Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън без съмнение гледа порно. За научни и изследователски цели, естествено. Той не седи на срещите в своя кабинет, загледан скришом под масата в зациклящ 3-секунден клип на падащ женски сутиен, който някой от министрите му е препратил по погрешка.
Не, той търси начин, с който да претендира, че се бори с проблема. Идеите на Камерън за борба с онлайн порното са формално логични и последователни, но със съмнителна ефективност.
Те се свеждат до задължително филтриране, задължително подписване на декларации от семействата, че желаят да запазят достъпа до съдържание за възрастни, поставяне извън закона на притежанието на "екстремно порно" (от типа на симулация на изнасилване), черен списък с ключови думи, търсенето за които да бъде недостъпно за всички (с цел борба с педофилията), плюс единна база данни на незаконни снимки на деца, за да може полицията по-лесно да улавя потребителите на детска порнография.
Камерън има голямо желание да се самообяви за първия премиер, спечелил войната с порното в интернет
И според писмо, до което са се добрали журналисти от BBC миналата седмица, той смята, че е открил начина. Това е походът "Напред на щик"
Според идеята му, наречена "Програма "default-on"," интернет доставчиците трябва да блокират стандартно достъпа до порнографски изображения, освен ако потребителят съзнателно и изрично избере да не бъде включен във филтрите.
В очите на определени медии това е идеално решение на проблема с децата, гледащи порно в световната мрежа. Но по различни причини повечето от големите доставчици не са особено склонни да питат клиентите си: "Искате ли порно за десерт към останалото?"
Фирмите преговарят с правителството, като са се споразумели за система, наречена "Active Choice +". С нея клиентите сами избират дали да присъстват във филтъра, вместо да трябва да заявяват, че за тях гледката на падащ сутиен е нещо страховито.
Системата дава на новите потребители избор да инсталират филтри, а съществуващите потребители имат опция да превключат към по-защитени режими на браузъра. Стандартната опция си остава без филтри.
Изтеклото до медиите писмо, изпратено до водещи интернет доставчици от Министерството на образованието на Великобритания, прави очевиден факта, че войната на Камерън срещу порното не е нищо повече от чиста пропаганда, маскирана като политика.
То гласи: "Без да променяме това, което ще предлагате (тоест - активния избор на включване във филтрите), премиерът би желал да нарича вашите решения за филтриране като 'default-on'."
Фокуснически трик, достоен за Министерството на истината на Оруел. Ход в духа на школата "Хайде да не правим нищо, но да твърдим, че сме го направили!"
В опит да добави външна фасада от легитимност към опита да нарече черното - бяло, писмото запитва британските доставчици: "Можете ли да се ангажирате да включите 'default-on' или подобни определения в екрана за настройки на браузъра и публичните си комуникации?" Което поражда друг въпрос: как точно се очаква доставчиците да правят нещо подобно? Може би с намигващо smiley накрая?
Ситуацията за интернет доставчиците е, меко казано, неловка. Но техните намерения не са по-достойни от тези на Камерън. Те имат три възражения срещу стандартно включените филтри.
Първо, че това насърчава родителите да бъдат незаинтересовани как децата им ползват интернет. Второ, филтрите неизбежно ще са несъвършени. Трето, децата са достатъчно интелигентни, за да открият начини да заобиколят въведените филтри.
Всички тези възражения са доста основателни
Особено третото е много трудно за оборване, тъй като по подразбиране всяка такава система за филтриране трябва да е достатъчно проста за интелигентен възрастен, който да не е прекалено възрастен и да се ориентира в нея. Поради това, всяко дете с компютърна грамотност би се справило за нула време.
За да работят - като начало - филтрите би трябвало да възпрепятстват потребителите да запитват търсачките "А как да изключа тези филтри срещу порно?" И след това да блокират запитването "Как да изключа филтрите за въпроси за изключване на филтрите?" И така нататък, до безкрайност.
Доста по-вероятно е фирмите да имат свои причини да отхвърлят идеята за филтри по подразбиране. Е те са, че - ако ги приемат охотно- кол-центровете им ще бъдат залети от гневни клиенти, които са проявили разсеяност в процеса на настройки на връзката с мрежата и изобщо не са гледали какво са отмятали или не като опции, и сега осъзнават, че е блокиран любимият им порносайт.
Можем да си представим обажданията: "Здравейте. Аз, такова, не мога да отворя един сайт...". - "Имате предвид порно?" - "Не, просто, такова, само някои уеб сайтове". - "Порносайтове?" - "Не. Просто сайтове с..." -"Порно?" - "Да де, всъщност, да. Абе, що за доставчик на интернет не включва порното стандартно?!"
Порното не е педофилия
Всички - и деца, и възрастни - е добре да знаят за вредните психологически, социални и физически ефекти и последици от порното онлайн. Стандартното филтриране на голи цици обаче би било страховита грешка.
То е прехвърляне на отговорност към други хора, изисквайки от доставчиците някак да овладеят безкрайната приливна вълна, вместо британците да бъдат изправени пред необходимостта от някои искрени и не особено британски по естеството си разговори.
Най-лошият от всички варианти обаче е премиер, който обявява, че е решил сериозен проблем, но всъщност просто се е опитал да го замете под килима.
Проблемът на Камерън, както и на много други политици, е че той просто не разбира интернет. Политиките, които той предлага, дори и да не бяха просто ефектен реторичен трик, са неприложими.
Той с лека ръка смесва темата за детската порнография и напълно законното съдържание за възрастни, а министрите му се опитват да капитализират цинично крайно сериозния проблем с педофилията онлайн.
Драстичната реторика на Камерън си затваря очите за факта, че всички търсачки отдавна филтрират всичко, което се смята за свързано с педофилията. Конкретни ключови думи и сега се блокират, но е трудно да се предскаже какви евфемизми ще започнат да използват педофилите. Така че призивите за "черни списъци" са единствено с цел да изглежда, че нещо се прави.
