Когато се случи нещо около мен, си го пиша на Word-а, пазя си го за себе си. Дори блог нямам. Днес реших отново до пиша, но този път да го споделя с повече хора - млади при това.
Хора, на които им предстои да създадат семейство и да отгледат деца. Защото е важно. Защото осъзнавам, че едни грешки, трупащи се във времето, могат да предопределят цял един живот.
Реших също така да остана анонимна. Животът ми е достатъчно белязан, за да се обезобрази съвсем.
Мили млади хора, пред вас, а и пред мен предстои прекрасното време, в което ще създадете семейство. Свое собствено. Зная, че има хиляди материали в интернет, още толкова книги, които ще искат да ви научат как да отглеждате детето си, но искам да ви дам и аз няколко съвета. Защото съм жертва на психическо насилие, а то почти винаги е много по-тежко от двата шамара.
1. Най-скъпото на едно дете е домът. Затова никога не заплашвайте детето си с гонене от вкъщи. Каквото и да е направило.
2. Убедете детето си във важността на училището. С думи, не с наказания, не с ограничавания, не с бой.
3. В този смисъл - не насаждайте страх у детето си.
4. Показвайте на детето си колко го обичате - всеки ден и по всякакъв възможен начин.
5. Говорете с детето си за всичко. Не поставяйте бариери.
6. Изслушвайте го.
7. Не задавайте празни въпроси.
8. Нека отношенията помежду ви са на равни, а не в някаква зависимост.
9. Още повече финансова.
10. Показвайте с партньора обичта си един към друг.
11. Не давайте лош морален пример- във всяко едно отношение, за което можете да се сетите.
12. Търсете талантите на вашите деца- те със сигурност имат такива, просто трябва да ги откриете.
13. Заедно.
14. Играйте заедно, мечтайте заедно, рисувайте светове заедно.
15. Правете така, че вашите деца да заспиват със спомена от прекрасния ден, а не със страха от предстоящия ден.
16. Нека децата ви чакат с нетърпение да се върнете от работа, а не със страх.
17. Водете ги на кино, на театър, гледайте заедно филмчета, показвайте им колко е хубав света- те са деца.
18. Не позволявайте никога настроението ви да определя отношението ви към тях.
19. Говорете с уважение с родителите си, каквото и да са ви причинили- това е важен урок за децата ви.
20. Гордейте се с децата си, независимо колко грозно пишат, колко двойки имат, колко са дебели или колко са ви изложили пред някого. Те са деца преди всичко.
Може би не можете да осъзнаете какво означава всичко това. Може би ви се струва нещо естествено. Много ще се зарадвам, ако никой не припознае болката ми.
@ 17 Тезата за „година и половина” и психопатиите е много вярна. И връзката се нарича серотонин. Предполага се, че нивата му се определят от ранна детска възраст. Това е спирачката на гняв и агресия. Хипотезата е, че се формира от майчините ласки към бебето. При мъжете серотонинът е много необходим за да балансира високите нива на тестостерон. При повечето престъпници нивата на серотонина са ниски. При психопатите и социопатите убийци - критично ниски, а и повечето от тях са израснали по домове, при баби или роднини. Брейвик и неговото детсво е най-пресния пример. Деца се гледат с любов, не (само) с пари. Ясно е, че и без пари не се гледат. Хубава статия.
До Pavur Pezev: Е да, но.... Не съм чула или чела Конго да е с толкова голям икономически ръст като нашата съседка. Не мога да разбера защо вместо да обсъждаме въпроси, от които зависи оцеляването на тази нация, обсъждаме частни случаи? Аз нямам деца, но съм участвала и участвам активно в отглеждането на трите деца на брат ми. Едното вече го отгледахме и дори в чужбина го пратихме да се изучава, другото още няма навършена 1 година, та сега "експерементираме върху средното". когато и аз имам деца, смятам да спазвям правилата, които прилагаме върху племенниците ни и са прилагани върху мен и брат ми. Та да кажа, че макар родени в едно семейство, от двама еднакви родители, племенниците ме са различни. Действат различни стимули и наказания. При всеки се подхожда индивидуално. Но зад целия този индивидуализъм има едно общо решение на семейния консилиум. И няколко решения, които задължително се изпълняват. 1. Много прегръдки и целувки. 2. Когато един от родителите каже НЕ, това означава НЕ и никакви баби, лели и дядовци или дори другия родител не могат и не измолват Не-то да стане ДА. 3. Списък със строго забранени храни и напитки. И никакви тръшкания, ревове не са аргумент за премахване на ветото над тези храни. Ветото може да се нарушава след тръгване на училище, но само тайно. Внасянето на забранените храни и напитки е ерес. Приемето го като шега. Но не съвсем. 4. Задължително приучаване от ранна детска възраст да се чете, рисува и спортува. Спортът или спортовете де избират според желанията на детето. само задължително е плуването, освен ако детето не страда от фобия към вода 5. Внимателен подбор до 7 годишна възраст на това какво гледа детето по телевизията. Какви канали гледа и колко време на ден ги гледа. 6. Да не се натрапва на детето личния вкус на родителя за дрехи и прически. Обсъждане на дрехи и коси до стигане на компромис. 7. Свободен достъп до компютър и притежаване на личен такъв след 7- 8-и клас. Иначе се ползват компютрите на мама,тати, баба, леля и т.н. Ползването е ограничено, освен ако не е поставена задача от училище. 8.Ненамеса в приятелствата, освен ако дадено приятелство не води до притеснителни резултати. 9.Много разговори на всякакви теми, които вълнуват детето, като възрастните нямат право да изразяват отегчение или превъзходство. Имат право да се въоражът с търпение. НЯМЯ теми табу. 10. Приемане желанието на детето да ходи със съученици на детски лагери, екскурзии и т.н Естествено е да си има свой свят. 11. Приемането на идеята, че в този свят никой няма право на егоизма да не си вдига телефона или да изчезва освен ако не е предупредил. Всеки има право на усамотение, но не и за сметка на ужаса за цялото семейство. Тоест имаш право на егоизъм след 18 години и ако си решил да НЕ бъдеш част от това семейство. Като имаш нужда от себедостатъчност, тя ти се осигурява. 12. Всеки има право на собствено мнение. Но когато се вземе общо решение то не се саботира. Децата се учат още от малки, че носят отговорност за думите и делата си. И че последиците понякога са неприятни. П.П: Има още правила. Има и индивидуални такива, защото всяко дете е индивид. Но има и правила, които са приложими за почти 100 % от децата. И само да допълня. Трябва лъбов,2 но трябват и пари. А най-много трябва мозък как да вложиш тези пари в здравето и образованието на детето си.
До Ивелина Зашева: Повярвай ми, без правила нито семейство, нито държава се гради. Любовта е задължителна, но оттам нататък идва и отговорността. Нали често се даваме пример как е в другите държави. Ами там е чисто, подредено, по-малко си ги лъжат, повече се съобразяват с тях, защото има правила.
Вижте ся кво. Парата йе най-важната. Горния любов ний дал в изолибийе, ама парана сами си я печелим. Беднотийкана най голема, твай лошото. И день не ни пуска таз беднотийка. Ма вий ни са отчайвайти, и утре йе день!