На 20 декември 2013 г. Молхем Баракат заснема последната си снимка от войната в Сирия. Той отразява битката за болницата Ал-Кинди в Алепо.
Убит е заедно с по-големия си брат Мустафа, боец от местна бунтовническа бригада. Фотоапаратите на Баракат, предоставени му вероятно от агенция Ройтерс, се появяват на снимка целите опръскани с кръв след атаката.
Той умира едва на 18, но кадрите му дават възможност на целия свят да види отблизо войната, която се води в родината му. Докато снимките обикалят първите страници на New York Times, Foreign Policy и стотици други издания, профилите му в социалните мрежи все пак показват, че талантливият фотожурналист е все още тинейджър. В Twitter той се е похвалил, че е отключил ново ниво в състезателна игра, във Facebook е публикувал усмихнати снимки.
Талант
"Бях там, когато за първи път той хвана камера - все още помня този момент. Беше любителска HD камера Sony и той беше толкова добър с нея. Това е голяма загуба, той беше младо и умно момче, бързо се учеше... Да го загубим така - заради неколкостотин долара - не си струва", спомня си активистът Аднан Хадад. Той включва Молхем в екипа на опозиционния Медиен център на Алепо през зимата на 2012 г.
Молхем поемал рискове, които биха втрещили даже най-опитните военни кореспонденти. Едно видео в YouTube показва как той се опитва да помогне на ранен боец, докато наблизо стреля танк на правителствените сили.
Въпреки снимките във Facebook, това определено не е нормално детство. Молхем живееше в сърцето на конфликт, отнел живота на 61 журналисти. Десетки други бяха отвлечени. Почти всички загинали представители на медиите са сирийци като младия фоторепортер - чужденците смятат някои части от страната за твърде опасни.
Шок
Смъртта на Молхем потресе останалите журналисти, които разкритикуваха Ройтерс за това, че агенцията не е направила достатъчно за безопасността на младежите, на които разчита за отразяването на конфликта.
Случаят повдигна много въпроси: за твърде скромната възраст на нещатния сътрудник, за липсата на каквато и да е защита (много често фоторепортерите във военна зона носят бронежилетки и каски - б.р.), а също и за връзките на убития с опозицията.
Мнозина се усъмниха, че Ройтерс е нарушила собствените си принципи, когато е заложила на Молхем. Според запознати, той понякога е получавал по едва 100 долара за отразено събитие. Младежът използвал парите, за да помага на майка си и баща си, които били бедни още преди избухването на войната.
Агенцията официално обяви, че е започнала да работи с младия сириец, когато той е бил пълнолетен и му е предоставила стандартно защитно снаряжение заедно с два фотоапарата. В официалната позиция се посочва още, че по-нататъшни коментари за отношенията си с Молхем Баракат биха застрашили други журналисти, работещи на територията на Сирия.
Лъже ли Ройтерс?
Тези твърдения са лъжа според Андрю Макгрегър Маршъл, бивш шеф на бюрото на Ройтерс в Багдад, напуснал агенцията със скандал, след като не е публикуван негов материал. „Като професионален военен журналист, не виждам причина те да не коментират този въпрос", коментира той.
Маршъл през 2008 г. написа нови правила за безопасност при работа във военни зони, след като двама негови колеги бяха убити погрешка от американски вертолет в Ирак. Там е посочено ясно, че репортери, фотографи и оператори (щатни или нещатни) не бива да придружават въоръжени хора без изрично разрешение от шефа на бюрото и, освен това, не бива да създават впечатлението, че са излезли от ролята на безпристрастни журналисти.
Ройтерс до момента не са коментирали дали Баракат е имал разрешение да се движи заедно с бунтовниците, но е факт, че той никога не се е възприемал като „безпристрастен наблюдател" - младежът в един момент даже искал да стане боец.
Като децата-войници
Тези, които познавали убития фоторепортер, се съмняват и в твърдението, че той е бил пълнолетен, когато е започнал да сътрудничи на Ройтерс. Според журналисти, които се запознали с него в Алепо, младежът криел истинската си възраст, защото знаел, че от този въпрос зависи работата му.
„Той ни помоли на няколко пъти да не споменаваме на Ройтерс на колко години е, защото сигурно ще го уволнят", разказва германският журналист Волфганг Бауер, който се запознал с Молхем в Алепо. По думите му младежът бил едва на 17 години, когато започнал да снима от името на по-възрастен фотограф.
Според Бауер, крехката възраст на таланта го е направила особено атрактивен за световната информационна агенция: „Същото е, както с децата-войници - някой толкова малък би рискувал много повече в сравнение с възрастен. Ако си на 17 и трябва да храниш семейството си със снимки от военна зона, това е много, много опасна комбинация".
Икономии
Във Facebook Молхем е посочил Ройтерс като свой работодател. В същото време, агенцията съобщи в деня на смъртта му, че й е „продавал снимки на свободни начала".
Това загатва за финансовата дилема на всяка голяма медия, която отразява конфликт като този в Сирия: нивото на насилие означава, че само местните могат свободно и редовно да посещават фронта, но няма как те да бъдат назначени на трудови договори, защото това би довело до допълнителни разходи и дългосрочно обвързване, което прави раздялата трудна след „изстиването" на дадената история.
Маршъл разказва, че е имал същия проблем в Ирак. По думите му за Ройтерс там работели до 100 души от цялата страна. На практика те работели за агенцията на пълно работно време, но се водели външни сътрудници. Бившият шеф на бюрото в Багдад е категоричен, че при всяко положение работодателят трябва да поема някакво равнище на отговорност за безопасността на тези, на които разчита.
„Когато си във военна зона, етичните проблеми се изострят. Вече не става въпрос само за това, че не осигуряваш някого за пенсия и медицинско обслужване, той поема смъртоносни рискове", посочва Маршал.
В същото време, сирийският конфликт се отразява по напълно нов начин. Редакциите свикнаха да търсят в Интернет информация за случващото се в страната - видеа в YouTube, качени от граждани или снимки от организации, подобни на Медийния център на Алепо. Според бившия служител на Ройтерс, това може да е довело до идеята да се наемат местни хора за малко пари - без обстойни проверки на миналото на бъдещия сътрудник и без никакви ангажименти за безопасността му.
За най-близките хора на Молхем, обстоятелствата около смъртта му създават впечатлението, че той е бил употребен от гигантска безлична организация, която се е нуждаела от неговите снимки.
