По Коледа родителите повече като че ли се поизнервят, отколкото да пробват да се разберат за подаръците с децата си като с равни. А едно от основните оправдания за напрежението са рекламите на играчки - особено тези на интерактивните домашни любимци с вид на полуживи.
Никой не харесва тези мяукащи или джафкащи джаджи (покрай които - като минеш, издаваш почти същия звук от уплаха), а почти сигурно е, че и при децата желанието за такива е моментно състояние (с което можеш да се пребориш) - отколкото да са дълготрайно запленени.
Но въпреки че виси доста пред детските тв канали, тригодишният ми син досега нито веднъж не е поискал такова нещо - по-скоро непрекъснато ми натяква за най-големия конструктор и много дискове с Мики Маус. Не вярвам да е изключение.
Подозиращите индустрията за играчки в промиване на детски мозъци родители обаче са готови да хвърлят вината за превръщането на рекламата в детски фетиш единствено върху безотговорните търговци-рекламодатели (и телевизиите).
И вместо да пробват да пренасочат интереса на децата си в нещо друго - като правене на фигурки от пластелин (както коментира наш читател) или разходка с шейната - започват да мислят нещо далеч по-сложно като тотална забрана и отрицание на телевизията.
Между другото, пластелините са вторият подарък за сина ми. И не защото ги рекламират - а по-скоро заради носталгията ми по детството, когато това ми беше любимо занимание. За "Монополи", каквото купих за седемгодишния си племенник обаче, рекламите изиграха роля. Докато с него обсъждахме какво е най-добре да получи - така че да не му се радва само няколко часа и да го пази, видяхме реклама на известната игра. Той поиска да научи подробности за нея и след ден размисъл я записа в желанията си.
"Това, че децата запомнят имената на играчките и прозиводителите е добре от една страна, защото означава, че родителите ще направят информиран избор да купят оригинален продукт, а не копия, каквито за съжаление има на българския пазар. И имено тогава, когато се запомни продукта и фирмата вносител - рекламите ни са постигнали целта", казва Ивелина Николова, маркетинг мениджър на EON Entertainment, дистрибутор на брандовете Hasbro, Tomy и Mega.
"Но от друга страна, недоволството на родителите е свидетелство за прекаленото облъчване на децата с реклами за детски продукти. Ние също рекламираме в детските телевизии, но сме сравнително умерени и се стараем да бъдем такива, защото вярваме, че е правилно - а и знаем, че прекаляването с реклама по-скоро води до обратна реакция към нас и нашите продукти."
По думите на Владимир Русев, съдружник финанси и администрация в компанията, над 50% от годишния оборот се прави само през декември - което не би трябвало и да ни учудва. Така че по време на предколедната истерия подобна тенденция - рекламата да залее ефира на детските канали - няма как да не се отрази в настроенията на родителите и да ги постави пред страхотни изпитания.
Но освен производителите, чиято инвестиция в реклама определено носи възвръщаемост (надявам се не се сърдим, че бизнесът върви по Коледа), отговорност за прекаляването с рекламите носят и родителите, които не могат да придружат рязкото "Не" със създаване на интерес към други залъгалки и особено СЕМ - които се държат така все едно са заети с рецензиране на шекспирови постановки.
Не мога да се съглася обаче с това да няма никаква реклама по Коледа, най-малкото заради улеснението ми в тенденциите на пазара за детски играчки. Странно ми е, че вместо да се опитаме да се държим адекватно в капитализма, изпитваме мъка по едно време, когато нямало такива джунджурии... Не държа детето ми да е уникално и да си създава прекалено различни от тези на другите деца желания. Друг е въпросът дали ще реша да купя най-атрактивната глупoст.
"Интересното на българския пазар е, че индустрията с играчки е нова - сравнително скоро започнахме да се запознаваме с играчки на марки, които са отдавна утвърдени по света. И в тази ситуация рекламата играе водеща роля, за да се покаже един продукт и да се наложи", казват от EON Entertainment. "От друга страна - има опасност с много реклама среден клас продукт за западния пазар тук да се превърне в мерцедес, но именно с по-голямата образованост и опит на родителите по отношение на качеството, марките и добавената стойност на детските играчки, смятаме че с времето нещата ще си дойдат на мястото."
Освен това приказния свят, който достига до децата чрез детските телевизиите, се издържа от рекламта. Нали не искаме детските канали да се издържат с реклми на бира или космодиск...
Другият проблем е, че детските канали всъщност рекламират през цялото време - чрез филмчета като Бен Тен, около които кипи страхотен мърчъндайзинг. Новината на "Дисни", че спира анимацията за принцеси обаче прозвуча обнадеждаващо за това, че малките момичета вероятно са достатъчно отегчени от розовите воали и извънредната красота на героините. "Дисни" освен това обявиха, че предвиждат вместо нови приказки, да пуснат версия на Мечо Пух.
Така че индустрията за играчки може би не е чак толкова безотговорна - разгледайте внимателно в който и да е магазин и ще се убедите, че розовите понита и барбита не са повече застъпени от всякакви други играчки и игри, с които децата могат да бъдат всичко, което пожелаят. В прекрасните магазини за дървени играчки пък липсват всякакви попкултурни детски икони.
Третият подарък за сина ми е от български производител - "работилница", в която са включени безопасни гвоздеи, малък дървен чук, цветни дървени фигурки и талашитена дъска, на която да ги забива... Нещо, което ще му хареса най-много, съдейки по любопитството, с което се върти около мен, когато поправям/сглобявам нещо. Личният пример е най-добрата реклама.
Скоба: какво да кажем за рекламата на силиконови цици по чалга каналите, които доста родители май си пускат свободно вкъщи...
Освен това, въпреки че по кутиите с играчки-ютии все още се усмихват само момиченца, започват да отпадат джендър стереотипите в играчките. Ивелина Николова казва, че например конструкторите, които по принцип се смятат за момчешка територия, вече са затвърдено унисекс играчка. "Заради страстта на момичетата около една година да си играят с колички пък, има производители, които създават такива играчки и за тях, като включват акценти като пеперуди, за да не се притесняват чак толкова майките."
Бизнесът наистина се е вслушал в родителите и разбира се, в една идеална вселена, рекламата на играчки трябва да е таргетирана по-скоро към тези, които в крайна сметка вземат решение за какво да похарчат пари. Но ако детето ни е твърде малко, за да го накарате само да си събере пари за желаната играчка, можем спокойно да му кажем "Не", аргументирайки се с действия.
Децата имат много по-силен интерес към занимания, чиито атрибути често са обикновени битови уреди, а не шарени джунджурии. Ако ги поощряваме да участват, докато поправяме някакъв шкаф, вместо да ги пъдим (ау, ще се удари...), спамването ще им влияе по-малко.
