За българите отдавна не е новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС и че всеки осми български младеж се готви в обозримо бъдеще да загърби родината. Това е съвсем обяснимо, след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да напуснат завинаги България, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат някъде в чужбина.
Голямата илюзия
Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет. Голяма част от гурбетчиите оставиха децата си в родината - на отглеждане от баби и дядовци. Други ги взеха със себе си, като по този начин скъсаха връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха децата си да се учат в чужбина - със заръката да не се връщат в родината, която вече над две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността.
Резултатът: днес почти два милиона способни, квалифицирани българи общуват с България главно по Скайп. Най-вече защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крие тежка човешка драма.
Ще си дойдете ли през лятото?
Тази драма изживяват най-тежко децата на емигрантите. Да, по Скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, но да ги прегърнат, да усетят тяхната ласка и топлина - това е невъзможно. В същото време родителите не спират да им повтарят, че усилията и лишенията са заради тях - за да са добре нахранени и облечени, за да имат и те онова, с което разполагат по-заможните им връстници. И така до няколкото летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през останалите 11 месеца от годината - въпреки безплатния Скайп. Така, според детски психолози, тези малки създания се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с радостни емоции само по време на лятната почивка на мама и татко.
Страшната самота
Не по-малка е драмата на всички онези възрастни българи, чиито деца и внуци живеят по всички краища на света. Животът им преминава основно в дежурства пред компютъра в очакване на поредния Скайп-сеанс - за да зърнат отново любимите лица, за да чуят отново любимите гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза и да пропъдят натрапливите мисли за страшния самотен край.
Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България все повече заприличва на старчески дом, който съществува главно благодарение на парите, които изпращат емигрантите. Още миналата година икономистът Петър Ганев поясни в интервю за швейцарското радио ДРС, че българите зад граница са изключително важен икономически фактор заради двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната. Без тези пари много семейства не биха могли да преживяват - защото обитават държавата, наречена България.
П.С. Вместо да сваляме правителства, ние се изяждаме... Не го знам този парадокс на Епименид, но ние (тези, които сме останали в България) живеем по парадокса на неочакваното обесване...За тези които не го знаят: Съдия казва на осъден затворник, че ще бъде обесен по обяд през някой ден от следващата седмица, но точният ден ще бъде изненада. Осъденият няма да знае кога ще го обесят, докато не почукат на вратата му когато стане време. Така той си вади заключението, че няма да го обесят. Първо, той смята, че “изненадващото обесване” не може да е в Петък, защото до тогава ще са минали всички дни от седмицата и това няма да е изненада за него. След това заключва, че няма да е и в Четвъртък, защото вече е изключил Петък, а ако не е обесен до сряда, тогава в Четвъртък няма да е изненадан. По същият начин изключва всички останали дни от седмицата. Той се връща в килията си спокоен, че ще живее. В сряда по обяд на врата му се почуква, което всъщност го изненадва. В крайна сметка е обесен.
@ lele male Нани, наистина е тъжно! Българите за разлика от всички други националности не създават никъде диаспори, защото няма народ, за който националната солидарност да има по-малка стойност... Тъжно! Макар че не съм изцяло съгласна за солидарността, ако приема, че си права, то в нашите ръце и глави е да създадем такава солидарност, стига само да поискаме. Да де, знам, че твърде много неща ни делят /местоживеене, цензове разни и прочие/, но пък имаме и общи неща. Най-общото - българи сме. Такива сме се родили, такива и ще умрем, независимо дали тук или зад граница. От българското си гражданство човек може да се откаже, но от кръвта си и рода си - просто няма измислен начин. Друго общо - искаме държавата ни да е по-добре - едните, защото живеем тук, а другите - защото декларират връщане, когато стане по-добре. Ето ни я отправната точка - дали там или тук, да правим нещата така, че да си създадем държава България, каквато я виждаме, както и общество. Може ли и зад граница да си полезен? Разбира се. Честно казано, като край, ще се окаже, че няма нищо за делене - държава ние нямаме, уредено общество - тоже, а пък за Родината ни вече се разбрахме, че е обща, наша и оттърване - няма.
Съгласих са с Федар и Нани. Федаре - за онаа авторка грешиш и яз и там казах, че не със сичко де е писАла съм съгласен. Много е крайна на моменти - а крайни обаче беха и мнозинството от форумците, което по мое скромно мнение не е убаво. Нещо ма боцка кат ми се каже (това си е защитна реакция и я го знам ма не мога се отърса съвсем от неги), че съм седнАл на "трапеза" на некой си. Навремето кат бех миничък бееме толко бедни, че ми даваха социални купони за храна у училишния стол. Яз не одех да ям и ги фъргах що ма беше срам и от наранена гордос. А ка миришеше вкусно деба....У къщи само цигански баници ма чакаха. Ако некой не знае - тава е филия с олио, сол, червен пипер и чубрица. После печеш и с един домат. Зимах по една фафла от лавката на 3 дена у добрия случай. Немаше стотинки за повече. Комплекси си носи секи - и яз така. Та Нани правилно рече дека е безсмислен спора. И за кво са джафкаме накрая не става ясно.
Fedar още няма 4 след обяд, а ти си почнал с ракията, че вече и псувни раздаваш щедро. Аз, щото съм "мега злобен" и за това няма да ти отвърна със същото. Пържи се в собствената си мас, батускоте
Fedar, "Ние" се опитваме да съградим нещо, обаче "Те" никога няма да ни позволят да живеем човешки. Поне не и докато зависи от "Тях".
Ковачев, (минавам на ти) Под "диаспора" визирам българска общност на живеещите в чужбина... Малко са такива общности. Повечето българи, които живеят в чужбина, са ми обяснявали как не желаят да контактуват с други българи. Даже под някои статии и тук имаше такова споделяне. В Ирландия има ли такава общност?
Той още не е спрял да дели хората от кой град или село на България са, тръгнал да дава наклон и определения кой е повече или по-малко българин, патриот и кой какво заслужава. Издишате много яко и язък ви за опаковката от грамотна и ерудирано подбрана реч, смисъла ви е празен на вас.
Федар, не отговаряй, моля... Айде с разприте до тук, а? Борачо и за теб се отнася П.С. Покрай зъбите на Ковачев се сетих за следното...Откриване на десетина гимназии само за роми. Да учат за стоматолози, терапевти, пластични хурурзи, мед. сестри, козметички, сервитьори, бармани и т.н. У всеки хотел, СПА и бла бла - кабинетчета за тез нови кадри. Да видиш ти как ще ги внедрим набързо. Чужденците по курортите ша са хепи, щото тез услуги у нас са по-евтини... и те така
Браво, другарю Кочев, оставате верен на себе си и продължавате да правите това, което явно умеете най - добре. Ебати безмислицата !!!
Винаги съм била горда,че съм българка, но откакто съм в чужбина още повече (ако позволите). Тук има хора от всички континенти и всеки, който ме е питал от къде съм знае, чувал е, или е бил в България. Майка ми казваше -искам да пътуваш за да видиш, да се убедиш колко неповторима красива е България и че не сме по-лоши от "чужденците". Защото не знам за вас, но аз израстнах с убеждението, че навън наистина е по-различно в добрия смисъл. Е, не е, нито пък българите са измислили чуробаджанащината и корупцията. Има ги навсякаде. И докато спорим и се делим на емигранти и останали в България, се оформя диаспора, за съжаление съвсем различна от спомената досега, а именно на българи, които не искат да се връщат в България дори за ваканция и изобщо не ги интересува какво се случва в страната ни. Млади, умни и можещи хора. Чийто деца са родени в чужда страна и един ден ще наричат Германия, например, моята трапеза? И понеже наистина над темата за емигрантство е надвиснала сякаш някаква обреченост, която пък поражда агресия, предпочитам да мисля за себе си като за български гражданин на света- от България съм, живея където се чувствам добре, не е като да няма избор:р П.С. Не нападайте леле-мале, тя е супер готина и на никой не мисли лошото (знам, че и сама може да се защитава, но все пак да си кажа)
" Обичам Родината ,но не държавата"! Предполагам голяма част от емигрантите са зад граница точно за това. Да кажем, че те са родолюбци точно толкова, колкото и тези дето сме останали тук. Друга част са т.н. "икономически" емигранти, отишли просто на гурбет. Те също по своему обичат родината си. Всички са оставили тук част от себе си, (деца, родители,близки, приятели)дори и тези които упорито ни наричат Бантусканци, загубеняци, диваци... Зная, че кой редовно , кой по-рядко изпращат част от щастливото си задгранично битие под формата на пари и вещи за тези които са им на сърцето но не и пред очите. Това помага да се преживява , но не и да се променят порядките и средата заради която са емигрирали. Ние, останалите тук, дали можем да направим сами това!? Дали можем да тропнем с крак, да изкрещим, да изметем тези които са ни докарали до този хал- да си го мерим с вас, емигрантите ,да се дърляме по форуми , да ревем от умиление или напиваме ( от радост или мъка), когато се срещнем тук или там!? Ако и ние решим да не се борим, да избягаме, то и Вие утре няма къде да се порадвате на родолюбието си (казано без ирония).
Не ми стана ясно какво точно търси копайки Папакочев. Тази действителност не е само в "страната им" на българите. Крепостничеството и патриархатът са останали някъде далече във времето. Да не би в САЩ да не сменят местоживеенето си поради сходни обстоятелства? Никаква разлика в общуването между роднини и приятели не виждам, при днешните възможности, независимо дали са в различни континенти, в два отдалечени града на България, или в различни квартали на София , примерно. Нормално заетите хора, не си клечат непрекъснато кълка до кълка, колкото и да се обичат. Темата малко се поизмести към оценяването на вложените усилия, което е по-болезнено.
във връзка с "...Ще си дойдете ли през лятото? Тази драма изживяват най-тежко децата на емигрантите." ЗАКЪСНЯЛОТО ПИСМО (Виктор Самуилов) Направо пощурява от пощите човек: писмото от Варшава пътувало цял век! Написал ми е тати: "И майка си, юнак, да слушаш, че ще патиш, ядосаш ли я пак!" Отпускам плика в скута... Е, имам ли вина, че само с две минути писмото закъсня? Хубав уикенд на всички! П.С. insomnia
П.С. insomnia аха, и аз се сетих, че е поредното превъплъщение
В Русия съм, в Русия съм! Ден обикновен-превърнах те в знамение с водка подсладен!