Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Добрите хора отиват в рая, лошите остават в България

В тази истерична окултност човек не може да се чувства по-далеч от Христос на никое друго място в света, отколкото в България... Снимка: Getty Images
В тази истерична окултност човек не може да се чувства по-далеч от Христос на никое друго място в света, отколкото в България...

Не е като да не съм допускала, че национална телевизия може да посвети цяло предаване на една доста срамна част от "българското народно творчество" - правенето/развалянето на магии - особено ако е някоя МВР акция с кодово име "Магьосниците". Но да изтипоса в най-гледаното време някого, самопровъзгласил се за ходжа, с всичките му там ексцентрични и изумителни за човешкия разум работни инструменти като змийска кожа, вода от мъртвец, малки триъгълни книжки със заклинания на староарабски - не (2 октомври, Нова тв, "Горещо")

Дори да допуснем, че в името на рейтинга госпожа Венета Райкова е склонна да причини на уважаемите си лековерни зрителки помятане, да легализираш страха/вярата на някаква част от българите към съществуването на толкова грозни практики, давайки им гласност в национален ефир без опозиционна гледна точка, не е много добър майтап - поне на фона на едно доста злокобно изследване.

Въпросният ходжа (хората, които се връзват на подобни неща, наричат ходжа всеки, за когото просто са чували, че прави "бели и черни магии") се постара да бъде толкова безпощадно убедителен в нагледното си изложение, че всеки поразнебитен от проблемите си средностатистически зрител би трябвало да повярва, че магията - и само тя - е виновна за неуредения материален свят, липсата на деца, липсата на любов, липсата на нормални управници...

Половин България - урочасана

В опита си да проумея колко души в тази страна са склонни да вярват, че нещо не им върви, болни са или непрестанно мислят за самоубийство, щото някой тежко ги е урочасал, попаднах на единственото социологическо проучване по темата, направено от "Галъп" през 2004 г.

Може да се каже, че леките суеверия са присъщи почти на всеки човек - от малки вярваме, че освен счупеното огледало, всичко друго счупено носи щастие, че черната котка е на лош късмет и че е възможно да звършиш петък 13-ти в токсикологията например... Затова не е странно, че според въпросното проучване всеки трети българин е убеден, че като си излязъл веднъж от вкъщи, не трябва да се връщаш, за да не ти тръгне наопаки.

По-сериозното в това излседване е, че цели 60 % от българите вярват в силните суеверия - че на човек може да му бъде направена лоша магия, която да го съсипе. Това обаче е безобидно на фона на данните, които сочат, че всеки пети българин (20 %) е бил замесен по някакъв начин в урочасването - като автор, обект или просто свидетел...

Нова идеология

2004-а - годината на изследването - не е толкова назад във времето, а и не вярвам нещата да са се променили в по-добра посока предвид уверението на госта на Венета Райкова, че си има бая работа, така че излиза, че в технологизирания ход на постмодерния свят българинът продължава да живее с демоните и змейовете, които са просмуквали бита му векове.

След падането на комунизма изкуствената идеология изглежда също толкова страшна - тя се крепи на някакъв окултен атеизъм, в чиято масовост хората са склонни да търсят причините за всичките си беди в нещо, което е извън тяхната отговорност, и лек за проблемите си, хващайки се за възможно най-тънката сламка (достатъчно да е да си припомним набедените за лидери с магически способности, които избрахме през последните години).

Повсеместната вяра в магиите е чудесен пример за това, че хората наистина са изправени пред стената на собственото си безсилие. Те се опитват да се излекуват, да оправят личния си живот, да си намерят по-добра работа, да отмъстят, да се успокоят, уповавайки се на "магически" символи като яйца, червени конци, ножици, захар, броеници, катинарчета, но не и на собственото си авторство в живота...

Бог е невинен

В тази истерична окултност човек не може да се чувства по-далеч от Христос на никое друго място в света, отколкото в България. Тук и вярата, и суеверието просто се припокриват, изчерпвайки се с прословутия въпрос за отвъдното. Моралното измерение на вярата все повече липсва. А много по-голямо значение от нея има това, че без идеята за спасителния пример на Исус за ненасилие и човеколюбие е трудно да очакваш от едно общество да уважава добродетелността.

Когато са съвсем безнадеждни, хората не се молят на Бог. Ходят да се молят на ходжата и въобще на всеки шармантен гадател, който си прави шоу с душите им. В нихлизма към църквата ни, до който тя сама се докара, атеистите, разбира се, биха казали, че и двете общувания са еднакво глупави и нерационални.

Да, но когато реши, че някой се е отнесъл несправедливо към него, безстрашният българин не се изправя лице в лице с противника си. А просто му сипва сол на главата, докато спи.

 

Най-четените