Трети убит журналист в ЕС за една година - тази тревожна забележка можете да срещнете в много от коментарите на репортери, политически фигури и правозащитници по повод трагичната смърт на Виктория Маринова.
Жестокостта на нападението срещу 30-годишната жена (административен директор на русенската телевизия TVN и водещ на социалното предаване "Детектор") се превърна в тема на дебат не само в България, но и в световните медии и социални мрежи.
Председателят на групата на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер обяви, че е нужно "спешно разследване от българските власти", еврокомисарят по правосъдието Вера Юрова дори предложи помощ от институции на ниво ЕС и настоя да се изясни дали атаката е свързана с работата на Виктория Маринова.
Shocked by the brutal murder of Bulgarian journalist #VictoriaMarinova. My thoughts are with her family. She is the third journalist killed in the EU in one year. This is deeply worrying. A full investigation by the Bulgarian authorities is needed urgently.
— Manfred Weber (@ManfredWeber) October 7, 2018
Без крайни изводи от следствието - много от наблюдателите изразиха тревога от натрупването на брутални посегателства срещу европейски журналисти. Само преди година малтийската блогърка Дафне Каруана Галиция беше взривена в автомобила си, а през март Словакия премина през правителствена оставка заради убийството на Ян Куцяк.
Общото между двата предходни случая: дългогодишната и последователна работа на разследващите журналисти срещу бизнесмени и управляващи политици, предварителните сигнали за заплаха за сигурността им, "екзекуторският" почерк на изпълнителите на поръчките.
И в двата случая се стигна до арести и обвинения срещу предполагаемите извършители - но не и срещу поръчителите.
И в двата случая съществуваха открити съмнения за способността на националния съд, прокуратура и полиция да въздадат справедливост за поръчковите убийства. В Малта се стигна до намеса на външни служби за издирването на извършителите, в Словакия се стигна до смяна на властта.
Атентатът срещу Дафне Каруана Галиция
На 16 октомври 2017 г. Малта е разтърсена от брутален атентат - разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция е взривена в автомобила си малко след като потегля от дома си към банката.
53-годишната жена е автор на блога "Running Commentary", в който публикува разследвания срещу влиятелни политически фигури в страната - включително премиера Джоузеф Мускат. Мускат завежда и дело срещу Каруана Галиция заради неин репортаж, в който тя го обвинява в получаване на средства от офшорна компания. Премиерът завежда дело и срещу сина на Дафне - Матю - заради негов Facebook-постинг, в който го уличава в пране на пари.
Някои от репортажите на "Running Commentary" са посветени на съмнения за злоупотреба от страна на началника на кабинета на премиера Кийт Шембри, енергийния министър Конрад Мици и др. Каруана Галиция разследва връзката между офшорни компании, свързани с тях, продажбата на малтийски паспорти на богати чужденци със съмнително минало и получаването на плащания от правителството на Азербайджан. Голяма част от работата й в последните години е посветена на данните, изтекли през т.нар. Panama Papers от адвокатската фирма Mossack Fonseca.
Заплахите срещу Дафне Каруана Галиция датират още от преди 2 десетилетия - от палежи в двора на къщата и пред входната й врата, до прерязване на гърлото на кучето й. Срещу нея се водят дела за клевета по жалби на над 15 души.
Експлозията, отнела живота на Дафне Каруана Галиция, не е прецедент за криминалния свят на Малта. За последните 10 години в страната са извършени 15 поръчкови убийства, включително пет бомбени атентата в автомобила на жертвата. Смъртта на журналистката се превърна във водеща новина по цял свят, а убийството беше осъдено от най-високо ниво в Европейската комисия и Европарламента. На погребението й присъстваха върховният съдия на Малта Силвио Камилиери, председателят на ЕП Антонио Таяни, представителят на ОССЕ за свободата на медиите Арлем Дезир, бивши министър-председатели на Малта и др. ЕП изпраща и делегация в Малта заради съмненията в обективността на местните власти.
Правителството на Мускат моли за помощ в издирването на извършителите американското Федерално бюро за разследванията. В работата по случая се включват и холандски следователи, и екип на Европол.
Два месеца по-късно са арестувани 10 души във връзка с разследването, като трима бяха обвинени за извършители на атентата - обвинени бяха братята Джордж и Алфред Деджорджо (на възраст от 55 и 53 г.) и 55-годишният Винсент Мускат. Поръчителят на екзекуцията обаче така и не беше посочен - факт, заради който правителството беше подложено на допълнителни критики.
През пролетта на 2018 г. група от 45 световни журналисти (вкл. от Le Monde, New York Times, The Guardian и др.) публикуваха т.нар. "Проект Дафне" - съвместен опит за довършване на разследванията на Каруана Галиция.
70 000 евро за главата на Ян Куцяк
Масови протести, вълна на възмущение в цяла Европа и оставка на словашкото правителство - всичко това последва след новината за поръчковото убийство на 27-годишния журналист Ян Куцяк и годеницата му Мартина, обявена на 25 февруари.
Двамата бяха намерени разстреляни в дома си във Велка Мача край Братислава. Тя - с един куршум в челото, той - с две рани в гърдите. Балистичният анализ показа, че екзекуторите им са стояли в близост до жертвите си. Няма никакви следи от борба, няма данни за откраднати вещи. За последно Мартина е разговаряла с майка си на 21 февруари. Четири дни по-късно полицията влиза в къщата на Ян Куцяк и попада на местопрестъплението.
Първата версия на разследващите е "вероятна връзка с разследванията на Куцяк". Това е първият случай на убийство на журналист в Словакия след обявяването на независимост през 1993 г.
Роденият през 1990 г. Ян Куцяк завършва журналистика в Университета "Константин Философ" в Нитра. Работи по докторат в сферата на медиите и масовите комуникации, едновременно с това води лекции на студенти.
Кариерата му започва във вестник "Хосподарске новини", а по-късно Куцяк се прехвърля в сайта Aktuality.sk (собственост на Ringier Axel Springer). Основната му работа е свързана с разследваща журналистика. Занимава се основно с казуси за данъчни престъпления, включително скандала, свързан с управляващата по това време Социалдемократическа партия на Роберт Фицо.
Последното разследване на младия журналист преди убийството е било посветено на връзката между италианската Ндрангета и източването на субсидии от европейски земеделски програми, предназначени за Словакия. Той разкрива и връзки между няколко словашки държавни служители от управляващата партия с италиански фамилии, свързани с калабрийската организирана престъпност. Резултатът от разследването му беше публикуван посмъртно от колегите му. В него се твърди, че двама от съветниците на тогавашния премиер Роберт Фицо имат бизнес-връзки с Антонино Вадала, смятан за член на Ндрангета.
В последната статия, публикувана преди смъртта на Куцяк, той пише за бизнесмена Мариан Кочнер, който става известен в Словакия през 1998 г. с неуспешния си опит да придобие частната телевизия "Маркиза" с помощта на словашката Държавна сигурност. В разследването си младият журналист твърди, че Кочнер е започнал да се занимава със схема за фиктивни имотни сделки с луксозни апартаменти, с които ощетява държавния бюджет с укриване на данъци.
Заради последвалите заплахи от страна на Кочнер срещу Куцяк и семейството му, журналистът подава сигнал до полицията през септември 2018 г.
Материал по подобна тема на Куцяк стои и в основата на протестите от април 2017 г. в Словакия, които искаха оставката на вътрешния министър Роберт Калиняк, близък съратник на премиера Фицо. Разследването на журналиста открива сериозни връзки между Калиняк и разследвания за финансови измами строителен предприемач Ладислав Бащернак. Според разследването министърът е купил 17-процентов дял в една от фирмите на бизнесмена - нещо, което и двамата отричат. Самият премиер Роберт Фицо живее в апартамент, собственост на Бащернак.
Два дни след новината за убийството на Ян и Мартина, министърът на културата на Словакия Марке Мандарич подава оставка с мотива, че не може да продължава да изпълнява мандат, в който се е стигнало до разстрел на журналист. Едновременно с опозиционния натиск срещу кабинета, по улиците на големите градове се събират многохилядни граждански протести с искания за оставка. На 15 март Фицо подава оставка, а начело на страната идва вицепремиерът му Петер Пелегрини, който поставя като приоритет разкриването на убийството на Куцяк.
В края на септември 2018 г. словашката полиция арестува осмина души във връзка с разследването, а трима от тях бяха обвинени за предумишлено убийство - предполагаемият извършител е бивш полицай на име Томас С., който е получил общо 70 000 евро от жена на име Алена Ж. Според словашките медии, става дума за Алена Жужова, която е работила като преводачка на Мариан Кочнер. Самият Кочнер беше арестуван за кратко през лятото във връзка с разследване за данъчни измами, но скоро след това излезе на свобода.
В очакване на истината
Докато обществеността и медиите в България се фокусираха върху убийството на Виктория Маринова, животът на още един журналист се оказа под заплаха - един от най-известните саудитски репортери и коментатори Джамал Кашоги беше обявен за безследно изчезнал след посещение в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул.
Jamal Kashoggi’s editor at the Post describes his passion for telling the truth about Saudi Arabia—and our deep concern about his disappearance. https://t.co/n6fT7E8yN3
— Jackson Diehl (@JacksonDiehl) October 3, 2018
Турските власти подозират, че мъжът е бил ликвидиран на територията на дипломатическата служба заради критичното му отношение към режима в Рияд. Кашоги живееше в изгнание в САЩ в продължение на повече от година.
Заплахата за свободното слово и опасността от наказателни акции срещу журналисти е факт и в България.
Не само физическите нападения срещу репортери (спомнете си побоя срещу журналиста Стоян Тончев от Поморие през 2016 г.), но и упражняването на психически тормоз, и поставянето на цели медии под икономическа зависимост допринасят за състоянието на публичната среда.
И все пак - дали убийството на Виктория Маринова наистина е част от тази тревожна тенденция, засега не е ясно поради липсата на достатъчно информация от службите.
Бързината в издирването на виновните лица и качественото разследване по случая обаче ще бъдат ключов тест за новото ръководство на МВР. Вниманието, което европейските лидери и световните медии обърнаха на този случай, е ясен белег за това, че значението му надвишава националния обществен интерес.
Защо е това бързане да се канонизира жената? Да не се окаже после, че престъплението няма нищо общо с работата й. Долно е да се използват трагедиите а хората за политически цели.