Перник и Университетът на духовете

Когато два дни преди голямото образователно събитие - откриването на петдесет и второто висше учебно заведение у нас - минавам покрай буквално задрасканата с маркер табела на Перник, си обещавам да вляза в този хумористично очернен град без клишираните стереотипи за него.

Точно защото изключително се гордея с родното си място - Велико Търново (град, в който, където и да живееш, можеш да бъдеш облян от цветните светлини на крепостта Царевец - винаги когато чуждестранните туристи си платят за тази атракция), внимавам какво да виждам във всяко друго провинциално селище, за да не заключа шовинистки: "Не мърдай от любимия си рокбункер на ул. "Шишман" в София, освен ако не е свързано с посещаването на някой плаж/планина/пещера..."

На не повече половин час път от столицата обаче (и вероятно на 20 минути, когато, както гръмко обеща Бойко Борисов, метрото стигне до там), Перник е моят дебютен допир с духа и портрета на соца.

Вкус по зъбите

За човек, прекарал съзнателното си детство в края на 80-те по тесни калдъръмени баири, покрити с покрив от керемиди в съответния цвят, индъстриъл пейзажът не е нещо, с което е свикнал. Дори и да познаваш промишлено сивкавия нюанс на соц режима обаче, едва ли 21 години по-късно е нормално да усетиш вкуса му по зъбите си в цялата му реалистичност.

Когато първото, което ми прави впчечатление в центъра на Перник - хората на пейките всъщност са накацали върху техните облегалки с айляшки подпрени на мястото за сядане крака (дори изнурените майки с колички пред тях), и през ум не ми минава да си съчиня генералния извод, че точно гражданите на Перник имат някакъв проблем с цивилизоваността.

Ако някъде в тази страна хората масово стъпват върху обществените места за отмора, това значи просто, че всичко, върху което сме се изплюли, не подлежи на почистване. А просто е достатъчен аргумент да продължим да храчим на същото място.

Декор за режим от миналия век

Перник, както може би още десетки градове у нас, е непробиваемата коварна ориенталска застоялост на България. И прекрасен декор за всяка чуждестранна кинопродукция, която посвещава филм на някакъв режим от миналия век (доскоро на колоните на Културния дом бяха опънати хитлеристки знамена именно в рамките на снимачния процес на италиански филм за Втората световна война).

Имаш чувството, че ако се завъртиш около оста си на площада в Перник, от фасадата наоколо ще се откъртят няколко мръснобели парчета (такова чувство изпитваш и ако решиш, че някой в този град изобщо може да се усмихне).

И олющеният хотел "Струма", и извисяващото се с аутфита на фабрика кметство, и неузнаваемият търговски център с гордата соцабревиатура ГУМ, са онези стени, които явно завинаги делят подсредностатистическия гражданин от другия, малко по-приятен на вид, свят...

Добре дошли в Европа?

Наскоро в Webcafe.bg, обидена на българските управници майка, оплака заминаването на сина си в Уестминстърския университет в Лондон, чийто екстерирор описа с три думи: "Чистота, зеленина и цветя".

Малко след като пред бившата шивашка фабрика "Елена Георгиева" в Перник на забавен каданс минава най-старият тролей, който можеш да си представиш, Бойко Борисов акостира като патрон и бъдещ доктор хонорис кауза за откриването на Европейския Политехнически Университет под съпровода на обичайните сеирджийски погледи на местни лелки и чичковци в работническите си шуби ("ей го Бат' Бойко"), които са се прежалили да висят под дъжда, свити под някой от бетонените покриви наоколо.

Ако уестминстърската майка беше присъствала на това, щеше да изпуши един джойнт като жертвоприношение, че синът й е приет да учи сред прословутата английска ливада...

"Не знам защо го наричат "Пернишки", казва Бойко Борисов в речта си по откриването на университета в типичния си непретенциозно (признавам му го) антиеснафски стил, посочвайки името на учебното заведение зад гърба си "Европейски Политехнически Университет" и добавяйки: "Такова хубаво име си има..."

Обявеният за европейски ВУЗ е разположен в комерсиалната част на Перник (състояща се от веригите "Билла" и "Техномаркет") и се помещава именно на 7-ия и 8-ия етаж от огромната сграда на бившата шивашка фабрика - необитаема и неизползваема в по-голямата си част.

На целия индустриален пернишки фон (гледката от прозорците на претенциозно презентирания частен ВУЗ се изчерпва с разпадащият се на пръв поглед Комбинат за битови услуги в близост и Стоманолеярния завод в далечнината) ЕПУ е еманация на "британското образование, което никога няма да придобиеш".

Не че таргета, в който се цели университета, се състои от български или европейски студенти. Още щом видиш, че ЕПУ има страница на арабски, е ясно, че той е създаден с цел привличане на студенти от страни като Саудитска Арабия. А петимата турски студенти от 63-имата, приети за първия семестър, с които се срещам, дори не знаят каква е таксата за обучението: единият казва, че е 4000 евро, другият цитира официалната 3000 евро, а останалите клатят глави...

Аргументът, с който са се записали в университета в Перник, гласи: "В Турция е по-трудно и по-скъпо".

Въпреки че университетът наистина е чисто нов, това не оправдава чувството на празнота, което оставя. В този ВУЗ витае духът на бутафорната българска мечта "да преебем някого", ъпгрейднат с красиви табелки, които гласят "Зала за архитектура" например или "Лаборатория по физика", в която има 4 компютъра Acer, един микроскоп и... климатик.

Добре дошли в Перник...

На фона на образователния цирк у нас, в който студентите от Софийски университет вероятно ще доплащат за парното в общежитията, Бойко Борисов похвали днес пернишките вузисти, че не мрънкат за пари като държавните университети. Тези "мрънкащи", по думите на премиера, но затова пък пълни със студенти държавни ВУЗ-ове, ще мръзнат - НАТФИЗ, художествената академия и консерваторията излизат в принудителна ваканция през студените месеци, защото няма пари. Пада им се...

Нищо, че кабинетът на заместник-ректора на ЕПУ, който видях, стои заключен и полунеобзаведен - имаме климатизиран пример за университет с 1800 души капацитет насред град Перник, на чието откриване бъдещите студенти в тоги изглеждаха по-скоро като масовка и ако някой иска да ме убеди в обратното, нека утре да иде и да снима първата проведена лекция...  

Има време, би казал ректорът Христо Хрисотв или президентът и представител на компаниите инвеститори на ЕПУ Тошко Кръстев, тъй като желаещите да се обучат в Пернишкия университет студенти от Турция, Нигерия, Камерун, Египет, Саудитска Арабия и други, ще започнат по-късно - заради визови проблеми...

Засега в първите страници на историята на Пернишкия университет присъства само бабувалия за създаването му Бойко Борисов, както и обяви на официалната цермония ректорът на ЕПУ. Апелът му "Дайте ни време" към песимистично настроените академични среди и въобще към хората, на които им пука за образованието тук е поредното празнословно, наукообразно и популистко послание в тази страна, устремена към имиджа "място, в което мнооого сериозно трябва да се замислиш дали да останеш..."

Добре дошли в Чалгария!

Когато един от симпатичните турски студенти в ЕПУ ми казва, че ще учи тук, защото университетът е "something from Europe" и че по тоя повод възнамерява да живее в Перник, си мисля за все още топлите от предишните вечери подове в чалга свърталищата, определящи все по-закономерната културка в тази страна.

Перник е град, където нощния лайфстайл съществува единствено в полупразен клуб с шофьорска хаус музика, чиито клиенти подгряват на лоша акустика с "шуменско тъмно", преди да се запътят към някоя от двете чалга дискотеки в града - "Че Гевара" или "Дрийм".

Интересно затова ли България се окичи с членство в ЕС - за да направи университет на "много високо ниво" за привличане на чужденци, които биха дошли тук по една единствена причина - защото на по-евтина цена ще получат някакво си там образование и диплома в ЕС (ако и да не е конвертируема там).

Какво от това, че ще дишат дим, какво от това, че ще са заобиколени от хора, които не искат да мръднат и които по-скоро са склонни да унищожат с пасивност всичко онова, което си заслужава да има една европейска страна, отколкото да го открият.

Спекулираме с присъствието си в Европа, така както новобогаташ се фука с фалшификат на Пикасо в тоалетната си... Студенти от "Третия свят", заповядайте в кенефа на Европа.