Има един принцип в отношенията между Църквата и държавата и това е принципът на първенствуването - цезаропапизъм, или папоцезаризъм.
Става дума за това, че при православието водещ е цезаропапизмът, тоест - държавата има първенствуваща роля пред Църквата, „цезарят" стои преди „папата". При католиците пък е обратното - папоцезаризъм, тоест - „папата" преди „цезаря".
Това е традиция от векове и тя е непроменима - в основата на взаимовръзката между държавата и Църквата стои тяхната принципна разделеност, върху което е и изградена цялата философия на обществения договор.
Един начинаещ скандал обаче е на път, или поне се опитва, да промени това взаимоотношение.
Става дума за конфликта между пловдивския митрополит Николай и кмета на Панагюрище Никола Белишки по повод честването на Великден и годишнината от Априлското въстание.
Владиката Николай призова панагюрци да отбележат историческото събитие не на 1 май, както е от 40 години (по думите на кмета Белишки), а - на 2 май, когато според митрополита е истинската годишнина от Априлското въстание.
Отговорът на кмета беше, че за такава промяна е необходимо решение на Общинския съвет на града. От общината в Панагюрище заявиха за webcafe.bg, че на заседание на ОбС въпросът ще бъде обсъден в извънредна точка от дневния ред.
Намеси се дори патриарх Неофит, който заяви пред Нова телевизия, че "Пасхалният празник ще си има своята територия... това няма да смути християните и, така да се каже, ще има още един празник...".
Това не е първият сблъсък на пловдивския владика с властите в държавата. Преди време той се конфронтира и с пловдивския кмет, като зае открита политическа позиция и дори агитира в полза определен кандидат за кмет на града. Иначе Църквата ни уж е деполитизирана.
Наскоро пък архиереят награди освободения със скандал от армията бивш командир на 61-ма Стрямска механизирана бригада ген. Димитър Шивиков с орден "Св. апостол Ерм"- първа степен, най-високото отличие на Пловдивската митрополия.
Това беше откровена и груба демонстрация - докато държавата освобождава един генерал, Църквата в лицето на един от митрополитите си изземва функцията на държавата и го реабилитира.
Сега на дневен ред е опитът владиката да се наложи и над общинската власт в Панагюрище. Това по същество е опит за налагане на властта на Църквата над държавата.
Архиереят определи честванията като „богохулство" и „грях", ако не се изместят, както иска той.
На 1 май тази година общината в Панагюрище организира възстановка, която според митрополита ще ограничи достъпа до църквата. Проблем се оказва и това, че ще има заря-проверка. Според митрополита, „...през цялата Светла седмица не се правят помени...". Само че зарята-проверка не е църковен помен, а светски ритуал.
В действителност, проблем няма и това се доказа от позицията на самия патриарх Неофит. Той заяви, че „...Възкресение Христово е празник на празниците и нищо, което е редом с него, не може да попречи на неговото празнуване".
С други думи - каквото и да се празнува заедно с Христовото Възкресение, то няма да засенчи църковния празник, дори по една напълно механична причина. И възстановката, предвидена от общината в Панагюрище, и зарята-проверка, приключват преди началото на честването на Великден.
Възстановката е преди и около обяд, а зарята-проверка е предвидена за следобеда. Празничната възкресна вечерня за Второто възкресение започва чак в 11,30 вечерта, когато двете общински събития отдавна ще са приключили, а хората ще са имали часове време, за да си починат от тях и да се отдадат пълноценно на честването на празника на празниците.
Кому е нужно митрополитът да се налага над общинско решение, тоест - над решение на държавната власт? Кому е нужно да се налага въобще, освен ако не става дума за нездрави амбиции?
Ако изобщо има проблем, той е създаден от митрополит Николай, който накрая се оказа в задочен конфликт и с патриарх Неофит.
От една страна владиката твърди, че празнуването на Великден и отбелязването на годишнината от Априлското въстание „създава конфликт с нашия общ християнски празник Великден", а от друга страна е позицията на главата на православната ни Църква, който не вижда такъв конфликт.
Ако митрополитът се изживява като по-висока инстанция и не признава държавната власт, като така неофициално въвежда папоцезаризъм, то странно е защо същият не уважава позицията на самия патриарх.
