За една изгоряла гума

Убийството на няколко човека, последвано от самоубийство, само по себе си е достатъчно грозно събитие, за да наложим морална спирачка на всякакъв род дебати.

Когато обаче престъплението е извършено заради ИЗГОРЯЛА ГУМА, тогава вече въпросът за истинския подтик става неизбежен.

Представете си само, пет човека си отидоха от този свят заради задушливия дим на една езическа традиция, изначало носеща в себе си пожелание за здраве и любов.

Само че към горящата гума, заменила в наши дни класическия огън от дървесина, трябва да прибавим и един по-модерен фактор, който се изразява в целенасочената и методично насаждана  у българина омраза към самия него - чрез крайната бедност, в която е принуден да живее, чрез културната нищета, чрез постоянното унижение на безсилието и чрез срама от това, че е единствен роб в епохата на безкрайните свободи в свободна Европа.

Българинът е отчаян от слабост, а слабостта го изпълва с фрустрация. Българинът е скопец, дал си сметка, че нищо не зависи вече от него и че никому вече не е нужен за нищо. Единствената му утеха се таи в чувството на превъзходство спрямо етническите малцинства, чийто пък живот е толкова скотски, че даже нямат време да се замислят нито за несъществуващия вече за тях екзистенц-минимум, нито за отнетото им право на достоен живот.

Не, никак не е трудно  човек да се почувства висш спрямо хора, принудени да просят, крадат и ровят в отпадъците, за да оцелеят. Не е никак трудно също така да им се припише вината за съсипания живот - и техния, и на всички останали.

Само че това успокоение трае до момента на отрезвяването, когато човек разбира, че ромите са също толкова жертви, та дори и много повече от всички останали, а насажданата бавно и полека към тях дискриминация е всъщност част от омразата към човека като цяло. 

Въпреки престъпния си характер, антиромската пропаганда продължава съвсем безнаказано в интернет, подема се в социалните мрежи и превръща дискриминацията в еталон за гражданско поведение.

Четворното убийство на роми се извинява с престъпления на други представители на ромската общност, нямащи никаква връзка с разстреляните жертви, което само по себе си е не само апология на етническо престъпление, но и подтик към саморазправа с малцинствата (излишно е да споменавам какви биха били последствията за автора на подобни дискриминационни изказвания в една истинска правова държава). 

Докога ще си неразумен бе, юроде? Докога ще виниш болния за неговата болест, бедния за бедността му и низвергнатия за това, че е отритнат от своите съграждани? Та нима ромите са виновни за поголовното разграбване на най-високо ниво? Нима роми подписват договорите и роми създават монополите?

Роми ли са бандитите, разстрелващи посред бял ден в центъра на София и роми ли отвличат за откуп? Роми ли измислиха заменките? Роми ли раздават бонуси из министерствата и роми ли назначавт свои хора на удобни службици? Роми ли прибират парите от европроектите и роми ли пречат на правосъдието да работи? Роми ли въртят бизнеса с изсечените български гори?

Не, не са роми, ами етнически българчета с колосани якички, които си вършат далаверите, докато простолюдието псува циганите. И колкото повече българинът псува рома, толкова повече чорбаджията си разиграва коня.

(Пак ви припомням онези страшни цифрички - през 2008 г. 14% от българите са преживявали под прага на бедността, а през 2012 г. - 27%...)

Нека най-сетне изтрезнеем и разберем, че, независимо от етническата си принадлежност, всеки българин е ром и жертва в собствената си страна и че именно в омразата и нежеланието да видим истинските проблеми умира надеждата за общо бъдеще на всички нас в едно хуманно общество.
...