Бизнесът се оплаква от качеството на образованието в училищата и университетите и твърди, че учебните програми са остарели и дипломантите са неподготвени за нуждите на работодателите, пише в анализ на агенция Ройтерс за образователната система в България.
България трябва да реформира остарялата си образователна система, за да реши проблема с хроничния недостиг на квалифицирана работна ръка, който спира чуждите инвеститори и подкопава усилията да се помогне на боледуващата й икономика.
Внос на работници с умения?
Най-бедната страна членка на ЕС има и най-ниска продуктивност на труда и някои чужди компании се притесняват от цената на вноса на работници с необходимите умения, която може да надхвърли ползата от ниските данъци и цената на труда.
Десноцентристкото правителство дойде на власт с обещание да превърне образованието в един от своите приоритети, но повече от година по-късно малко, ако въобще нещо, е действително направено и вниманието в дебата е строго насочено към съкращаване на разходите.
"Ако усилията на правителството не са насочени към секторите на образованието, информационните технологии и иновациите, нямаме никакъв шанс да настигнем страните от Централна Европа в следващите 30 години", казва Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.
София харчи около 4% от брутния вътрешен продукт за образование - 18% под средното за ЕС. Рецесията затрудни финансирането, най-драстично за университетски изследвания и развитие, където субсидиите са намалели със 70% до момента за 2010 г. в сравнение с предходната година.
Българските резултати по PISA (Програма за международно оценяване на студенти) са спаднали значително. Балканската страна не само е далеч зад по-развитите страни, но резултатите й са сред най-ниските в сравнение с тези на съседките й.
Бизнесът се оплаква от качеството на образованието в училищата и университетите и твърди, че учебните програми са остарели и дипломантите са неподготвени за нуждите на работодателите.
"Има хора, които учат информатика и роботика, но никога не им е показван робот", каза Мария Темелкова от българския клон на фирмата за набиране на персонал "Менпауър". Трудно се намират и кадри с познания по чужди езици, необходими за центрове за аутсорсинг, каквито избуяха напоследък.
Студентите не говорят свободно чужди езици
Преподаването е насочено върху теорията, така че дори завършилите университет, които четат чужди езици, не могат да говорят свободно на тях.
България се нуждае спешно от чужди инвестиции, за да съживи поразената си от рецесията икономика, която се сви с 5% през 2009 г. Недостатъчно образованата работна сила е петият най-проблемен фактор за правенето на бизнес, сочи Световният икономически форум - доста по-висока позиция в сравнение със съседните Румъния и Сърбия, които са изправени пред много от същите икономически проблеми. Корупцията, достъпът до финансиране, ширещата се бюрокрация и липсата на инфраструктура са други големи проблеми.
"За да има квалифицирана работна сила, България трябва да подобри качеството на образователната си система, особено способностите на учениците, които завършват средно образование", казва Хари Патринос, водещ икономист по въпросите на образованието от Световната банка.
Избират се професии - за просперитет
Младите хора избягват работническите професии откакто комунизмът си отиде преди 20 години и студентите се нахвърлят на специалности като бизнес администрация, икономика и социални науки, смятани за предпоставка за висши управленчески позиции - и следователно за просперитет.
Така страната се оказва с недостиг на точно онзи вид работна сила, от който тя има нужда, за да извлече полза от ниската й цена. През 2009 г. имаше над 16 000 души с университетска диплома по икономика и бизнес администрация в сравнение с 6365 с диплома за технически науки.
"През комунизма бе ясно, че няма нищо лошо в това да си стругар", казва Борислав Стефанов, директор на държавна инвестиционна агенция. "Сега всички искат да са шефове."
Няма съревнование между университетите
Съревнованието между университетите - основният стимул за по-добро качество, изчезна, защото институциите търсят по-големи държавни субсидии, изчислявани на база на броя студенти. Министърът на образованието Сергей Игнатов каза, че остарялата университетска система се нуждае от "разтърсваща академична реформа".
Министерството планира да въведе рейтингова система, която да послужи за база за разпределяне на средствата. Проектът, иницииран от предишното правителство, се очаква да бъде готов през октомври.
Според анализатори повечето пари няма да помогнат, освен ако не се разпределят в съответствие с качеството на обучението, което университетите предоставят, а за това са нужни строги механизми за оценка.
"Ние сме на важен кръстопът, където трябва да решим от какво се нуждаем - образование или качествено образование", каза професор Иван Илчев, ректор на Софийския университет. "Страните, които успяха да просперират, са без съмнение страни, които са извели на преден план образованието", добави Илчев.
