В парламента действат 17 постоянни и три подкомисии. На теория в тях би трябвало да се върши най-важната законодателна работа, но - уви, това не е така. Една част от комисиите са обречени никога да не бъдат водещи по който и да е законопроект, защото имат само контролни функции.
В друга пък работата се претупва и единственото, с което тези комисии блестят, е отсъствието на членовете им от заседания. Отделно от това заседанията на въпросните 17 органа в НС са по едно и също време, така че няма как човек да се телепортира на две места едновременно.
Но затова пък комисиите са като пещерата на Аладин - народните избраници влизат, за да гребнат месечните си добавки към заплатите. Само за сведение - в момента депутатските заплати са замразени на равнището от декември 2009 г., което означава, че всеки парламентарист получава най-малко по 2196 лв. месечно. С надбавките за комисии (защото няма такива с участие само в една) си докарват поне по още 700 лв. отгоре.
Колко излиза това на държавата?
Елементарните сметки показват, че за всяко заседание хазната отпуска по 90 лв. на депутат. Ако искаме да сме пунктуални, всяка минута депутатски труд струва между 80 стотинки и 1.50 лв.
Какво получаваме срещу това? Изключително некачествен законодателен продукт и липса на система, по която едното да се обвърже с другото. Работил-неработил, лобирал-нелобирал, чул-недочул, разбрал-недоразбрал - надницата върви. Санкция се предвижда само за неявяване. Затова масово в началото на заседанието залата е пълна, колкото да се разпишат, а после редиците оредяват. Няма невинни - и мнозинството, и опозицията. Важни закони се приемат със съмнителен брой гласове.
Поне за две комисии можем чистосърдечно да признаем, че не се знае защо съществуват. Това са комисиите за конфликт на интереси и за контрол на евросредствата. Първата изцяло бе обезсмислена от създаването на нов, извънпарламентарен орган. Не че властта се е разбързала да го състави. Остава комисията да се занимава с втората част от дейностите си - парламентарната етика. Обаче ГЕРБ така и не допуснаха до пленарната зала промените в правилника на НС, които да регламентират правилата за поведението на депутата, както и санкции при неспазването им.
Другата комисия - за контрол на евросредствата, е безсмислена заради начина, по който работи. Тя също е с "декоративни" функции. Шефката й 28-годишната Моника Ханс Панайотова е въвела стил на любезничене с министрите и зам.-министрите, които усвояват европари и трябва да бъдат контролирани.
Но работата се изчерпва само с любезничене. Затова пък данъкоплатецът всяка седмица излива по около 1650 лв. за заседанията й. Усвояването на европарите у нас се оказва съществен проблем за редица оперативни програми като "Транспорт", "Околна среда", "Развитие на конкурентоспособността на икономиката", както и Програмата за развитие на селските райони, но от стенограмите и розовите доклади след заседанията на комисията по евровъпросите блика такъв оптимизъм и сговорчивост, че човек започва да си мисли това България ли е или някоя от отличничките в ЕС.
Смисълът от такава комисия с контролни функции е да задава неудобни въпроси, да притиска министрите да предприемат определени мерки и след известно време да докладват за тях. Нищо подобно не се случва. Там въпросите на депутатите от опозицията се неглижират, младата и неопитна Панайотова все по-често влиза в пререкания с ошлайфаната Меглена Плугчиева от левицата, която се явява неин заместник. Така разправиите в комисията често прерастват в предизборни събрания. Само един пример. На заседанието, на което депутатите трябваше да изслушат правителството за ангажиментите по пакта "Евро плюс", се появи зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева и въпреки настоятелните въпроси кога и какво ще плащаме, се измъкваше с витиевати обяснения. Накрая Алиосман Имамов от ДПС направи последен отчаян опит, който Ханс Панайотова тушира със закриване на заседанието.
Не е ясно и какво извършва комисията по правата на човека. Тя е затрупана с жалби, но правомощията й са като на добре платена служителка от телефона на доверието. Внесения доклад за работата на органа показва, че много добре са систематизирани проблемите, които тормозят българите, но същият доклад може да се види и при омбудсмана, и в приемната на премиера, и при кметовете.
Под въпрос е и ефективността на работата на комисията за контрол на ДАНС и подкомисията за контрол на СРС. Те уж трябваше да гарантират гражданския контрол, но при грандиозните скандали с подслушванията и с неразбориите в ДАНС се видя, че и двете структури са ялови.
Сега големият въпрос е ще му стигне ли на ГЕРБ кураж да започне реформа в самия парламент. Така първо ще спести пари, а след това ще спечели доверие. И без това НС страда от отчайващо нисък рейтинг и лош имидж на институция.
