Защо богатите скандинавски младежи са толкова нещастни

Младите хора в нордическите държави са сред най-привилегированите в света и въпреки това много от тях се чувстват нещастни.

Парадоксът е толкова голям, че правителствата в тези държави тепърва ще изследват този феномен и ще се опитат да разберат какво не е наред.

Тъй като осъзнават, че младите са ключов ресурс за обществото, по време на съвместното си председателство на Северния съвет тази година Дания, Гренландия и Фарьорските острови решават да се фокусират основно върху психическото благополучие на младежите.

Северните държави, които са известни със своите социални политики, не могат да си позволят младото им население да се чувства зле.

По думите на датския министър на скандинавското сътрудничество - Могенс Йенсен - демографските проблеми трябва да бъдат разрешавани с общи усилия.

Иначе населението застарява и работоспособността в обществото спада. Това упражнява допълнителен натиск върху бъдещите социални системи и тяхното финансиране.

Според Йенсен един от проблемите е, че младите граждани на северните страни непрекъснато се оглеждат в своите примери за подражание и много от тях се чувстват притиснати да следват определени идеали. Това води до по-високи нива на стрес и кара хората да се опитват да направят неща, които са напълно извън възможностите им.

Въпреки че правилата около родителския отпуск са доста щедри, скандинавските страни се движат към ситуацията, в която в момента се намира Китай, и статистиките показват все по-ниска раждаемост, която ще удари историческо дъно в Норвегия, Исландия и Финландия.

Фарьорските острови са единствените, на които има достатъчно новородени бебета, за да се издържа съществуващото население.

Един неуспял млад човек струва на фарьорското правителство от 2,5 до 2,8 млн. крони годишно или около 350 хил. евро. Фарьорският социален министър Лео Йохансен обаче щедро кани всички заинтересовани да заповядат на островите, за да се запознаят отблизо с тамошните политики за раждаемостта.

Ако успеете да промените системата и да подтикнете дори и един недобросъвестен млад човек да се превърне в работна сила, тогава той или тя се превръща в ресурс, който допринася за обществото, вместо да му бъде в икономическа тежест.

Социалните мрежи са посочени като виновник номер едно за липсата на благополучие сред младите хора, но те далеч не са единствената причина. Това е резултат от конкурентното глобално общество, в което се очаква от теб да си световен шампион по всяко време и във всичко.

Не успееш ли като космически инженер или лекар, значи си безполезен.

Вместо това трябва да покажем, че всяка професия е важна, категоричен е Йохансен.

А тенденцията младежите да се чувстват все по-нещастни прескача границите на Скандинавия и стига до други държави като Канада например.

Проблемът обаче е много сложен и не може да бъде посочен един-единствен фактор защо младото скандинавско население се чувства така. Нордическите правителства са категорични, че има нужда от още изследвания в тази област.

През юли месец миналата година Датският младежки съвет публикува проучване, което показва, че един на всеки трима младежи изпитва високи нива на стрес. Почти една пета от младите граждани имат влошено психично здраве, а около един на всеки десет младежи се чувства сам и нежелан.

Състоянието при младите е по-лошо, отколкото в която и да било друга възрастова група, и засяга повече момичетата, отколкото момчетата.

Според същия доклад 77 на сто от младите хора предпочитат да прекарват времето си с приятелите си в реалния живот, отколкото онлайн.

50 на сто от анкетираните допълват, че искат да прекарват по-малко време в социалните мрежи.

Самочувствието на младежите се гради върху техните постижения и те се чувстват отговорни за начина, по който се справят в живота. Така притесненията дали се справят достатъчно добре се увеличават и в един момент ги смазват.

Само че в култура, която толкова много държи на доброто представяне, няма място за слабости.