, че жените винаги дебнат, винаги се втренчват в ръцете на мъжа и се опитват да го обвинят в някакво провинение...
Приятна статия написана с много премерен тон,но казваща много истини.
Въпросът не опира до разликата между жените и мъжете. Просто има различни породи хора. Не може да очакваш да съжителстват в една клетка тигър и жираф. Не може да бъде истинска връзката между небрежен пич с лежерни разбирания за живота и модерен лъснат кариерист-бастун. А често ролите са разменени, жени-пичове - бол, мъже - педанти също. Темпераментът може да бъде различен, дори помага, но ако цялостната ти философия за живота е коренно противоположна на тази на твоята половинка? На къде отивате? Или единият се спира до другия и прекъсва пътя си напред, или дърпате в различни посоки и се разделяте.
Правилно, безсмислено е да опитваш да променяш човека до теб. Аз затова не бих и пробвала - никога не бих се задомила с лентяй, който нито чисти след себе си, нито е амбициозен, а само се носи по течението. Пази Боже от такива мъже. Жени, бягайте надалеч от тях, няма шанс да ги подобрите. Не бъдете с тях само за да не сте сами.
еми, аз пък не се кефя жена ми да надебелее. доста утопична тезичка в статията. просто харесвам свръхслаби жени и няма да ми е приятна гледката. и що въобще една жена допуска да е дебела, не знам...
Номер 10 и номер 14 - напълно съм съгласен с Вас. Авторът е безхарактерен тип, дето го е страх да не изгуби сигурната вагина. Пич, ако вярваш в себе си, извоювай си правото на неделен мач..най -малкото..а да - и си прибирай обувките на място като се прибереш, мамин-златен.
много е лесно да лежиш и да пърдиш - нали има някой будала дето цял живот ше се грижи за тебе !До 40 ще гледа мама, после жената .... ама тя миличката нали е обичана - кво още ревее ??? смях
..."бий и шута преди тя да ти го е била или да ти сложи рога"... Късно е.
"...можем да се уригваме без да ни се карат, ядене прав пред хладилника без чиния или направо от тенджерата." -------------------------------- Това, че си свиня по възпитание и мироглед, то си е ясно. Ами, защо в тази статия има място и за жена? Нямаш амбиции, защото си чедо на комунисти и като му дойде времето ще получиш своето от откраднатото. Селският пъдарски корен на ония дето нарамиха пушките и сподириха съветския ботуш, за да крадат на хората килимите и приборите за ядене през 1944 г., е неизтребим. И Боже, ние продължаваме да живеем с тези алчни говеда-милионери!..