Залезът на лидерите

Джордж Буш - Старши е последният ветеран от Втората световна война, който е бил американски президент. Той не достига бързо до Белия дом - през годините сменя множество постове, сред които е и този на шеф на ЦРУ.

Изборните поражения не са му чужди - на два пъти демократи го изпреварват за Сената, Джералд Форд предпочита Нелсън Рокфелер за вице, а републиканците - Роналд Рейгън за кандидат-президент.

Буш не се отказва и през 1988 г. влиза в Овалния кабинет като президент на едната от двете световни суперсили. Не толкова ярък колкото актьора Рейгън или широко усмихнатия Бил Клинтън, Буш успява да спечели през мандата си цели две войни.

Той застава начело на международната коалиция, която за броени дни смазва армията на Садам Хюсеин - четвъртата по големина в света. Няколко месеца след победата в Персийския залив, той подписва смъртния акт на американския архивраг - Съветският съюз се сгромолясва под собствената си тежест, а опитите на КГБ да го реанимира чрез преврат се провалят.

Без излишна помпозност Джордж Буш - Старши прехвърля Америка от епохата на Студената война в съвремието на световната либерална демокрация. През неговия мандат Франсис Фукояма обявява и „Краят на историята" - поне тази, с която са боравели последните две идеологически обременени поколения.

Сега Буш е на 88 и води последната война - тази за още няколко дни, месеца или години живот. Президентът е болен от Паркинсон, придвижва се на инвалиден стол. От месец не е излизал от болницата, където го лекуват от бронхит. Не само, че не прекара Коледа заедно със семейството си, но и в първия ден след най-светлия християнски празник състоянието му се влоши и беше преместен в интензивното отделение.

На няколко хиляди километра на юг друг лидер се бори за живота си. Уго Чавес също е военен, но с това се изчерпва приликата му 30 години по-възрастния Буш - Старши. Еднакво убеден социалист и християнин, венецуелският президент е начело на войнишко въстание, а по-късно успява по демократичен път да застане начело на страната.

Чавес е боготворен от най-бедните венецуелци, които редовно го преизбират и даже се хвърлят да го защитават по време на военния преврат през 2002 г. (за който, впрочем, е обвинявана администрацията на сина на Джордж Буш).

Чавес се отблагодарява с множество реформи насочени към намаляване на социалните неравенства и подобряване на условията на живот, заговаря се за икономическата философия на "чавизма".

Попътно той натрива носовете на богаташките фамилии и западните държави. Въпреки големите обещания, обаче, богатата на петрол Венецуела не успява да се замогне. Критиците му размахват данни за свиване на икономиката и повишена престъпност.

Уго Чавес им позволява да го критикуват, за да може после с дълги телевизионни монолози да ги опровергава. С известна сигурност може да се твърди, че президентът преборва опозицията по начин, който не е толкова по-нечестен от някои практики на Балканите.

Битката с рака, обаче, е неравна и в нея предимството не е за Чавес. Най-добрите лекари на социалистическия свят се борят с неговия тумор от вече близо две години, но даже след четири операции коварната болест не е сломена. Тя си взе почивка за няколко месеца, за да може държавният глава да победи опозицията на поредните избори, но след това се завърна. Чавес отново замина да се лекува в Куба.

Готовият да излезе на глава с гнилия империализъм президент преди месец за първи път намекна, че този път може да не го бъде - заръча на народа да гласува за заместника му Николас Мадуро... в случай, че нещо се обърка. Държавната пропаганда тиражира непрекъснато информации за подобрението в здравословното състояние на Първия, а политическите му съратници дават интервюта в стила на сълзливо женско предаване ("Това е най-хубавият коледен подарък" - Николас Мадуро за телефонния си разговор с Чавес).

Надали някой вярва, че е възможно да се влезе в обувките на Чавес. Той промени Венецуела и политическия живот в цяла Южна Америка, след него със сигурност ще настъпят промени, а те може да са както към добро, така и към лошо. Повечето от обикновените хора предпочитат да се молят това да не стане скоро.

За Чавес историята тепърва ще се произнесе, но друг световен лидер приживе е станал част от учебниците по цял свят. Нелсън Мандела от години е извън активната политика и избягва публичните изяви, но Южна Африка се отнася към него с почитта, която се полага на човека, станал знаме на борбата срещу институционализирания расизъм на апартейда.

Днес прекаралият близо 30 години по затворите борец за демокрация е на 94. Той, подобно на съвременника си Буш и Уго Чавес, прекара Коледа в болницата заради белодробна инфекция. За първи път, откакто е на свобода, Мандела прекарва толкова време под медицинска грижа. За щастие, състоянието му се подобри и беше изписан за домашно лечение.

Не е ясно, обаче, колко време ще остане в болница друг от големите политици XX век - бившият британски премиер Маргарет Тачър. Желязната лейди успя за едно десетилетие да преведе Обединеното кралство през мъчителна реформа, която го превърна отново в световна икономика. Междувременно, Тачър показа твърдост и на външнополитическия фронт, като раздаде правосъдие на хиляди километри от Лондон, когато Аржентина се опита да й отнеме Фолклендските острови.

Баронеса Тачър е вече на 87. От няколко години тя постепенно намалява публичните си изяви, наложи се да пропусне и сватбата на принц Уилям през 2011 г. Сега се възстановява в болница след направена операция. На Бъдни вечер "Скай Нюз" излъчиха кратък репортаж за нейното състояние. Кадрите от покритието обезсмислят текста - на тях се вижда някогашната най-влиятелна жена в света едвам пристъпва и то с помощта на двама души.

Световните лидери също са хора, тях също не ги пропускат болестите и старостта. Въпреки това, в съзнанието на милионите остава техния образ от най-силните години. Слабостта пред камерите потиска, а вероятно и затова в тоталитарните държави винаги големите хора умират "в разцвета на силите си".