Грешката, която направи пицата постна

Тази седмица икономисти от целия свят с изумление научиха за грубите грешки в научния труд, който често се използва за оправдаването на налагането на фискални икономии. Още по-изненадващото е, че обикновен студент видял къде са се объркали двамата автори - изявени харвардски професори.

Датата е четвърти януари 2010 година. В хотела "Мариът" в Атланта, по време на годишната среща на Американската икономическа асоциация, професор Кармер Райнхарт и бившият главен икономист на МВФ Кенет Рогоф представят своето изследване, наречено "Растеж по време на дългова криза".

В него те защитават тезата, че по време на икономическа криза, икономическият растеж се забавя драстично, когато размерът на държавния дълг надвиши 90% от БВП на държавата.

Научният труд придобива широка популярност и управляващите масово се интересуват от него

Студентът Томас Херндън също е любопитен. Неговите преподаватели от университета "Амхърст" в Масачузетс са поставили задача на своя курс - да изберат произволен научен труд по икономика и да се опитат да възпроизведат резултатите от него. Това е едно подходящо упражнение за всички студенти с изследователски амбиции.

Томас избира именно "Растеж по време на дългова криза". По това време трудът се радва на огромно внимание, но както споделя студентът, интуицията го кара да се съмнява в откритията, заложени в него.

Някои ключови цифри, касаещи се до глобалната рецесия, правят тази академична разработка полезна добавка към дебата, в сърцето на който стои въпросът: дали е по-добре да оставим дълга да се повишава с надеждата, че това ще стимулира икономическия растеж, или все пак е препоръчително да се ограничат публичните разходи и да се повишат данъците, за да може да бъде овладян публичният дълг?

Европейският комисар Оли Рен и влиятелният републиканец от САЩ Пол Райън неведнъж са цитирали откритието на академичния труд за 90-процентното съотношение на дълга с БВП, за да подкрепят своите стратегии за финансова дисциплина.

Докато обаче американските политици спорят дали да "инжектират" повече стимули в икономиката, еврото се задъхва под наложената фискална дисциплина, а новото коалиционно правителство във Великобритания обещава повишаване на данъците и ограничаване на публичните разходи с цел стабилизиране на икономиката, домашната работа на Томас Херндън не върви никак гладко.

Независимо от опитите си, той просто не успява да възпроизведе резултатите на Райнхарт и Рогоф

"Бях крайно обезсърчен," споделя той. "Мислех си, че навярно съм допуснал груба грешка, защото все пак аз съм студентът и е по-вероятно аз да бъркам, а не радващите се на световно признание професори от Харвард".

Неговите преподаватели също са убедени, че той бърка някъде. "Спомням си, че имах среща с професора ми Майкъл Аш, в която общо взето ми каза: "Е стига де, Том - не е чак толкова трудно, просто трябва да го решиш!".

Затова Херндън не спира да проверява работата си отново и отново. Но в края на семестъра, когато той все още не е успял да разгадае загадката, неговите преподаватели осъзнават, че нещо наистина не е наред.

"Проблемът беше, че наистина не можехме да възпроизведем резултатите, които Райнхарт и Рогоф бяха публикували," споделя Аш. "И това наистина ни притесни, беше цяла мистерия за нас".

Затова Аш и неговият колега Робърт Полин насърчават Херндън да продължи проекта си и да се свърже с професорите от Харвард. След известна кореспонденция, Райнхарт и Рогоф предоставят на Томас реалната работна таблица, която са използвали, за да стигнат до резултатите си.

"Напълно подкрепям фразата "око да види, ръка да пипне", обаче когато видях таблицата, лично аз не можах да повярвам на очите си," споделя студентът. Томас дори се обажда на приятелката си, за да се увери, че очите му наистина не го лъжат.

И все пак всичко, което видял, е истина - и в таблицата личи основна грешка

Професорите от Харвард са включили само 15 от 20-те анализирани държави в ключовите си изчисления (на средния растеж на БВП в държави с висок публичен дълг). Австралия, Австрия, Белгия, Канада и Дания липсват напълно. Опа.

По-късно Херндън и неговите преподаватели откриват и други проблеми с "Растеж по време на дългова криза", които причиняват дори още по-голямо изкривяване на резултатите от научния труд. Първият от тях е, че част от данните за някои държави са непълни.

Райнхарт и Рогоф разкриват, че са събирали данните поединично и че по времето, в което правили презентацията си за конференцията на Американската икономическа асоциация, качествени данни за следвоенна Канада, Австралия и Нова Зеландия просто са липсвали. Тяхното спестяване води до значителни разлики.

Томас и преподавателите му критикуват и начина, по който Райнхарт и Рогоф усредняват данните си. Те коментират, че една неблагоприятна година за малка държава като Нова Зеландия е лишена от всякаква пропорционалност, защото й се придава еднаква тежест с близо 20-те години висок публичен дълг на Великобритания, например.

"Една-единствена година при Нова Зеландия - а именно 1951, където е бил регистриран отрицателен растеж от -8%, се претегля с еднаква тежест като близо 20-те години, в които Великобритания не можа да достигне икономически растеж по-голям от 2.5% заради високия си публичен дълг," разкрива Майкъл Аш.

"Според мен това е сбъркан начин за анализиране на такива данни".

Тук няма черно и бяло, защото и очевидните алтернативи на този метод разполагат със своите недостатъци. И все пак, той си остава противоречив и сериозно изкривява реалната ситуация.

Резултатите от откритията на Томас Херндън и неговите преподаватели са публикувани на 15 април като работна чернова

Те откриват, че високите нива на дълга действително имат връзка с по-ниския икономически растеж, но най-потресаващите резултати от труда на Райнхарт и Рогоф липсват. Високият дълг е в известна корелация с по-ниския растеж, но връзката далеч не е толкова силна и съществуват много изключения от това правило.

Райнхарт и Рогоф не дават интервю, но имат изявление по случая. Част от него гласи: "Благодарни сме на Херндън и колегите му за вниманието към първоначалната версия на труда "Растеж по време на дългова криза" и за това, че посочва важна корекция към Фигура 2 на въпросния труд.

Отрезвяващо е, че сме допуснали такава грешка в труда си, въпреки огромните ни усилия да бъдем максимално внимателни. Следва да удвоим усилията си в избягването на подобни грешки в бъдеще. Въпреки това не сме убедени, че този пропуск се отразява по някакъв особено значим начин на главното послание на научния ни труд или на последвалата от него научна работа".

Грешките наистина са нещо нормално, а и науката се развива благодарение на идентифицирането и коригирането на предишни неточности.

И все пак, точно този гаф не излезе ли прекалено скъпо на някои държави?

"Не мисля, че заради точно тази неточност в изследването са били унищожени много работни места, но това осигурява рационално обяснение на неща, които засягат начина, по който хората възприемат света," коментира Даниъл Хамермеш, професор по икономика в лондонския университет "Ройъл Холоуей". "А начина, по който хората възприемат света, особено политиците, в крайна сметка влияе на начина на функциониране на света."

Откриването на грешка в една електронна таблица само по себе си няма да сложи край на дебатите около икономиите - и не би трябвало да го прави, според Меган Макардъл, специален кореспондент на Newsweek и Daily Beast. "Има други проучвания, показващи, че може да има подобно забавяне, когато се достигне до много високи нива на задлъжнялост," казва тя. "Имаме много жив пример за това в Гърция."

Позицията на самия Херндън е, че политиките за икономии са непродуктивни. Но поне в момента той се наслаждава на факта, че първата му академична публикация е предизвикала такъв глобален отзвук. "За мен е огромна чест да имам принос в дискусията за публичните политики," заявява той.

#1 explorer 23.04.2013 в 09:46:52

Научните открития са едно, а приложението им върху живи хора е друго. Затова избираме управляващи, а не академици и професори.

#2 Kenobi 23.04.2013 в 11:26:38

Глупците следват слепците .... Мисля си, че Щатите имат задлъжнялост вътрешна много по-голяма от 90 % и все пак са супер икономика ...

#4 DonTsetsi 23.04.2013 в 11:49:42

http://www.usdebtclock.org/ Като гледам как им цъка дългът... Защо не се прилагат икономии в САЩ?

#6 don Pozo 23.04.2013 в 14:54:21

Да, трябва да е. След като е поел еднолично управлението , законодателството ,правораздаването и пр. трябва да е специалист по всичко. Не друг да му е виновен. На Хитлер германците му бяха виновни, че не можа да завладее света.

#7 Ben Dover 23.04.2013 в 15:21:57

Ем дето се вика на теория между теория и практика няма разлика,обаче на практика има.

#10 conscience 23.04.2013 в 17:04:09

В глобален контекст "некомпетентността" на Дянков може да се припише на всеки, който някога се е занимавал с икономически решения, а в дисциплината "предсказване на миналото" царете са повече отколкото разбирачите от футбол. Според мен единственото, в което резонно може да бъде обвинен Дянков е, че не успя да излезе от заблудата обхванала цялото множество от неговите колеги, че икономиката е наука и нещата там се случват горе долу като във физиката или химията, само защото някой може да обясни нещо с уравнение. Иначе аз лично го уважавам, защото стискаше здраво парите на данъкоплатеца, нашите пари. Човекът който отговаря за финансите трябва да е максимално консервативен както в "стимулите", така и в прогнозите си. Иначе докато се усетиш и някакъв кретен започнва да стимулира малкия и среден бизнес, после леко и пенсионерите, после пък друг гении почва да пренаписва формулите за данъчно облагане, което чудотворно ще донесе 30% повече пари в бюджета. Като слушам циркулиращите из пространството предложения, всичко горе долу може да се обобщи като поредния държавно създаден балон, като разликите са единствено в сектора, където ще се раздува балонът. Една референция: строителния балон в САЩ започва когато през 2001г държавата решава да въведе политика "всеки трябва да има къща" (независимо дали може да си го позволи) и натиска банките да одобряват наред. Историята на възхода и падението след това е известна на всеки, а въпросът е можем ли да гледаме по-далече от носа си.

#12 boris 25.04.2013 в 11:47:23

Bichkiiata ------------------------ ха ха хахааа Талантливо е

#13 boris 25.04.2013 в 11:52:24

Ако видиш банкер да скача през прозореца, скачай след него - значи, че там има печалба!

#14 pepe 26.04.2013 в 00:59:26

На това в нормалната наука му се вика "стъкмистика".

Новините

Най-четените