„Обичам моя компютър, защото приятелите ми живеят в него” - неизвестен Интернет мислител.
Разни хора смятат, че общуването в Интернет не е истинско, реално общуване.
Разни хора се обединяват от идеята заедно да презират онлайн комуникацията. Не е истинско, казват. Твърдят, че не може някой да ти е приятел или любим само защото цъкате часове в скайп.
Аз казвам - откъде накъде да не е истинско?
Разните хора ми отговарят - ами не е на живо.
Така е, съгласна съм, но не седиш ли все така зад всяка дума, която казваш на някой познат или непознат. Не е, можеш и да лъжеш, отговарят ми Разни хора.
А може и да ти е много по-лесно да кажеш истината, отколкото да излъжеш някой на живо, казвам аз.
И така до безкрай. Обичам да дразня Разните хора за Интернет общуването. Толкова се вживяват как живото общуване е незаменимо.
Ходиш на работа по цял ден и се прибираш пребит като куче - с колко човека се виждаш на живо тепърва? И като си теглиш чертата на бюджета - колко петъка можеш да отделиш за веселба по барове с живи хора? А хората, които живеят в чужбина, щом не са тук, вече не са ни приятели ли?
С чужбина не се брояло, казват ми...
Разните хора продължават - как може :-* да е истинска целувка?
Защо пък да не е? Когато се случва във фантазията, е даже много по-красива и идеална.
Еми именно, пенят се Разните хора. Интернет общуването се случва във фантазията ти, ти си тълкуваш емотикончетата, паузите, статусите както си пожелаеш, без това задължително да е реалността. Създаваш си илюзии.
Оффф, и вие с вашите риалити фетиши... Защо, когато имаш още една възможност да си комуникираш с някой, да не я използваш, тъй като не била „наистина"?
Стани от компютъра и си намери офлайн живот, злобеят Разните хора.
Аз си имам офлайн живот, благодаря. Имам си достатъчно приятели, излизам, когато си пожелая, благословена съм с работно време, което определям сама. Пътувам насам-натам. Ад-вам си още хора в офлайн живота. Социализирам се лесно на живо, водя небрежен разговор с непознати, когато съм в настроение. Празнувам с непознати разни празници от време на време, а някои от тях ми стават приятели. И даже повече.
Но после се прибирам и си отварям компютъра. И тогава мога да се видя и с Илияна в Австрия, и с Жени през една улица, и с Рижо на Плиска - едновременно. Без нито един от тях да страда, че не съм му отделила достатъчно време и внимание. Без нито един от тях да се чувства пренебрегнат по отношение на разговор.
Ами да - можеш ли да говориш на живо с трима души, които се намират на три различни места и се вълнуват от три различни истории? Не можеш, знаех си. И всичко това да се случи за половин час, докато съм си вкъщи по пижама.
И аз обичам моя компютър, защото приятелите ми живеят там.
За една колежка се оказа, че в ICQ-то й живее бъдещият й съпруг, с който се запозна там и до днес са си щастливо женени... но тя нямаше да го знае, ако си беше загасила компютъра и се беше опитала да намери на случаен принцип този човек на живо. Там, където той, непознавайки я, никога няма да й покаже веднага какъв човек е всъщост... даже обратното - по-склонен е да облече его-поза, която да го предпази от поредната кучка, която ще му разбие сърцето.
За друга приятелка Интернет беше единственото, с което си опази офлайн връзката в продължение на 5 години, защото с нейния мъж се преследваха буквално по цял свят и за тези 5 години не успяха да поживеят на територията на една и съща държава. Но днес живеят...
Който не му се общува по нета - заповядай, чувствай се свободен да си намериш подходящите хора на живо и да синхронизирате времето си така, че да се социализирате без лицемерие, пози, фасони, интриги и т.н.
Офлайн общуването, ще се съгласите, е замърсено от толкова емоции, които влагаме без да искаме, защото го приемаме за даденост. И не го оценяваме, затова е лесно да лъжем хората или да им говорим зад гърба. Или да им се усмихваме, а в същото време да си мислим колко са си прецакали живота.
Разните хора защитават офлайн общуването, само защото вече излиза на мода да мразиш онлайн общуването. Иначе си пилеят безплатните минути на живо да псуват колегите си, да лъжат приятелите си, че ги боли глава и не могат да се видят днес, да дават грешни телефони на непознати, за да не се видят на живо повече....
Не се заблуждавайте - Интернет общуването е напълно необратимо.
Няма повече постарому, скъпи Разни хора.
Без лоши чувства,
Ваша,
И. :-* ;)) (hug)
