С падането на кабинета на Росен Желязков надеждата беше, че хрумването за вкарването на "Добродетели и религия" в програмата ще отмре. Но сега правителството на Румен Радев е решило да извади предложението от скрина и да го задейства с пълни сили.
В края на юни новият министър-председател проведе среща със Светия Синод, след която излезе "покръстен" в идеята за новия предмет.
И сега образователният министър Георги Вълчев трябва да защитава публично гласената нова учебна дисциплина.
В интервю пред БНТ Вълчев обяснява, че въвеждането на "Добродетели и религия" в училищата е смислено за това децата да се запознаят с понятията "добро" и "зло", като по думите му това би помогнало за преборването на агресията сред подрастващите и би научило децата да "надмогнат собственото си его".
А фактът, че подготвени учебници и учители все още няма, не пречи на плановете "Добродетели и религия" да бъде реализиран още в учебната година 2027/2028. Разбира се, тези планове, като твърде много други неща в Министерството на образованието и науката (МОН), са плаващи и може да се адаптират спрямо реалността, както и според това откъде духа вятърът.
Този път обаче се развява и още една миришеща на нафталин идея - оценките за дисциплина, които на някого може и да му звучат добре - като затягане на малките, разхайтени хаймани, но чисто организационно изглежда като поредният безсмислен хаос.
Че има проблем с агресията в училище и с дисциплината на учениците, има.
Но ако някой си мисли, че този проблем може да бъде решен с една оценка и с един час седмично нравоучения в края на учебния ден, мисля, че реалността ще го разочарова.
Дори и да приемем крайно спорната теза, че вкарването на религия в учебната програма би имало положителен ефект за изграждане на по-здрав морал у учениците, ще се изисква далеч повече време, отколкото сегашната идея предвижда, далеч повече внимание и усилия.
Това, което беше представено от предишното правителство и се приема с отворени обятия от сегашното, представлява половинчато решение, което да вкара религията под някаква задължителна форма в училище.
Колкото и цинично да звучи - чиста проба лобизъм. Не да върши кой знае каква работа, а да го има - самоцел. Насилен пробив, върху който впоследствие да се градят нови стратегии за домогване към българското образование, който от МОН трябва да защитават с изсмукани от пръстите мотиви.
Образованието у нас има толкова много по-важни, по-належащи проблеми, че това обсебване с въвеждането на предмет за религия и добродетели изглежда нелепо.
От структурните неравенства по региони в качеството на преподаване, през срива в резултатите от Националните външни оценявания по математика във всички възрасти, та до цялостната нужда от въвеждане на технологично образование, което да отразява предизвикателствата на новия свят.
Докато светът днес се сблъсква с проблеми като deepfake и използване на изкуствен интелект за пропаганда, у нас правителството иска да учим учениците на религия.
Проблемът не е в религията или вярата, нито в нуждата от малко повече духовност в обществения живот.
Проблемът е, че някой си мисли, че с едно насилено вкарване на ЗИП в училище - без ясен план, без учебници и без подготвени учители - ще реши изобщо нещо.
Накрая ще имаме просто един официализиран час по четене на морал и също толкова неадекватно отношение на държавата към реалните проблеми в българското образование.
