Като наближиш приюта в Горни Богров, чуваш лай като от орда кръвожадни чудовища. Обаче те посрещат едни приятелски муцуни, които махат с опашки.
Сложихме по един подпис, че сме наясно как да се държим с шаровците и тръгнахме по пътя към помещението, където живеят 500-те кучета. Преди тях има и няколко по-малки къщурки.
Замръзнах на място, като видях, че едната муцуна е голдън ретрийвър. Някакси очаквах в приюта да има само разни симпатични (и не дотам) мелези, които се раждат на улицата, израстват там и живеят там. Но не и братовчед на петия член на семейството ни - у дома имаме голдън и не мога да си представя как може да изхвърлиш такова куче.
Всъщност има всякакви породи. Боксери, кокери, хъскита (боже, колко много хъскита!), гончета, българско овчарско куче, лабрадори, ротвайлери, далматинци. Все породисти.
Озоваваме се на една заградена полянка, където доброволците вече са извели част от кучетата (всяка събота и неделя от 10 сутринта се организират разходки, по време на които едни хора, без да получават пари за това, неуморно тичат и играят с кучетата - супер фитнес си е). Всяко от кучетата около мен не беше получавало внимание цяла седмица. Якето отива за пране, голяма работа.
Доброволците сложиха каишки на шаровците и тръгнахме на разходка - 2-3 обиколки на мястото. Размених по някоя и друга дума с останалите хора, но не беше лесно - всяко куче издивява, когато му се даде възможност да тича на сняг. В един момент направо теб те разхождат.
Заради студа нямаше повече от десетина доброволци - сред тях и родители, довели децата си. Даже и такива, които са cat man - котката си е едно на ръка, но с куче е винаги по-различно.
След трите обиколки идва ред и на следващата клетка. Влязохме в голямото помещение да приберем кучетата и останалите муцуни от клетките създадоха истинска какафония. Радостна. Когато се доближавах до всяка една клетка, те си бутаха муцуните в желание да ме подушат и да ми се порадват.
Други се криеха в ъгъла и не помръдваха - страх ги е да не им направя нещо лошо. Явно имат опит с такива човеци. А всъщност всички чакат да ги намери "техният" човек.
За последните 20 дни от приюта са осиновени и изпратени за новите им домове цели 78. Всичките за Австрия, Холандия, Германия... кучета- имигранти :) Всяко едно кастрирано, чипирано, обезпаразитено и с паспорт.
Не е трудно да помогнем. Дори да не можем да заделим средства, то поне да им отделим малко от времето си. Полезно и за нас - и за тях. Разходка, чист въздух, приятна компания.
Миналата седмица Animal Rescue Sofia публикуваха страхотна идея - рожденичката Маргрета Пановска реши, че не иска цветя за рождения си ден, а просто да остави малка сума в една кутия. Събраните парички дарява за приюта. (Може да се използва и за други каузи).
Ако желаете да помогнете - посетете сайта им, където можете да се запознаете с кучетата и да дарите - http://arsofia.com/bg/uchastvai/
Кучетата ни правят по-добри хора.
Стела Райчева, фамилна терапия гледам студираш в НБУ. Как, бе синче, с тоя груб тон ? Не ви ли учат да сте по-мили с нуждаещите се от ласка дърти магарета. Ми то и магарето е хора!
Граничар с куче прави обход край границата. В храстите нещо изшумолява, двамата залягат. Граничарят нарежда на кучето: - Балкан, виж какво има там! Кучето отвръща: - Ти иди! Аз и оттук мога да полая.
Деница, в кой клас сте, извинете? Изразяване на мнение знаете ли какво е? Къде видяхте въпрос в коментара ми? Ени уей... България е много екологична страна – еко защитниците ни са повече от човеко защитниците...И знаете ли какво? Прави сте! Понеже бездомните кучета са по-опасни от бездомните хора – затова е приоритет да настаним първо тях в приюти! Бездомниците не хапят, пък и в този студ ще си пукнат кат... бездомници, а пък ний щъ спестиме некой лев... ЯКООООО! @44 Vladimir Trifonov - Моите поздравления! Много позитивни и готини коментари! На всичките имате плюсче от мен
Утро в планината. На една полянка има кошара. До кошарата - колиба и куче. От колибата излиза един овчар и се протяга, а покрай него се изнизва плахо една овчица. Овчарят я плесва по задницата и казва: - Ех, ако можеше и да готвиш...
Тц, познах. Твоето еднократне лаене е три пъти по- дълго от моите взети заедно, че и умножени по две. ---------------------------- Бистра, еднократно се изказах по темата. Няма как да си съкратя безценната мисъл Вече с песен на уста мога да се отдам на .......... веселба Пък на теб спорен дебат и по-леко чаткай минусите, че тендовагенита не е шега работа. Тези ръце за каишката ще ти трябват
Из кучешкия кодекс: Ако нещо не става за ядене и за ебане, препикай го!
Преди 10 ноември 1989 г, на българо-турската граница се срещнали два песа. Турският - проскубан и дръглив, а нашият охранен и ленив. - На къде си тръгнал, приятелю? - попитал нашият. - Към България! Тука вече не се живее! Никой не те храни, само ме подритват. По цял ден лая по този, лая по онзи.. Не е живот това! А ти накъде? - Аз бях тръгнал към вас! - За какво ти е? Я виж какъв си дебеличък и косъмът ти мазен! Какво толкова ти липсва? - Абе, прав си. Всичко ми е наред. Ама ми се лае бе!
Така, т.к. съм анонимна ще си позволя да напиша личния си опит (иначе Господ е казал лявата ръка да не знае какво прави дясната). Първо за Вон: не ме е страх от кучетата, харесвам ги (освен когато са на глутници), имах куче (почина на 19 години от старост). Второто: помагала съм на кучета, от сорта да им давам храна, да им направя колибка от кашони с приятели и т.н. (само веднъж прибрах едно в къщи и после го дадохме на едно семейство). Чувството, което оставя грижата за бездомните кучета е несравнимо приятно, без да бъде ангажиращо. Що се отнася до хората обаче нещата седят по различен начин - не знам защо. Когато дам пари или храна на бездомник, в мен остава неприятно чувтсво, че не съм направила достатъчно, че и утре този човек ще е гладен, че светът е гаден и несправедлив. Когато отида в дом за деца (особено малки деца), гадното чувтсво е още по-силно и остава с месеци след това. Това, че трябва да ги оставиш там в дома, че всъщност си един егоист, който може да им отдели само малко от времето си, че имаш хубав и подреден живот, а те го нямат и че с нищо не са заслужили нещастието си. Отвратително е! После не само, че ти се реве, ами можеш и да намразиш себе си. Единственият вариант да постигнеш хармония със себе си е да зарежеш всичко и да се посветиш на тях. Ама трябва и да се яде и пак се стига до заключението, че си гаден егоист...драма е по домовете! Затова моля, кучкарите, не правете абсурдни сравнения! Може би това е само лично преживяване за мен и въобще не се отнася до човечеството като съвкупност, т.к. нямам право от лични преживявания да правя генерални изводи. Но все пак, не мога да ви приема като последователи на Майка Тереза!
Деница, не ми се извинявайте. Не съм ЕС, за да давам препоръки, а след като те не бъдат спазени да санкционирам... Акт по прилагането на препоръката не съм приложила, нали? Ако бях казала "Нека бъде вечно лято!" - препоръка ли щеше да е? Айде стига заяждане вече, а? И последна препоръка - Световен мир!
Върви по улицата едно куче, а на врата му виси бутилка водка. Виждат го двама руснаци и единият вика: - Ей, ето го най-добрият приятел на човека. - Да бе, и мъкне някакво куче с него.
Мима- хм,това гадно чувство така и не можах да си го обясня.Уж си направил нещо,уж си купил своята индулгенция,уж си свършил своята част..и пак.Същото гадно чувство.Колкото и да правиш нещо реално,толкова повече не можеш да свикнеш с мисълта,че всъщност всичко е една гадна илюзия.Сякаш никога не е достатъчно.Върви го разбери..
Да ме прощава , че не си спомням кой наш съфорумец неотдавна каза, че от хора учили разни измислени хюманитаристики , няма голяма файда, ма то май и малка няма. Поне да бяха дружелюбни, та да си продума с тях човек. Предполага се, че разтегат охотно локуми всякакви, ма подход нямат, да предразположат човека, да го заинтригуват, да го увлекат, па макар и за пердутата си кауза. Деца, деца, там за където сте се запътили, ние от там се връщаме. Което е жалко за нас, ама донякъде и за вас, щото и от дъртите магарета някага има нужда. Они знаят, они са чели вестници...
Изпратили две кучета - Белка и Стрелка, и една блондинка в космоса с важна мисия. От контролния център викат Белка: - Белка! - Бау-бау. - Натисни червеното копче! След един час викат Стрелка: - Стрелка! - Бау-бау. - Натисни зеленото копче! След три часа викат блондинката: - Ало, блондинката! - Бау бау? - К`во лаеш ма? Нахрани кучетата и не пипай нищо!
Ето едно кученце - да си го осиновите https://www.facebook.com/photo.php?fbid=4851018874783&set=a.4851018674778.188614.1276340437&type=1&theater Не усетих кога пак и дойде ред и на тази тема, само не знаех, че толкова много активисти има в този форум и само чакат да пуснат нова тема, за да изкажат мнение
И проблемът не е че няма кой да се грижи, проблемът е, че отново едни пари потъват някъде и само ни въвличат в кауза след кауза, а след това вила след вила и детето в Лондон да се изучи. Съжлаявам не запомних ника на госпожата по-долу, дето си е скъсала нервите да прави добрини и полезни неща, ама човек като върши добро нито се бие в гърдите, нито го изтъква, нито го изисква от другите. Та сори, ама нещо не си ми баш добрата самарянка.