Думата "Гулаг*" предизвиква тръпки у всеки, който е имал лошия късмет да е живял в ерата на сталинизма. Съветската история е пълна с депортации, принудителен труд, глад, екзекуции и политически репресии. И всичко въпреки това, в цяла Русия има само един музей - реконструиран трудов лагер, който се намира в далечно селце в северен Урал, за да документира тези ужаси.
А сега, в резултат на усилията на Путин да възкреси грандиозния сталинистки мит за руската история, той е пред закриване
Съветска Русия е имала стотици затворнически лагери. В наши дни Перм 36 е единственият запазен трудов лагер от сталинистката ера. Той е действал като затворническа колония за политически дисиденти до края на СССР. Последният затворник там е освободен през 1988 г.
Мнозина на Запад знаят за ужасите на „Гулаг", но малцина са тези, които осъзнават, че много съветски лагери са продължили да действат дори и в ерата на реформи на Михаил Горбачов. В Русия репресиите често се свързват предимно, а понякога и единствено със сталинисткия период.
Руските музеи, като московския Държавен музей на ГУЛАГ и интерактивния музей на НКВД в Томск, се концентрират изключително върху сталинисткия терор и големите чистки. Перм 36 обаче остава единственият трудов лагер, обезсмъртяващ живота на политическите дисиденти през цялата съветска ера.
Регионът на Перм, все още приютяващ най-много затворници в Русия, е бил известен като "Пермския триъгълник" - трите лагера, където са били задържани легендарни дисиденти като Владимир Буковски от 1972 г. до 1988 г. Сега „Перм 36" се управлява от "Мемориал", руска организация за защита на човешките права, посветена на запазването на неразкрасената история на съветската ера. От 2005 насам г. групата провежда международни форуми за руски и европейски демократични активисти и историци на територията на лагера.
За известно време нещата в Перм 36 са вървели добре
През 2010 г. властите в Перм обявиха амбициозни планове за реновиране на индустриалния град, който като повечето други руски градове бе пострадал от постсъветската "треска за злато". Тогавашният губернатор на Перм - олигархът Олег Чиркунов, започна"културна революция" и покани европейски и американски дизайнери с идеята да бъде отворена луксозна съвременна художествена галерия в изоставен сталинистки фериботен терминал.
New York Times обяви града за "Билбао в Сибир". Авангардният московски куратор Марат Гелман бе привлечен за ръководител на галерията, а той на свой ред организира ежегоден театрален и музикален фестивал "Бели нощи", създаден по подобие на фестивала в Единбург.
Но мечтите на Перм просъществуваха доста за кратко. В края на 2011 г. Путин се върна на президентския пост, а в Москва се случиха най-мащабните протести в постсъветската история - и Кремъл се зае да преследва дисидентите, като не е спрял да го прави и до този момент. Не бе пощаден дори и далечният Перм.
Губернаторът-любител на изкуството Чиркунов бе заменен от надежден съюзник на Путин. На Гелман бе забранено да продължава проекта си в Перм, след като той организира изложба, осмиваща зимната олимпиада в Сочи.
"Мемориал" пък бяха подложени на преследване като "антируска" организация
През юни 2012 г. руското правителство започна национална кампания срещу неправителствените организации. В опит да дискредитира организациите за защита на човешките права и опозиционните групи, всички организации, получаващи чуждестранно финансиране, бяха задължени да се регистрират като "чуждестранни агенти". За Перм 36 това бе началото на края.
Във филиала на "Мемориал" в Перм редовно се провеждаха обиски, а местното население бе насърчавано да стои далеч от групата; финансирането на неправителствените организации бе намалено, а данъчното им облагане - повишено. На летния фестивал на организацията през 2013 г. бе забранено да бъдат канени чуждестранни гости. Перм 36 се оказа в центъра на политическа игра. Сега, по време на агресивната кампания на Путин в Украйна, музеят, документиращ тормоза на Кремъл над дисидентите, поставя в неудобна ситуация властите - и те заплашват да го затворят напълно.
Този месец руската държавна телевизия НТВ излъчи документален филм, целящ дискредитирането на музея като профашистка институция с американско финансиране. "Целта на Перм 36 - заявява дикторът - е да научи децата, че украинските фашисти не са толкова лоши, колкото ги показват учебниците по история, докато техните внуци причиняват геноцид в източна Украйна."
Филмът обвинява "Мемориал", че получава пари направо от Държавния департамент на САЩ - който, според същия филм, е финансирал и Евромайдан-революцията в Киев. Православен свещеник заявява на зрителите, че "такива хора нямат родина, тъй като са готови да я предадат във всеки момент."
Вместо да интервюират бивши политически затворници, НТВ се фокусират върху бившите пазачи на трудовия лагер. "Бях там, когато освободиха така наречените дисиденти" казва старец, който се представя като бивш пазач. "Всички те бяха чужди шпиони и всички те заминаха на Запад." Противниците на Перм 36 са предимно бившите пазачи на затвора и прокремълски младежки групи; те твърдят, че "Мемориал" умишлено преувеличава жестокостта на арестите за "антисъветска пропаганда", игнорирайки свидетелствата на самите пазачи.
За разлика от Германия след Втората световна война, постсъветска Русия никога не е изпитвала колективна вина за престъпленията на предишния режим
В Русия не са създавани "комисии за истина и помирение", каквито имаше в Южна Африка след апартейда. Нито пък е имало отваряне на архивите на тайната полиция, каквото се случи в Източна Германия или Унгария.
В Германия продължава усилен публичен дебат за историческото наследство от тоталитарния период - и нацистко, и съветско. Руският елит обаче се стреми да манипулира националната памет, което демонстрира нежелание да се заеме ясна позиция към тоталитарното минало на Русия и недотам демократичното й настояще. Далеч от Москва, Перм 36 оставаше остров на истина в Русия, която все по-често изкривяваше и омаловажаваше страховитото минало на Кремъл.
Кремъл и досега не е признал държавния терор като престъпление под каквато и да е форма, най-малко под формата на официални документи. Единственото, което се доближава до някакво (крайно непълно) признание, е преамбюлът на закон от 1991 г. за реабилитацията на жертвите. Това обаче нито е национален документ, нито има национален музей в памет на жертвите на комунистическия терор.
В нова Русия никога не са се водили дела срещу екзекуторите от Кремъл, причинили смъртта на милиони през цялата съветска ера.
Дали, както казва вдовицата на Александър Солженицин, вече е "твърде късно за думи"? Дали, както Путин изглежда Вярва, Русия би се сринала, ако излязат на бял свят скелетите от гардероба на Кремъл?
Поне докато КГБ има свой човек начело на Кремъл, руското общество ще остава твърде далеч от надеждата да се отърве от тоталитарния си манталитет. Междувременно в Урал, Пермският триъгълник отново малко по малко се връща под контрола на властта.
* ГУЛАГ - Главно управление на наказателните лагери към Народения комисариат на вътрешните работи на СССР
Оставете ги индианците, че и негрите, Гуантанамо е къде-къде по-пресен пример за демократичните ценности на американската държава А що се отнася до Солженицин - "Архипелага ГУЛАГ" е несъмнено интересно (литературно) четиво, но все пак не минава за достоверен исторически източник, най-вече що се отнася до цифрите и цитираните "документи" – все пак авторът не е имало начин да разполага с тази информация, независимо, че е бил там. Пък и е излязъл жив, даже в Щатите е избягал.
Да де, човек който го е преживял не е достоверен, а разни олигофрени като Бойчев и Абдуктор са последна инстанция по темата. Гуантанамо стана известен с арестите на терористи и ислямисти, против които толкова дърдорите. Не се е чуло вътре да има вкаран и изтезаван някой за вицове срещу Обама... Изобщо малоумие след малоумие в тая тема
А бе Бойчо(пиша го на КИРИЛИЦА), защо с пишеш името на латиница? Нали си българо-русняк?! Пиши го на кирилица! Ако си много известен по Запада и много учен , може, защото си разпознаваем. между другото какво си завършил? Ако имаш висше образование, то е простено, ако ли не си просто един объркан русофилистик.
Когато става въпрос за човешка жестокост разлика в чувствата няма. По един и същ начин се чувства човек, когато чете "Един ден на Иван Денисович", види с очите си Бухенвалд или гледа как жени-армейци водят на каишка за кучета затворници в Гуантанамо.
Само изключително склерозирал или зомбиран индивид може да отрече, че СССР беще, ако не империя на злото, то - изчадие на злото. Споменът за милионите репресирани човешки същества от всички националности на тази най-голяма по територия страна няма да бъде заличен още много десетилетия, ако не и столетия. Но, според мене, не е работа, примерно, на САЩ да финансира организирането на изложби на тази тема на територията на Руската федерация, както не би било работа на Руската федерация да направи музей в Ню Йорк на американски интелектуалци репресирани по време на ерата Маккарти, по „безразсъдни, недоказани обвинения, както и демагогски атаки срещу качествата или патриотизма на политически противници”. (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
Линкът към статията за ерата Маккарти е wikipеdia e: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
Гуантамо - няколко десетки араби-ислямисти, заплаха не за сигурността на САЩ, а вероятно и световната сигурност, предвид характера на войнствения ислямизъм и това сравнено с ГУЛАГ - 70 години и милиони хора заточени за разказване на вицове срещу властта и принудени да копаят в понякога абсолютно безмислени мегаломански проекти Трябва да си изключителен идиот за да сравниш такива несравними неща. Това просто не подлежи на коментар!
Твоят дебилизъм е единственото, което не подлежи на коментар. В Гуантанамо се вкарват хора без съд и присъда и биват измъчвани (виждали сме), обаче изглежда когато това се случва в демократична Америка, е ок, даже е за общото благо. Били ислямисти, че и терористи. Ами то който и да вкараш без съд в "специален затвор" и го поизмъчваш малко, ще си признае, че е и ислямист, и терорист, и каквото друго си пожелаеш. А когато русняците бутнаха в пандиза (с присъда) едни курви, дето ги бива единствено да си врат неща по дупките, заради хулиганство, оревахте орталъка. Да ви сера на соросоидните демократични ценности. А, Ончо, я ми обясни пак са Солженицин? Как е разбрал колко милиона са били в лагерите и колко са убити там? Откъде е имал тия документи, които така фриволно цитира тук и там? Има два варианта - или е лъжец (да го наречем художествена измислица), или е втората баба Ванга Третия вариант е от КГБ любезно да са му ги предоставили, за да ги използва в книгите си...
The Seeker Наистина съм изненадан, че в добре информирани хора може да има съмнение, че СССР беще тоталитарна страна в която един изключително репресивен апарат тероризираше тотално многонационалното население на тази страна . СССР беше създаден в резултат на държавен преврат на интернационална клика от професионални революционери и с подкрепата на Европа, като първи етап от дестабилизиране на Русия, със следваща гражданска война и при намеса на международни европо-американски въоръжени сили (така наречената "интервенция"), най-сетне се сбъдне вековната мечта за нейното „редуциране” до третостепенна страна. Когато казвам, че милиони хора са били репресирани, нямам предвид само убитите в лагерите - не знам колко са били те – а и тези, които под една или друга форма са били репресирани – преселвани, интернирани, разкулачвани. Трагедията на тази страна е, че хората от всички националности са жертва на тази репресия. Докато в другите случаи на такива трагедии, разделянето на палачи и жертви е на расов или национален признак, (имам предвид унищожаването на аборигените в двете Америки и Австралия, жестокото потушаване на въстания в Турската империя, Британската империя......, убийствата на расова и друга основа в нацистка Германия) тук това става по политически признак. Когато Солженицин казва, че руснаците са главните жертви на тези репресии, той има право. Една проста сметка води до заключението, че грузинците (Сталин, ..........), евреите (Троцки......) поляците (Дзерджински........), литовците, украинците и другите националности са били мнозинство в управляващата върхушка и между главните стратези на репресиите, а не са били само само руснаците, както е в другите подобни случаи.
Sim4o Отговарям ти, не за да оспорвам, че броят на репресираните руснаци като абсолютно число е най-голям, но това е естествено, защото и руснаците (или православните, както ти искаш), са най-многобройния етнос. Но не мисля, че руснаците са били репресирани с "предимство". Не мога да се съглася, че е имало и народ от палачи. Исторически факт е, че разрушаването на православните храмове, примерно, е било организирано от неправославните партийни функционери. И това е естествено, защото те не са имали никакви скрупули. Ръководителите на терора са познати като имена: Дзерджински, Менжински, Троцки, Сталин, Ягода, Ежов, Берия, тук руснаците наистина са малцинство, но при изпълнителите не е било така. И, като се има предвид, че Сталин така е организирал „производството” си, че „днешните” палачи, за да не остават следи, са били „утрешните” жертви, имало е някакво "равноправие".
В интерес на истината, вероятно не си спомняте, нямаше съветски народ, а народите на СССР. Така както е имало, навремето, народите на Британската империя, на Турската империя и т. н. Така че на практика няма такова нещо – съветски народ. Имаше и друг израз, който заместваше „съветските народи” – съветските хора. Както и да го усукваме Ленин може да е вдъхновителят, поръчителят, на репресивната система, но геният на „военния комунизъм” беше Троцки(евреин), на репресивния апарат и всичко свързано с него (включително лагерите) бяха Дзерджински и Мнежински (поляци), главният обвинител, който водеше всички скалъпени процеси беше Вишински (поляк). Да не говорим какви бяха по националност Сталин, Берия, Ягода (Енох Гершонович Яго́да). Октомврийската революция на практика освободи от руска тирания подчинените на Руската империя народи и беше закономерно те да поемат ръководни функции в разгромената „тюрма на народите” и да не допускат много-много руснаци начело на репресивния апарат. Сега е политкоректно друго да се говори, но такива са фактите.
VK “Айде още един дето разбира повече от Путин за съветския народ …….. Не че е много важно дали съветски народ, дали съветски народи, но защо да не си почешем езиците на тази тема? Официално, както беше записано в конституцията се говори за НАРОДИ НА СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ. Обединението от няколко народа е съюз, федерация или нещо от този род, но не отново народ. Колкото до Путин, не съм чел речта му, но даже да го е казал, все пак той за руския език не е това, което е за българския Владко Мурдаров, надявам се, че ще се съгласиш. Но, де факто, не съществува съветски народ или нация. Цитатът на Оруел "НАРОД,КОЙТО ИЗБИРА КОРУМПИРАНИ САМОЗВАНЦИ, КРАДЦИ И ПРЕДАТЕЛИ,НЕ Е ЖЕРТВА! СЪУЧАСТНИК Е!" е много интересен и най-вече актуален за нашето време. Но дали е актуален в една тоталитарна държава? Каквато бяхме до 1989 година. Да не би нашите бащи и дядовци да избраха Тодор Живков? Някой да ги е питал? Сега е лесно да си антикомунист, демократ и така нататък. Лесно е, защото „няма страшно”, защото няма Държавна сигурност, няма Белене, няма Ловеч. Има свобода на словото и демокрация.
VK ....Питат ме: "Ти за Съюза ли си или за Русия?" Аз се стъписах, казвам им: "Ама има ли разлика? Само се нарича иначе, та това е Русия, голяма Русия". Но къде тук става дума за съветски народ? По-скоро има имперско мислене. Претенции, че тъй като в границите на Руската империя е бил СССР, то след неговото разпадане законен правоприемник би трябвало, според Путин, да бъде днешна Русия. Това вече не може да се случи, но той прави каквото е по силите му: опитва се да подчини максимално на централната власт всички субекти на Руската Федерация,инвестира огромни средства в Далечния Изток (Владивосток), присъедини Крим, търси пътища да приобщи някой от станалите самостоятелни бивши съветски републики с проекти от рода Евроазиатския съюз. Да не говорим, че обмисля, как да възстанови влиянието на Русия в Източна Европа. Прави това, което е присъщо на всяка голяма държава, приоритетът му са гео-политическите интереси на страната му. Дали има право? Кого, според тебе трябва да пита, има ли право?
Колкото за масовата готовност на българите да подкрепят тоталитарната държава, разсъждаваш от днешна гледна точка. Просто не си наясно каква жестока беше хватката на репресивния апарат и изобщо какво означава тоталитарна държава. Ти си в положението на една американска госпожица посетила София в онези години. Била учудена, че пред магазините се вият километрични опашки. Тя, на която не й било познато понятието „дефицит на стоки”, наивно попитала: защо хората, вместо с часове да чакат, не си отидат и да се върнат, когато няма опашка?
Няма проблеми с лагерите, Сталин е бил грузинец, значи те да тежат на съвестта на грузинците, руснаците не може да са виновни, така викат някои тук Ми то тогава и Втората световна да я пишем като победа на грузинците, що руснаци правят парад? Или е което както ни изнася