Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Повлия ли "Дисни" на това как възприемаме света?

Моралът на анимациите може да се окаже и морал на децата, които ги гледат постоянно Снимка: Getty Images
Моралът на анимациите може да се окаже и морал на децата, които ги гледат постоянно

Поколението, което в момента е сред движещите сили на икономиката, катерейки се в началото и средата на кариерната стълбичка, е същото, което отрасна с филмите и анимациите на "Дисни" през 90-те. То помни всички онези жизнерадостни истории, в които доброто побеждава злото, красиви хора намират любовта, а младежи научават важни, житейски уроци.

Продукциите на "Дисни", популярни по онова време, бяха прекрасен начин децата да бъдат занимавани с нещо, докато родителите си вземат час за себе си или вършат нещо друго.

Да, днес тези деца, отгледани пред телевизора с цветните анимации от кралството на Мики Маус и принцесите, вече са в офисите и работят, търсейки своето място в живота. Тяхното съзнание в повлияно от анимационните филми по начин, различен от всички други преди тях.

"Малката русалка" дебютира преди 30 години, а шест месеца по-късно тя вече е достъпна и във видеотеките - първо в САЩ, а после и по света, заедно с останалите култови филми на"Дисни" от това време като "Красавицата и звярът", "Аладин", "Цар Лъв", "Покахонтас", първите два филма от поредицата "Играта на играчките" и т.н.

След касетите се появи и DVD технологията, която позволяваше един и същ филм да бъде гледан многократно, без качеството да се повреди, както ставаше с касетите. Заедно с това дойдоха и множеството анимационни сериали на "Дисни" по популярните филми. И всичко това остави своя отпечатък.

Но дали коктейлът от морални поуки, стереотипи и доза магия на "Дисни" е имал някакъв траен ефект върху това вече пораснало поколение, които някога е поглъщало ненаситно всички тези анимации? И може ли това да окаже влияние върху поведението им, отношението към колегите и самото развитие в кариерата?

Според Мартин Грифин, експерт по културните възприятия на работата и организациите в университета "Дърам" във Великобритания, "Дисни" е институция в съвременната култура. И цялото това гледане на филмите на компанията в ранна възраст няма как да не окаже ефект в по-нататъшното им развитие.

На теория, тези анимации са безобидно развлечение, но някои учени излагат опасения за подсъзнателните поуки и изводи, които се съдържат във историите. Вероятно най-разпространена критика е начинът, по който те са представяли половите, расовите и културните стереотипи в миналото. За много критици дори началната песничка "Арабските нощи" от филма "Аладин" съдържа неприятни етнически стереотипи за рязане на уши. Впоследствие компанията променя текста на песента.

Траен ефект на стереотипите

Някои учени разделят представянето женските образи в различните епохи на компанията. Първата такава ясно разграничена епоха е домашната, когато се появяват Снежанка, Спящата красавица и Пепеляшка, представяни като домакини и жени, които се нуждаят от мъж спасител.

После идва бунтовната, ню ейдж фаза на Ариел в "Малката русалка", принцеса Жасмин в "Аладин", Покахонтас и Мулан. През този период, жените от филмите на Disney имат по-независим дух и се стремят да се освободят от ограниченията на обществото. Но Ариел също така жертва гласа си, за да бъде с мъжа, когото обича.

В свое изследване Миа Адеса Тобуин и нейните колеги в Департамента по изследвания на семейството към Колорадския университет тук има доста силен символизъм - "За да спечели любовта на принца, Ариел трябва да жертва мисленето и интелекта си, независимостта и идентичността си."

Въпреки че сюжетът първоначално е писан от Ханс Кристиан Андерсен, според учените адаптацията на "Дисни" показва важен момент от всички филми на компанията от периода - никой не слуша какво точно имат да кажат жените.

"Малката русалка" и петте последвали я филма демонстрират и друга тенденция - женските герои започват да говорят по-малко. Въпреки че са главните герои, жените говорят само през 32% от времето в "Малката русалка", 24% в "Покахонтас" и 23% в "Мулан". В "Аладин", женските герои участват само в 10% от диалозите.

Кармен Фот и Карън Айзенхауер, лингвисти в университета на Северна Каролина, чийто анализ е осигурил тези данни, също така установяват, че мъжете герои в същите филми обикновено командват женските герои много повече, отколкото жените командват мъжете. Когато жените го правят, те са по-любезни от мъжете. Други твърдят, че нивата на несигурност в диалога на женските герои също са се увеличили.

Според критиците това отправя силно послание към малките деца, което затвърждава много дългогодишни полови стереотипи. Има и известни доказателства, че то може да оставя дълготрайни впечатления.

Анализаторката на поведенческите нагласи в семейна среда Сара Койн в университета "Бригам Янг" изразява опасенията си, че при малките момиченца, които в ранна възраст се асоциират с принцесите на "Дисни" впоследствие на по-късна възраст имат по-негативно възприятие за собственото си тяло.

Демонизиране на психичните заболявания

Компанията също така е изправена пред сериозни критики заради отношението към психичните заболявания. В 85% от 34-те анимационни пълнометражни филми на "Дисни", дебютирали преди 2004 г., се съдържат упоменавания на психични заболявания, често по начини, които целят да очернят или изолират героите, твърдят психолози от университета в Калгари.

Те предупреждават, че това може да има ефект върху децата и те да си изградят негативни стереотипи за хората, страдащи от проблеми с психичното здраве. Заради кардиналното разделение на "добри" и "лоши" във филмите, от същия екип учени изразяват притеснения, че децата може да започнат да "демонизират" всички онези, които излизат от типичното "добро" поведение.

Това е нещо, което Фред Цимерман, икономист-бихейвиорист в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, признава, че може да допринася за по-мащабни социални проблеми в момента.

"Филмите на "Дисни" почти винаги представят борба между Доброто и Злото. Няма как да не се запитаме дали това "диснифицирано" разбиране на света като борба между добрите и лошите не е част от сегашните проблеми на политическа поляризация и социално изключване", заявява той.

Скритият позитив

Разбира се, има и много потенциални позитивни ефекти от филмите на Disney. Едно изследване показва, че културата на взаимопомощ, която се налага във филмите на компанията, вдъхновява децата да помагат на своите приятели.

Друго изследване на Койн разкрива, че филмите на "Дисни" са богати на т.нар. "просоциално" поведение, от рода на споделяне, помагане на другите, поднасяне на комплименти или насърчения. Тя и нейните колеги установяват, че в тях се съдържат средно по един такъв акт на просоциално поведение на минута - със седем пъти повече, сравнено с други американски анимации за деца.

Грифин смята, че посланията, усвоявани от децата чрез филмите в ранна възраст, могат да се пренасят и на работното място. Освен това има голяма вероятност някъде около вас в офиса да има някой, който е оформил убежденията си за света, поне отчасти под влиянието на "Дисни".

И един от ефектите от това е самото отношение към работата. Във филмчетата тя е представяна като нещо тежко, досадно и неприятно, понякога дори налагано от други хора - нещо което е напълно възможно да е оказало своето влияние сред по-младите служители днес, които искат от работата да бъде много по-гъвкава откъм работно време, много по-разнообразна и т.н.

Новата вълна на женските персонажи и прогресивизма на "Дисни"

В по-скорошните филми на Disney много учени забелязват категорична промяна. Грифин например казва, че кариерата е представяна в по-позитивна светлина и като нещо, към което героите да се стремят.

"Зоотрополис" е отличен пример за работа във филмите на Disney," коментира Грифин. "Има зайче, което иска да бъде полицай — и й се присмиват, но в рамките на филма тя си поставя за цел да се докаже. Най-новите филми също така включват и тази идея да поддържаш близък кръг от приятели, които да помагат в промяната на идентичността и работното място. И това е много позитивно послание."

Женските героини в "Замръзналото кралство", "Храбро сърце" и "Моана" също представят нова, независима епоха на Disney, въплъщаваща свободния дух. Те са силни и контролират своя живот, и вече нямат нужда от герои мъже, които да ги спасяват.

Това е опитът на компанията да навакса в отношение на модерните ценности. Сега филмчетата представят по-силни женски образи, по-шарени и многообразни истории откъм персонажи, по-прогресивни като цяло. С това отношение обаче те печелят нови критики, този път отдясно.

Пример за това е изборът на R&B певицата и актриса Хали Бейли за ролята на Ариел в игралната версия на "Малката русалка". Така бялата и червенокоса русалка ще стане тъмнокожа в адаптацията. Това, заедно с много други детайли - малки и големи - предизвика доста недоволство от страна на някои фенове, както и обвинения, че компанията самоцелно се опитва да бъде прогресивна на места, където това просто не е нужно.


Хали Бейли

"Новият подбор на актьори от "Дисни" за адаптирани творби от други времена има изключително отражение върху цветнокожите деца и глобалното многообразие," казва Шийрън Робъртс, която изучава променящата се социална отговорност на компанията в Луизианския университет "Ксавиер" в Ню Орлиънс. По думите й сегашното десетилетие на "Дисни" предлага на момичетата пълен спектър от мечти, отвъд дворците, за да си представят пълните мащаби на техните способности.

"То е и послание към младите момчета. Жените и момичетата не са само обект на интерес от тяхна страна, а също така съюзници борбата със злото", обяснява още Робъртс.

За добро или лошо, "Дисни" от няколко десетилетия насам вече оказва своето влияние върху развитието на децата по света. А с развитието на технологиите и постоянното помпане на нови и нови филми, като нищо това влияние да става все по-силно.



Най-четените