Преди 40 години провели анкета сред зрителите на три елитни софийски кина - Сердика, Славейков и Изток. В анкетната карта имало и графа "Имате ли забележки към авторите", където зрителите можели да дадат своите препоръки.
Един зрител написал: "Ако правите повече такива филми, ще трябва да построите нови киносалони". Явно не правим вече толкова хубави филми, даже правим все по-лоши, защото тези киносалони вече не съществуват. А филмът, предмет на анкетата, е "Козият рог".
Но въпросът е другаде. В попълнените въпросници преобладавали забележки към филма в стил "Защо не убиха турчина с голата глава?" и капитални въпроси като "Защо умрелите дишат?".
Оттогава времената много са се променили. Зрителите днес вярват на почти всичко, което видят по телевизията или на киноекрана. А този тип зрители, дето на времето любознателно са питали за умрелите, правят вече други неща... Усещам как на върха на езика ви идва репликата, че те вече пишат критика за филмите. Не, това само донякъде е вярно. По-скоро, те правят днес филми и сериали.
Аматьорството в наши дни шества триумфално във всяка професия, за която може да се сетите. Само при хирурзите все още е забранено, защото така си губят инструментите из органите на пациентите. Но ние ще се спрем на киното, защото открай време е ясно, че всички разбират от него.
Време за мъже
Няколко безработни стоманолеяри решават да правят стрийптийз и така печелят луди пари и слава. За съжаление, това не е реална история, а само сюжет на британската комедия "Време за мъже", избрана за филм на Европа през 1997 г. Робърт Карлайл, който изпълнява главната роля, почти сигурно знаете поне от "Трейнспотинг".
И не е аматьор, даже напротив. За него може да прочетете, че кара курсове по актьорско майсторство в Glasgow Arts Centre, а после завършва Кралската шотландска академия по музика и драма.
За ролята си на шофьор на автобус в един от филмите си взима книжка за управление на автобуси.
За да играе Хитлер, прослушва всички творби на любимия композитор на мразения диктатор - Вагнер, за ролята на химик в Plunkett & Macleane изучава алхимия...
На родна почва
А при нас е баш обратното. Времето за мъже и жени свърши и дойде времето за аматьори, които се играят от аматьори.
Примерно в наши дни е достатъчно да дадеш 200 лева и да се регистрираш като кинопродуцент. Не се иска нито обраозвание, нито някакъв бегъл опит, само свидетелство за съдимост. А като продуцент вече можеш да кандидатстваш за държавна субсидия на равни основания с другите.
Твърди се, че в последния скандален конкурс на НФЦ за разпределяне на държавни субсидии, измежду продуцентите кандидати за пари и слава имало фирма за извозване на боклук. Не си правете никакви метафори от случая, той изобщо не е метафоричен!
Впоследствие вързалият бюджета продуцент вече може да си вземе една манекенка за главната роля, щом го влече, и да си купи евтини и малко на брой истински кинопрофесионалисти. Както и да им стане началник от типа - "Аз като говоря, ти ще мълчиш"! Е, пак се нуждае от режисьор, защото, за да се режисират филми с държавни субсидии, все още е необходима режисьорска диплома.
Но не разчитайте дълго на това, задава се и независимото кино. Ако на подобен тип човек като споменатия продуцент много му се прави кино и за добра участ има пари, може сам да си стане сценарист и режисьор. Ако пък няма пари, ще вземе кредити и пак ще крещи "Камера! Екшън!".
Не че така не са се получавали хубави филми, напротив дори. Но и да не е хубав филмът, в който нашият аматьор сам си е режисьор, продуцент и сценарист, съществува реалната вероятност да не си го гледа сам и дори да има успех сред публиката.
Веднъж на един помен срещнах семейство новобогаташи... Аз иначе няма как да контактувам с тях, освен по такива събития. И се заговорихме по повод на една картина в кабинета на покойника. И новобогаташът, симпатичен млад човек, сподели: "И аз съм купил една модернистична картина и съм си я окачил в офиса. Много е скъпа. Ако ми я откраднат и дойдат полицаите, няма да мога да я опиша. Въобще не знам какво представлява нарисуваното".
С една дума, в наше време може смело да твърдим, че само телевизионните и кинозрителите са професионалисти. Защото от сутрин до вечер практикуват занаята си, а той също не е никак лесен - тъкмо приключи варненският фестивал на националното кино "Златна роза", за който зли езици подхвърляха, че ще бъде най-слабият в историята (няма и петдесет години).
Е, изглежда се оказа, че ситуацията не е чак толкова драматична, затова би трябвало по-скоро да й се наслаждаваме. Нали казват, че Ноевия ковчег е бил построен от аматьори, за разлика от кораба Титаник.
А Господ? Не е ли бил и той аматьор, когато е създавал света за една работна седмица? Тъй че определено няма нищо лошо в аматьорството. Само едно малко съмнение остава у нас: ако Господ е бил аматьор, какво е отработвал тогава на шестия ден? Значи все пак е имал трудов стаж или строг работодател...
П.П. Всякакви аналогии с други професии, като примерно политиците, водопроводчиците или търговците ни са случайни. А, изпуснахме и законодателите с обсъжданата в Народното събрание поправка на Закона за безопасността по пътищата - който шофира без книжка да му се отнемат 6 точки от нея!
И не си мислете, че това е шега от някоя тъпа комедия, направена от продуцент-аматьор. Или пък цитат от британски филм, където дори и актьорите имат шофьорски книжки за автобус.
