Цветя и кебапчета

Имам доста приятели, които се занимават с изкуство. В днешно време това означава да свириш нощем в почти празен пианобар (заради перфектно разчетената забрана за тютюнопушене, съвпаднала със старта на европейското, нощните заведения в момента отчитат между 40 и 90 процента спад в оборота), да се занимаваш с малкото останала халтурка и да участваш на някакви фестивали без пари (чух, че в момента на един от фестовете всички банди са се съгласили да свирят без хонорар - само изкуство да има).

Или пък да кандидатстваш за киносубсидия, която предварително знаеш, че няма да спечелиш заради тримата 98-годишни мастодонти на родната киноиндустрия.
Изкуството се превърна в мръсна, почти безплатна и будеща присмех дума.

Та! Май се отплеснах. Имам доста приятели, които се занимават с изкуство, защото това е призванието им и друго не биха могли да правят. И когато се видим някъде, започват да стенат от непосилното си битие.

"Тръгвам отново по кораби, брат", заяви ми наскоро мой приятел - музикант - "Тук не се живее".

"Пич", викам му аз, "трябва да се сопнем на системата. Те се подиграват с нас. Не може да се свиваме цял живот".

"Нали знаеш как стават тия работи у нас", отвръща ми моят приятел. "Ето, лицето X спечели субсидия от над половин милион лева, защото не скача и си трайка"

"Добре де. Защо да не се опълчим на това статукво?", питам аз

"Нищо няма да стане", отвръща ми моят приятел.

Той вече е избрал изхода. Ще свири още няколко години по кораби. Няколко месеца там - един месец тук. Накрая мъничкото му дете ще му вика чичо, защото ще порасне без татко си. А жена му ще си хване любовник. А нашият човек ще се пропие, за да издържи на тая система.

Такава е историята на много музиканти. Тя е една и съща, повтаря се като перпетуум мобиле от много години насам.

Интересното е, че от друга страна няма да чуете никой да протестира. И да говори за това, че българската култура и изкуство са натикани в дъното, в килера на обществената сграда.

У нас всяко правителство в последните години започва с някакви въображаеми приоритети - инфраструктура, европейски ценности... Какво ли не.

Обаче за културата все не остава. Или ако остане, се влага в свои хора.

Нищо ново - ще кажете вие. И какво ни занимаваш с проблемите на културтрегерите, когато нямаме пари да си платим тока.

Но в тежки моменти като този винаги хората на духа - писатели, поети, музиканти и драматурзи, режисьори и театрали, изкуствоведи и подобни - са вдигали глава и са казвали: така повече не може.

Каква е ситуацията у нас в последно време?

Ставаш сутрин и виждаш как някакво знойно девойче представя новия си сингъл с текст:
"Един почивен ден в моя свят. Усещам, че нощта ще бъде добра." И няколко знойни каки се пудрят и гримират в клипа.

По-късно поглеждаш чарта. Лятното настроение е обзело музикалната ни "индустрия".

На фона на цялата ни несгода, песните са в палаво лятно настроение и са ту "Дим да ме няма", ту "Ти не можеш да ме спреш да танцувам цяла нощ", ту "Summer love".

Междувременно, покрай това весело и безметежно настроение страната беше залята от протести. Как пък никой от тия хора, които чрез творчеството си се опитват да напипат обществения пулс и интерес, не изпита желание да се извика веднъж. Само веднъж.

Всъщност не. Не съм съвсем прав. По времето на обществените дебати и обществените протести за ACTA част от хората на изкуството се появиха в кадър, за да обяснят, че са ограбвани от... Youtube.com. Тогава разбрах, че ако имаш 10 000 гледания в тубата, това значи, че 10 000 души по-малко ще си купят твоя продукт.

Къде бяха тия хора, когато преди две години културното министерство ликвидира Пловдивската опера и реализира някакви безумни сливания на театри. Не, те са космополити, артисти на света.

У нас напоследък музикантите се събират само когато почине някой като Уитни Хюстън или Майкъл Джексън. Това е, защото родните творци са твърде големи, за да направят нещо, свързано със собствената им страна.

И май са прави, защото опитът на Милена преди няколко месеца с благотворителен концерт за подпомагане на жертвите на наводненията през зимата, бе събрал, според неофициална информация такава сума, че от срам няма да я спомена.

Преди време попитах един певец - пич, защо правите концерти за Майкъл Джексън, а не направихте нещо за ония деца, които се удавиха с автобуса... Децата от Свищов.
Той страшно се обиди и каза нещо от типа, че Майкъл завинаги ще е жив в сърцата ни...

Няма как да не е жив, след като Кичка Бодурова коментираше погребението му по вече несъществуващата Про Бг.

А междувременно в Родината ни хората на духа гаснат като догарящи восъчни свещи, но никой не ги коментира. Преди години големият български поет Христо Фотев си отиде, осъден за 270 лева от тогавашната БТК.

Софийският университет пък отказа да приеме близо до себе си паметника на Радой Ралин, защото подобни хора дори след смъртта си продължават да бъдат мразени от кадесарските кадри в науката и образованието.

Питам пак - къде са хората на духа в тия казуси. Къде сте, музиканти?
Пеете по частни партита и си налягате парцалите, че е ветровито?
Къде сте, кинаджии? Снимате при Варот и правите по някоя рекламка чат - пат.
Къде сте, писатели? Пишете сценарии за ситкомчета и сапунки и си траете да не би да ви вземат работата.

Я по-добре почвайте следващия трийтмънт, че тъкмо Гошо е оставил Суси в мола - а, а злият Кирчо дебне в мъжката тоалетна...

Бях решил тук да цитирам имена на песни, за да се опитате да си направите по тях картина на живота в България в последните 20 години. Но не ми се занимава с това. Не и във време, в което вдигат тока с 13 процента. В такова време да пееш песни за "Има ли цветя на леглото до тебе" е... престъпление.

И да, в такова време единствената адекватна песен е класиката на Светльо Витков - "Спрете ни тока, не искаме вода".

Сещам се за времето, когато музиката, поезията и изобщо всички форми на изкуството значеха нещо. За групата "Нови цветя", която през 1986 г. изпя песента за Чернобил "Радиация, марулите са провокация".

За поетичните рецитали на Стефан Цанев от преди 10 ноември, на които поетът четеше страшните си снаряди (цитирам по памет): "Ако трябва пръстта с ръце ще изровим, но не по заповед на някакви идиоти, които правят от смъртта ни кариера".

Сетих се за група "Контрол", които излизаха с пижами и милиционерски униформи на сцената преди 10 ноември и пееха откровенни антикомунистически песни.
За киното, което, макар и плахо, се включваше с каквото може ("Вчера", "Маргарит и Маргарита").

Чудя се къде е протестът сега. И ми идват 2 отговора.
Първият е - в България всичко е толкова готино, че хората нямат нужда от протест.
Вторият - в България битува страхът. Творците са се сврели в миши дупки и не смеят да отворят уста.

Кой е верният отговор? Не знам. Отговорете си вие. Ако всичко у нас е цветя и кебапчета, обещавам да не ви занимавам повече с тая тема. И започвам да пиша плажни песни.

#3 mima 01.07.2012 в 11:03:58

Истината за музиката и за изкуството е в продуцента и мениджъра. А продуцентът и мениджърът подбират това изкуство, което е продаваемо. А в България не е нужно да обяснявам какво е продаваемо. Не ги е страх творците, има ги и тези които казват истината, но тях никой не иска да ги слуша или гледа. Парата, парата целят...и за парата работят. Дреме им, че някой се удавил или баба ти Тошка не е яла месо вече 5 години и не защото е вегетарианка, а защото пенсията не стига. И на цялото общество му дреме, важното е да се щракат пръстета и да се друскат цици. На това му се казва подменена ценностна система. И тя е навсякъде - от големите политици до леля Гичка, за която е по-важно дали Айше накрая на сериала ще се ожени за Мехмед и колко деца ще си народят. Това е!

#4 D G D 01.07.2012 в 11:10:05

Венци, Ако нещо като това по-долу ти е "химна", пък и ако намериш някой да ти напише подобен текст и го изпееш като тях - нема да имаш отърване от фенове и пълни зали... "...There's a feeling I get when I look to the west, And my spirit is crying for leaving. In my thoughts I have seen rings of smoke through the trees, And the voices of those who stand looking. Ooh, it makes me wonder..." Цветята и кебапчетата са от мен. Хепи Джулая http://www.youtube.com/watch?v=9Q7Vr3yQYWQ

#5 Crux 01.07.2012 в 13:35:21

Значи, държавни субсидии за културата трябвало да има. И защо? За да могат всякакви "арт" люде да получават заплащане за непонятните си и непродаваеми творби? И каква ще е тогава разликата между тях и "98-годишните мастодонти"? Крайно време е всеки да разбере, че носи отговорност за собствените си решения и постъпки. Искала девойката Аглашиня да свири на арфа? Чудесно, купува си една арфа, постъпва в консерваторията, дипломира се и започва да дерзае! Ама нямало в България ценители? Ама нямало къде да покаже чутовния си талант? Ами, скъпа, това е животът - решила си да ставаш арфистка, сега си теглиш последствията от твоето решение. Отнася се не само за музикантите, ами и за всякакви хора на изкуството, както и за десетките хиляди, завършили "вишу" с някаква измислена специалност в още по-измислен университет, дето после реват как за тях нямало работа и държавата да им била помогнела. Да бе, да.

#6 vulgar 01.07.2012 в 13:47:59

Абсолютно съгласен с Мануела - доста е омазано положението. Мусака от теми за липсващ шоу биз, социална несправедливост и "културопросветна" претенция. Мицов, в правото си да организираш протест против концерта на Лейди Га-Га.Как може тази долна капиталистическа крава, пропуснала да отбележи в музиката си тежкия живот на хората в гетата и кредитната криза в САЩ, да идва в най-бедната европейска държава, за платен концерт? Би ли плеснал един шамар на Кайли, защото пее във време на световна криза? Отнемете правото на пенсия на Графа, защото пее за дим, а и имаме други съмнения за неговия социален статус. Бойкот на всички, които не харесват "Г-жа Емилия".. Какво лошо има ако малката Дивна е изкарала кинта с парчето ? Мен ме кефи, защото ще вижда смисъл в това да се занимава и в бъдеще и ако успее това ще накара и други да продължат, без да ходят по кораби. Усилия трябва да се насочат в промяна на закони и тяхното спазване, а не в това да се сочат хора за назидание, само защото искат да пеят за дим, танци, цветя и т.н...... "Искам бира с водка и кюфте за мезе.."' Скакауец" не са върхове в българската поезия, но развилняваха една тълпа от малоумни наци хейтъри, които нямат по-голям умбагаж от чалгарите......забрави ли, че си част то това? Иначе нека всеки пише, пее, снима това, което или за което иска......публиката е тази, която ще реши с какво да се забавлява, защото това е нейно право. Със сигурност е дразнещ моментът с мътното финансирането на проекти, но това е друга тема. Поскъпването на тока не е най-вдъхновяващото нещо на света, особено за 16 годишно дете, а и не отнема правото на човек, да вижда света така, както реши. Отказът на принцип "не ми харесва" не бива да се превръща в бойкот, защото в него хората се губят. Важно е когато човек отправя послание през медия, да си дава сметка за сериозността на това което казва. Хората в Бг наистина искат да вярват в нещо, и тежко ни защото отдавна вече не подбират.

#7 Оня Дето Го Трият 01.07.2012 в 15:01:12

Има ли лимит на коментарите вече, щото тука един специално моите ми ги брои....и ми пречи да се доказвам Та исках само да питам: Добре бе, Венци Мицов (с всичкото ми уважение към теб лично), казваш едно време имало бунтарски песни, а сега няма. Е хубаво, ама кой да ги напише сегашните бунтарски песни? Ние ли? Ние не сме музиканти. То едно време имаше и група Хиподил, но сега някой от Хиподил свири весели песньовки в пиано бар, а друг води весело ток-шоу по ТВ за да вържат двата края...кой тогава да пише бунтарските песни? Едно време Митко Воев и Контрол как са връзвали бюджета незнам, но ги пишеха. Все пак за да подкрепим нещо първо трябва да го има. Създайте го поне вместо да роните сълзи, чео го няма! Ние можем само да си го припяваме или да отидем на концерт....дори вашите албуми собственоръчно си ги КУПУВАМ! Ох, чакай че пак взех да се доказвам, а ме следи един тука под съседната статия

#8 ясминка 01.07.2012 в 15:50:51

Венци, няма как да обясниш на хора, които не са ходили на опера, че Вагнер не е писал на пазарен принцип.Знаеш ли, приключих с пиано баровете в мига, в който сложиха снимката ми в кенефа.Обясних им, че не съм съгласен, но не мисля, че ме разбраха.Готиното е, че от такива хора зависи развитието на изкуството не само в България.Не злобей срещу музикантите, тяхната вина е най-малка.Един наш колега направи следното заключение(мисля, че то напълно изчерпва темата): "Ей пичове, доживяхме Графа да е най-добрия от нас!". п.с. Пиши по-често, това поне малко ще промени нагласата, че музикантите са леко тъпи и не много нужни!

#9 Не е задължително да си луд 01.07.2012 в 15:51:10

Мойто, имах те за пич, ама май и ти си бил на вчерашния парад ... и си минал под дъгата ( а и илюстрацията ти съвсем ме заби в тази насока.... ) Хубаво, оплака ни се и за какво щяхме да си приказваме? Едно време е имало .... пък сега ... пък те ... пък ние... Ние ходим на гей паради и се оплакваме като гейчата! Това ли беше сълзливата ти история! Сори пич ( ка? )! За съжаление няма "+/-" за подобни душевни "излияния" с "таткотото - чичко" ! Ако имаше, щях да се ти добавя някоя дузина! Та колко кебапчета излапа днес?

#10 vulgar 01.07.2012 в 16:37:31

Ясминка, ти последно какво си?

#11 Vortep 01.07.2012 в 16:40:31

Мицов, не тук бе човече! Такива неща се пишат на Бойко! Сядаш и нареждаш: 1. Този "..." със субсидията не използва парите по предназначение 2. Този дето ... пък той... 3. Още като невръсен сополан, пазех на улицата, когато бат' ... - борчето идваше при кака ... да не ги хване баща и, кварталния милиционерин ... и т.н. Правиш и един по един химн за НАП, МФ ( в крайна сметка, парите са там ) и строителното министерство. Пишеш 2-3 скеча за злоуптребите в Пирогов и за неправилно изразходваните пари в Перник и Радомир и си вече ОК С дописки тук, няма да прокопсаш, а ако кака Данчето Фандъкова се разправи с кучетата, то и кебапчетата ще поскъпнат ... Всичко това е подарик от мен! Няма да ти искам процент за идеите! Халал да ти са! Закъсал си я! Тези, срешу които мърмориш, какво да се прави, това е вкусът на тълпата! Неможели да пеят!? Ами то и Моцарт не чувал, ама писал ли писал... и го свирят толкова години!

#12 Ben Dover 01.07.2012 в 18:30:03

Хм,сега се сетих,че ми се ходи на пиано бар.Ама ако може към 3 часа като се изпонапием качествено да пеем с удебелени езици "Облаци" на Хиподил

#14 koce 01.07.2012 в 19:01:41

Много си е прав Венци Дори при соца имаше кой да каже истината Сега всички мълчат. И тук няма как да не се сетим за Бертолд Брехт: "Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му"

#16 Дракон с кисело зеле 01.07.2012 в 19:42:52

Няколко неща. Първо, колкото по-малко се меси държавата в изкуството, толкова по-добре. Големите изпълнители на запада, към който се стремим, не са субсидирани от министерствата в съответните страни. Феновете им плащат. Мениджърите и продуцентите им намират пазар. Това държавата да ти плаща, за да правиш музика, ми се струва твърде... соц. Същото и с киното. Успешните западни филми се финансират от частни инвеститори, а разликата е огромна. Частният инвеститор иска инвестицията му да се върне - т.е. филмът да излезе на добра печалба. При държавното финансиране целта е усвояване на средства. Печалбата не е важна, затова и българските филми почти никога не излизат на плюс, след като минат през екраните, затова и не се вкарват повече пари в тях. Порочен кръг, но... Второ, в държава с нормален шоубизнес певец като Графа никога не би имал статут на звезда. Не го харесвам, ама грам, но в случая не говоря за кадърността му. Всъщност мисля, че като данни и умения е напълно приемлив, а и е един от малкото български поп-певци, които пеят с жив оркестър, а не на сингбек, което също заслужава уважение. Въпросът е, че човекът не е способен да напълни дори средно голяма зала на самостоятелен концерт. Последния път, когато го засякох, пееше пред стотина човека пред НДК. Безплатен концерт. Беше отдавна, но... Това, да ме прощавате, не е звезда. Една истинска звезда пълни зали. Както прави Лили Иванова, примерно. В нормална държава Графа би бил просто един от многото клубни певци. Нищо повече. Същото и за всякакви Мирота, Галки и тъй нататък. В държава с нормален шоубизнес има достатъчно популярни млади изпълнители. Ей го - Лейди Гага е на моята възраст. Направо да не повярва човек, нали... А тук... Имаме ли певец под 40 години, който да напълни сам зала 1 на НДК, примерно? Не, нямаме. Дори чалга-кифлите се явяват по двайсет на концерт, понеже при все популярността на жанра им никоя от тях не би направила нищо сама. А хора, които могат да свирят и да пеят на изключително ниво имаме, при това много. Най-малкото около екс-фактори, мюзикайдъли и прочие тъпотии това видяхме. За литература пък изобщо не ми се и говори...

#17 ясминка 01.07.2012 в 19:55:13

Е как какъв съм бе вул..!?Глух педал съм, като Моцарт!

#18 гражданин-2 01.07.2012 в 21:46:09

Браво на автора! Длъжници са днешните творци. Но покрай събуждането на народа (протестите за горите) вярвам ще се събудят и поетите. Иронията е, че през Възраждането е било обратното

#20 Блуждаещ читател 02.07.2012 в 13:15:47

Таман изслушах в нета малко АС ДС. Ама те нищо, че имат 7 цифрени преглеждания в тубата, народа пак си дава по 100 кинта за концерт и то половин година по-рано. И дори идват и комшиите. Е как те не мрънкат и пълнят стадионите, а тукашните хора на изкуството все някой им е крив?? Аз имам органическа непоносимост към чалгата, но ако се вгледате в бизнес модела, там има какво да научат 'творците'. Силиконки, миликонки плейбеци пръчки, мустаци... Ама пълнят залите и бизнеса се самоподдържа. Нима те не пеят по кръчми и сватби през останалите 360 дни ?? Верно е, че и пазарчето ни е малко и народеца е беден и няма как да има за всички. Тъй че по-кротко с мрънкането. То е дейност безполезна. Хиляди пъти по-безполезна от свиренето в празен пиано-бар.

Новините

Най-четените