Дарителството е една от най-преките и най-достъпни форми на благотворителност. Доколко обаче е развито то в България. На този въпрос отговаря анализа на Българския дарителски форум за 2016 г.
В него се отбелязва кои са дарителите, колко се дарява, за какви сфери и каузи, както и какви са по-сериозните тенденции при дарителството.
Според данните от анализа за 2016 г. общо в България са били дарени от фондации, компании, еднолични търговци и физически лица 96 137 349 лв., което е с 11% по-малко спрямо 2015 г. (или с почти 12 млн. лева по-малко в абсолютна стойност).
Реално през 2016 г. е регистрирана най-малката обща сума на събраните средства за последните 5 години и за пръв път пада под 100 млн. лв. През 2012 г. са събрани 137 514 822 лв., през 2013 г. - 107 565 698 лв., през 2014 г. - 113 303 205 лв., а през 2015 г. - 108 080 832 лв.
Кои са дарителите
Общността на частните дарители включва няколко основни групи: фондации (международни и български), търговски компании, които инвестират в общественополезни инициативи в България, еднолични търговци (ЕТ) и физически лица - индивидуални дарители, които с различни механизми даряват средства в подкрепа на каузи.
И през 2016 г. се продължава тенденцията 2015 г. и 2014 г. най-голям дарител на финансови средства да бъдат фондациите, а на второ място са компаниите. Даренията от индивидуални дарители (физически лица) се нареждат на трето място.
За последните 5 години се наблюдава постоянно плавно увеличение на дарените средства от индивидуалните дарители, докато динамиката при дарените средства от фондациите и компаниите е с ясно изразени пикове.
Дарени средства в лева по източници за последните 5 години:
Общият обем на даренията, направени от фондации през 2016 г. е 52 852 556 лева, което формира 55% от общия обем дарения през годината. Най-често те са насочени в сферите на образование и наука, детско и младежко развитие, социална подкрепа и общностно развитие.
Според анализа големите дарителски фондации в страната продължават да следват дългосрочните си стратегии и запазват както сферите, в които традиционно даряват, така и вече съществуващите програми и проекти. Така финансиращите програми са ясно комуникирани и разпознаваеми.
Тенденция е да се засилва финансовата подкрепа за проекти в сферите на човешките права и демокрацията, като даренията оказват съществен принос за постигане на устойчивост сред българските неправителствени организации посредством директна подкрепа за развитие на организационен капацитет. Този факт синхронизира и на необходимостта от развиване на умения за по-ефективно публично представяне на работата на гражданските организации.
В анализа се отчита и слабото медийно отразяване на добри примери и практики от гражданския сектор, които остават изместени от "лошите новини". Чести са внушенията в част от медиите, че неправителствените организации обслужват тесни интереси и са в подкрепа на различни политически и икономически кръгове, а не в подкрепа на "българския национален интерес" като това вреди на общественото доверие към сектора. Сред фондацииите най-голям дарител за страната продължава да бъде "Америка за България".
Общият обем на даренията от търговски компании и фирми за миналата година е 34 146 385 лева, което показва спад спрямо 2015 г. от 26% при почти еднакъв брой компании, които са декларирали дарения през годината.
Най-често фирмите даряват в сферите на образованието и науката, детското и младежко развитие, социалната подкрепа, културата и изкуството, като в последните години тенденциозно се оказва подкрепа в образованието и детското и младежко развитие.
Често компаниите при реализиране на дарителски кампании предпочитат да разчитат на партньорства с доказани организации (най-често НПО-та). С оглед на очакванията им за по-голяма устойчивост и постигане на видим ефект редица компании вече избират механизъм за подкрепа чрез реализиране на собствени програми и/или инициативи, с които директно се предоставят средства или услуги в полза на конкретна общност.
Намаленият обем дарени средства се отдава и на стремежа за икономическо и финансово стабилизиране в последните 5 години, през които оптимизирането на разходите е сред приоритетите на бизнеса. Запазва се тенденцията компаниите да инвестират все повече нефинансови средства, доброволен труд и експертиза. При тях продължават да се показва традиционно слаб интерес към сферата на човешките права и демокрация.
При физическите лица през 2016 г. е достигнат общ обем на даренията от 8 521 419 лева. Те са насочени най-често в областта на здравеопазването (61,8%), социалната подкрепа (46,5%), както и при бедствия и аварии (41%).
Хората в България са дарили през 2016 г. с 2 млн. лева или с 33% повече спрямо предходната година. 42% от хората, включени в националното представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", по поръчка на Български дарителски форум, са отговорили, че са дарявали през 2016 г., докато през годините 2013, 2014 и 2015 дарявалите са средно по 31%.
При физическата лица се наблюдава тенденцията да се подкрепят по-често с дарения чисто човешки трагедии - подкрепа за хора със здравословни проблеми и скъпоструващо лечение, както и помощ за деца и семейства, живеещи в бедност.
Според анализа на Българския дарителски форум една от причините за повишаването на даренията за лечение на болни хора са сътресенията на работата на "Фонда за лечение на деца", заради което над 20 кампании за лечение на тежко болни деца бяха инициирани от техните семейства. Само тези кампании събраха обща сума от над 5 млн. лв.
Основните мотиви за даряване са личното отношение към конкретен проблем (24,4%) и значимостта на каузата за обществото (19,4%). Традиционно е висок процентът сред индивидуалните дарители, които откликват на нуждата от подкрепа при бедствия и аварии. Около 30% са дарили за повече от една кауза, а значителна част от индивидуалните дарители (79%) са избрали да направят дарения чрез SMS (при 75% през 2015 г. като в същото време всеки втори от дарителите е правил финансово дарение и посредством благотворителни кутии за набиране на средства). Почти 4 пъти повече спрямо 2015 г. са хората, избрали да закупят стоки, приходите от които подкрепят определена кауза или организация.
Едноличните търговци са дарили най-малко през 2016 г. от всички групи, като общия обем на даренията им е 616 989 лева. Парите от тези дарения са насочени най-често в сферите на граждански организации, здравна и социална подкрепа.
По данни на НАП през 2016 г. се наблюдава ръст спрямо 2015 г. с 21% в обема дарени средства, декларирани от едноличните търговци, при почти равен брой търговци през двете години. Запазва се тенденцията те да подкрепят НПО, здравни и лечебни заведения и други специализирани институции.
Каква е средата за развитие на дарителството
Според резултатите от анализа за последните 5 години се наблюдава съществен принос от страна на фондациите (международни и български) в решаването на обществено значими проблеми и насърчаваща подкрепа за разнородни каузи. Паралелно с това може да бъде отбелязан намален обем на даренията от страна на компаниите за последните 5 години при почти 4 пъти намаление на броя компании, които декларират направени дарения за периода и плавно увеличаване на обема дарения от физически лица.
Законодателната рамка в страната, засягаща дарителството за последната година, не е фактор за основните изводи от изследването.
Активните граждански организации системно правят опити за постигане на напредък по редица въпроси, важни за дарителството и третия сектор. Нестабилната политическа обстановка в страната в последната година допълнително ограничава особено корпоративните инвестиции в обществото, защото компаниите търсят стабилна икономическа и политическа среда, когато взимат решения за инвестициите си.
Все още е актуална необходимостта от законодателни промени в следните полета: регламентиране на доброволчеството, единни ставки за данъчните облекчения за дарителите за различни каузи (сега облекченията са различни по Закона за корпоративно подоходно облагане, по Закона за меценатството и при дарения за Център Фонд за лечение на деца и Център за асистирана репродукция). Особено демотивиращо за дарителите е честото отсъствие на имената им в медиите, при отразяване на техни програми и проекти в полза на обществото.
Важна промяна през 2016 г. настъпи за дарителите на храни – след дълго продължили застъпнически действия за отпадане на ДДС върху стойността на дарени храни в полза на нуждаещи се хора, през втората половина на 2016 г. бяха гласувани промени в Закона за данък добавена стойност.
Новите текстове регламентират хранителното подпомагане посредством механизма „хранителна банка“ и осигуряват възможност за данъчни облекчения за дарителите на храни при ясни процедури и правила. Инициатор на законодателните промени е Българска хранителна банка, чиито застъпнически усилия бяха подкрепени от редица бизнеси и институции в т.ч. и от Омбудсмана на България.
Промените влязоха в сила от месец януари 2017 г., като ефективността на механизма за данъчни облекчения при дарения на храни ще се проследи в следващата календарна година.
Липсва най-голямото перо в графиката - едни 35-36 милиарда, които всички даряваме всяка година за каузата ГЕРБ/БСП/ДПС