Скоро ще навърша 22 години. Ще празнувам рождения си ден. Ще го празнувам, но не като печално известната Доби с нейната панелна дядова ръкавичка.
Още като ученичка имах огромното желание да уча в чужбина. Полагах усилия, а и ми беше приятно да уча, да разширявам кръгозора си, четях и допълнителна литература.
Завърших училище с отличен. Кандидатствах по няколко програми за студенти в чужбина, резултат никакъв. Уредиха се тези, с връзките, дето казват хората - с чичо владика. Познавам някои от тях - задача с едно неизвестно не могат да решат...
Примирих се, приеха ме в университет в София. Няма да го назовавам, безсмислено е да му правя лоша реклама, а и подизирам, че нивото на обучение на останалите е идентично.
Ужасно е. Ужасно е, когато ден след ден откриваш, че това, което ти се преподава, е безнадеждно безполезно, морално остаряло и практически неприложимо. Написал професорът книга преди някоя и друга година и ако не си купиш неговия учебник/наръчник, тънко ти се намеква да не си правиш труда дори да се явяваш на изпит.
Отделно, с цялото ми уважение към тези хора, които някога с пълно право са били наричани учители, будители и т. н., някакси не смятам за нормално след навършване на определена възраст да преподават.
Опитвам се да подходя с разбиране, но, хора, това е моят живот! Моето време губите, г-да професори с почти тотално изгубена представа за реалността, да не говорим за онези от вас с прогресиращи форми на склероза...
Доцентите и те - вземете лекции от някого, завършил скоро, ми те си сричат абсолютно същото. Едно магаре да вкараш и то ще излезе с диплома. Такава, ненужна, всъщност магарето може и да я опасе...
Това е. И това е причината за последващите ми действия. Отчаяно исках да уча в чужбина. Баща ми е с пенсия по болест, майка ми е със заплата на държавен служител от 650 лева.
И тогава ми казаха за сайта. От онези с web камерите. Тип порно, виртуален секс. Отне ми време да се реша, но в крайна сметка го направих.
Купих си 2 перуки и с тежък грим, тип фатална жена, и се превъплътих във виртуалната съблазнителка, правеща виртуален секс за едно евро на минута. Доходно, а клиентите са от цял свят. Българи не засичам - и по-добре.
А и едва ли някой ще ме познае (в реалния живот не слагам грим, млада съм все още, а и с тези перуки). Пък дори да ме познаят, човек не съм убила, нали така.
Напуснах университета, правя го вече от година и половина и дори съм се усъвършенствала с различни придобивки от секс шоповете. А в банковата си сметка имам спестени 17 000 евро. Осигурих си следването в чужбина, вече съм набелязала университет.
Разказвам всичко това, защото биха ми били интересни мненията на хората. Нали често повтаряме различни максими от сорта "Целта оправдава средствата", "Има ли желание, начин се намира" и прочие.
Още нещо, което споменах в началото. Ще празнувам рождения си ден в някой голям и луксозен ресторант, в който ще мога да събера всичките си приятели, а те не са малко.
Ще празнувам своята сбъдната мечта: есента ще посрещна в Германия.
И нека да завърша с още една известна крилата фраза: "В любовта и войната всичко е позволено". Моето беше и любов, и война!
е, това може да те откаже да влизаш в "Кафето", определено!...
Тъпото в случая е ,че младо момиче едва ли не трябва да продава себе си, за да си изкара пари и да покаже умствения си капацитет на света!Дано някой от скапаните ни управници го види това и си представи ситуацията със собствената си дъщеря.Все повече срещам момчета горе долу на 19-20-22 години ,които сами си казват ,че не искат да имат момичета ,защото като знаят какво им се случва на техните връснички....... Иначе какво друго мога да кажа... силна воля.Лек ден!Дано някой ден нашите деца не трябва да правят такива неща , за да преуспеят в живота си
Е к'во се очаква да кажем ние тука? Баси колко скучна история. Дали онлайн порно или фолк-певица за нас все тая... Само една лека прогноза - тия спестените евра се съмнявам да бъдат инвестирани после в образование....това с образнованието беше излишно в сюжетната линия
това някаква реклама ли е бе?
Само не разбирам, защо авторката ика мнението на хората от форума? Тя си е взела решението, направила го е, сега иска да знае какво мислим. Елеметарно. Половината ще я обидят, другата половина ще я защитят. Това е. Ако се чувства виновна, да отиде на пихолог, ако се чувства виновна, защото НЕ СЕ чУВСТВА ВЕНОВНА, пак да отиде на пкихолог. С едно изречение -да заминава за Германия и да си продължава живота. Ако има морални терзания, сама трябва да си ги реши.
Браво, това е амбиция за съжаление не е оценена правилно от консервите под мен. Чете ли внимателно, момичето иска да учи, а аз я подкрепям в български университет е трудно да научиш нещо ново. Казвам го от опит, всичко което съм научил за финансите и икономиката съм си го търси в книгите и интернет. Университета ме научи на азбуката на икономиката но до там. Практика една гома НУЛА. И пак браво, нека да учи и според мен е поредния качествен българин, който няма да живее и работи в България.
Интересна дилема с интересно решение. В крайна сметка нали всички са доволни. Но цялата работа няма нищо общо с любовта. От там и известния цитат изобщо не е приложим в случая.
Уважавам решението ти и до голяма степен ти се възхищавам, защото се изискват много смелост и решителност, за да се решиш на това. Явно си силно момиче, освен че си красиво. Но ми се струва, че някак си образованието се е превърнало в твоя фикс идея. Като вземам предвид настройката ти към нашата родна действителност и бъдещите ти планове, ти няма да се върнеш повече в България. Животът в Германия ще отвори очите ти за много неща, които до сега не си виждала, а именно как трябва да функционира едно нормално гражданско общество и една нормална държава. Та идеята ми е, че дори да не се установиш в Германия, ще го направиш в друга държава от Западна Европа, където климатът и манталитетът ще ти допаднат повече, но със сигурност няма да се върнеш отново тук. Там също я има шуробаджанащината и разни неприятни и непонятни нам порядки като ксенофобия например, но пък ще срещнеш някой възпитан белезникав младеж и безвъзвратно ще те загубим за родната кауза (убеден съм на 100%, че нямаш сериозна връзка, която да те задържа тук). С две думи, твоето бъдеще е емиграцията. Защо вместо да инвестираш трудно събрания си начален капитал в едното бленувано образование, не проведеш първо една разузнавателна мисия. Поживей месец-два в Германия, в града в който ще учиш (силно се надявам да е Берлин). Направи едно предварително проучване и ще видиш, че е възможно да осъществиш това без кой знае колко значителни раходи, особено ако имаш някой познат там. Пък и "работата" ти тук не е такава, която да не ти позволява да се откъснеш от нея за определено време. Така ще се запознаеш с хората там, ще видиш как живеят, ще усетиш ритъма им и ще прецениш дали си заслужава да дадеш парите си за обучение или би могла да им намериш друго предназначение и да получиш по-добра реализация. В крайна сметка целта на образованието не е да си сложиш диплома в рамка, а да се реализираш чрез него. Помисли по въпроса. Университетите започват обучението септември-октомври, така че имаш достатъчно време за скаутската мисия.
Евала! Но с тази амбиция и хъс, можеше одавна да си намериш някакво финансиране. В ЕС сме и не е като да няма оферти за стипендии....
Интересен казус, образование на всяка цена? Не знам защо, но се сетих за един стар виц, ето го: Churchill: Madam, would you sleep with me for five million pounds? Socialite: My goodness, Mr. Churchill... Well, I suppose... we would have to discuss terms, of course... Churchill: Would you sleep with me for five pounds? Socialite: Mr. Churchill, what kind of woman do you think I am?! Churchill: Madam, we've already established that. Now we are haggling about the price. Moral of the story: A whore is a whore...regardless of price.
Завърших училище с отличен. Кандидатствах по няколко програми за студенти в чужбина, резултат никакъв. Уредиха се тези, с връзките, дето казват хората - с чичо владика. Познавам някои от тях - задача с едно неизвестно не могат да решат... ------------------- Много достоверна история... много! А бе, редакторите, вие в час ли сте или сами си ги измисляте?
Пожелавам ти успех. Ти си способна, решителна и си готова да платиш цена за нещо, коеото искаш да имаш - много уважавам такива хора. Аз също се старая да съм такъв и ми се е случвало да го постигам, но не на нивото, на което ти си успяла! Германия няма да е всичко, което очакваш и ще е много неща, които не очакваш. Но ти ще се справиш, защото имаш силата за това!
Какво мислят хората, няма ама абсолютно никакво значение.Живота е безкраен низ от избори, които сам трябва да направиш.Номера е да си наясно с последствията и да си готов да ги поемеш, за да може всяка сутрин като се погледнеж в огледалото да виждаш себе си...
Абе сега ми попадна едно цитатче и някак не мога да не го споделя: "Графоманът реди думите поради неустоима вътрешна потребност за себедемонстрация чрез писменото слово. И вярва, че създава гениални творби. Тази вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!" Росен Тахов
О, боже мой! Каква дилема, каква драма и какъв героизъм. Хайде и в Германия да си все така способна и добре ориентирана