Тази моя статия е реплика на две други, публикувани по-рано в Webcafe.bg. Едната от тях е "Станах средна класа, паднах под милион годишно", другата е "Как се сваля милионер".
Както започва авторът на "Станах средна класа..." - "Казвам се Херо, като треньора, ама не съвсем", така и аз - казвам се Калина, като принцесата, ама не съвсем. Не съвсем, защото баща ми не е цар, но пък от друга страна мога да си позволя много повече от една принцеса.
Как започна моята история. По време на предишната икономическа криза - 96-97 г. - мъжът ми изведнъж остана без работа. Аз бях секретарка в една частна фирма. Имахме две малки деца и ипотекиран апартамент в не толкова престижния квартал на София - Люлин.
Общо взето, положението беше зле. Мъжът ми не се прибираше с дни. Нещо кроеше, нещо плануваше, но винаги съм му имала дверие и никога не съм подлагала на съмнение нещата, с които се занимава. Затова и не повдигах въпроса какво се случва.
И ето, че един ден той дойде с готов план, скици и т.н. Всичко беше в главата му - уредил бил кредити от банки, някакви негови приятели щели да помогнат и т.н. Идеята беше да купим земя недалеч от София и да направим свинеферма. В първия момент, като чух, ми стана зле.
Все пак съм родена на пъпа на София, преместих се в Люлин по любов, а сега трябваше да изляза от София, пак по любов.
Но любовта се оказа по-силна и направихме така, както поиска мъжът ми - заминахме на село, купихме мястото и започнахме да строим. Излишно е да казвам, че сме направили всичко с двете си ръце. В началото работехме денонощно, спали сме при прасетата дори. Сутрин сме ставали в ранни зори, вечер сме се прибирали целите в кал, миришещи на... няма да казвам какво.
Но постепенно нещата се наредиха, наехме работници и в един момент се оказа, че не е нужно изобщо да работим. Мъжът ми естествено продължи да прекарва известно време в свинефермата, но аз не стъпвах там. Имах страшно много време за себе си и много пари за харчене.
Започнахме да пътуваме много по света. Никога не съм си представяла, че ще имам любим магазин за обувки в Ню Йорк и че ще си купувам мебелите от известна дубайска мебелна къща. Но когато дойде хубавото, го приемаш с лекота.
И наистина - обикаляхме света, когато ни скимне. Случвало се е в петък вечерта да решим, че много ни се иска да се разходим из Версай и на другия ден вече пътуваме.
Когато бяхме в България обаче бяхме повечето време на село, за да сме близо до фермата, въпреки че имаме апартамент на Витошка и мезонет в южните квартали.
Забравих да спомена, че децата ни вече бяха пораснали и учеха в най-добрите частни училища в Европа. Идваха си само за ваканциите, които прекарвахме чудесно заедно.
През останалото време, понеже ми беше скучно, започнах да търся начин да се самоусъвършенствам. Записах се на уроци по пиано и по рисуване. Имах намерение да правя изложба, но за момента не ми стигат платната. Обаче време има за всичко.
Започнах да изучавам японски език и култура. Толкова се впечатлих, че и до днес прекарвам доста време в Токио. Там се записах на курсове по суши и сега то присъства в менюто ни неизменно всяка седмица. Започнахме да пием само зелен чай Сен Ча и Бан Ча, който купувам от магазин в Токио.
С две думи ожених се за свиневъд и минах в high class. Дали съм щастлива от избора си... Ще кажа само, че не бих заменила живота си за нищо на света...
Браво на Калина, която най-вероятно не е Калина. Много добре е видяла "нещата от живота". Драга Теа, много буквално си възприела статията. Имах по-добро мнение за теб. Не си ли чувала за ирония, алегория, хипербола и т.н.?
По ужасен увод не бях чел. "Тази моя статия е по повод, други две статии, ето ви линкове, пък сега ще започна да пиша и аз и въобще манджа с грозде, ама дагоубеавкафето е публичен лексикон и мога пиша елементарно колкото си искам знам че ще има коментари и ..."
Нещо като не-научна фантастика, 97-ма и ипотека на панелен апартамент - смехория. Личи си че авторката/автора е от новата генерация и не помни щастливите години на старата криза и прекрасната малка война от 1999, която отложи с още 3 години тая финаносова услуга у нас. А пазар в Токио ... без коментар. Пенсионерите японци могат да дойдат у нас на разходка, или на шопинг в Лондон, но нашенец в Токио - е това вече е научна фантастика
...а "тревичка" около прасенцата да сте отглеждали случайно ???
....а "тревичка" около прасенцата да сте отглеждали случайно???
Няма срамна професия, но от един бегъл поглед над пртендиращите за high class у нас остава усещането, че тази прослойка сякаш наистина се състои от свинЬе, свиневъди и все'кви други аграри....така че статията си идва баш на място. Това е положението
.........и като се събуди, видя, че си паднала от леглото!... Само на мен ли ми светна, че това са абсолютни фантасмагории? То хубаво - малко да изфантазираш, да го понагласиш оттук-оттам, че да е приятно за четене, ама чак пък толкоз!! Май Мома Калина е преминала границата на допустимото отклонение, не ми се обяснява в подробности, но който се замисли, ще разбере!
А, извинявам се на всички, явно ви е светнало, ама аз чак сега прочетох коментарите. Но все едно -
Оня дето го трият, пък и следващият коментиращ добре обясняват това което исках да ти намекна, Теа. За съжаление виждам, че доста хора разбират буквално нещата, а те са измислица естествено. И това е комичното. Много е трудно да обясняваш на човек без чувство за хумор например някакъв виц. Въобще ако изгубиш чувството си за хумор - изгубил си почти всичко.
Не мога да разбера удоволствието на някои хора да се гъбаркат с тежка професия като свиневъдството . Мога с ръка на сърцето да кажа че поне 99 % от тук присъстващите не са виждали живо прасе , камо ли да знаят как се отглежда . Че много пари се вадят - така е , но за сметка на къртовски труд . Но пък чак толкова ?!?!
Тия двамата отдолу са от Клуба на буквалистите явно - искрено се забавлявах на коментари (12) и (13) Aко тоя сайт ви идва малко висока топка, преместете се във форума на Тийнпроблем, там нещата сигурно са на по-достъпно ниво
заглавието трябваше да гласи "Минах в high class - омъжих се за свинЯр..."
Авторката е нагледен пример за необятната човешка простотия. На по-голяма глупост скоро не бях попадала.
абе хора,автора на това е калинка илиева ...... само не ми казвайте,че сте я забравили,да го уеба...
Това е като историята на Рокфелер - Подарили му една ябълка, той я измил, продал и с парите купил 2 ябълки, които измил и продал и с парите купил 4 ябълки ... и т.н накрая танал милиардер. Само дето такова животно нема. Е ... сигурно има свиневъди в България, но не вярвам те да са от ония неудачници и безработни. И кой ли му е дал кредит на този безработен ... брей какви приатели има ... Но иначе е хубава статията ... оптимистична. Безработните неудачници може да повярват че с много труд ще успеят. Само да вземат кредит. Е ... кредит се взема срещу ипотека на жилище най-лесно. Ако знаете колко случаи има на загубили ипотекираното си жилище поради неуспешен бизнес. Вероятно има единици които са успели, но неуспелите са стотици, а може би и хиляди. Ще кажете - ами такъв е закона на капитализма ... е да такъв е.