Какво видя София на 20 юни? Унижените и оскърбените (по асоциация с романа на Достоевски, правилно се сещате).
Унижените
По обяд на жълтите павета се изсипаха хора от десетина общини - чиновници, горски (въпреки днешното изявление на министър Найденов, че забранил на служителите си да протестират в работно време), наети по програмите за временна заетост... Част от тях знаеха защо са там, другата - не, трети казаха да питаме организаторите. Ама и на кой му пука, един ден кяриш без работа, малко разходка до София, сладолед, купен на "Шишман" и така.
Унижените. Хората, които идват от малкия град и се връщат пак там. В малкия град има други правила, които определя местният феодален кръг. Не можеш да започнеш работа - и не можеш да останеш на работа, ако не му се подчиняваш. Кръгозорът е тесничък, хоризонтът - нисък. Не мислиш за излизане, освен да излазиш на четири крака.
Това е положението. Скачаш според тоягата, която те удря...
Оскърбените
Привечер по столичните булеварди тръгнаха другите. Оскърбените от властта, която си мисли, че всичко й е позволено - дори да подари горите на който си го е поръчал. Законно.
Преди години щеше да подари цял един природен парк Странджа. Какво от това, че властта беше друга?Властта винаги е един и същи механизъм. Само фасадната организация се сменя.
Сега пак ще подарява планини. А оскърбените от тази наглост ще се опитат да попречат. Все още не са минали в групата на унижените, където вярата, че ОТ ТЕБ ЗАВИСИ, е смазана - с нея и желанието да излезеш срещу статуквото, каквото и да е то. Изобщо да изразиш несъгласие със силните на деня и да го извикаш, не да го прошепнеш...
Може би в редиците на оскърбените са вървели и деца, чиито родители са от първата група - на унижените. Значи желанието да го направиш е двойно по-голямо - и заради тяхното мълчание.
"Ние не приемаме, което е прието,
дръжте ни, дръжте ни, падаме в небето..." (Из "Любовни булеварди на Стефан Цанев)
*Филмът за протеста дължим на окото и камерата на Падре Еленин.
