Бай Ганьо срещна Зорбас на границата

Дългата сага с блокираните ГКПП-та по продължава - границата отново е блокирана, а гръцките фермери не дават никакви гаранции кога ще вдигнат барикадите.

Не става дума само за километричните опашки от камиони, които не могат да пренесат товарите си и техните гневни шофьори, които не могат да вземат парите си. А и за обикновения, щастлив български турист, за когото ходенето „на Гърция" е най-близкото възможно красиво, сравнително достъпно и що-годе прилично като условия море.

Та, гледах по телевизията построените в редица средностатистически коли и унилите физиономии на българските туристи, чиято кратка гръцка почивка е почти на път да се разпадне под натиска на разни местни политически трагедии, този път промени в данъците и пенсионните бонуси на фермерите.

В един репортаж издокарана бизнес дама от Благоевград обясни на висок тон, че „не може така да постъпваш със съседите си - да ги държиш по цели дни пред вратата". Един шофьор на камион синтезира всичко в още по-достъпна форма - „като не взема сега парите от курса, гъркът ли че ми глеа децата?!".

Българите много обичаме да не харесваме другите, особено когато са ни съседи.

Румънците удобно бяха „мамалигари" и „цигани", докато европейските институции ги поставяха далеч зад нас. Сега обаче, когато се оказаха дръпнали напред в борбата с корупцията и доверието на Европа, някак ни се спихна ищахът да им се подиграваме.

Към македонците отношението ни все още е леко покровителствено - подиграваме се на бутафорните им паметници и наивния национализъм. Май обаче и тук трябва да си дръпнем юздите, защото бутафорията у нас също се превърна в метод на създаване на история. Откакто царете ни започнаха да гледат светлинно-диодно от новите паметници, взе леко да ни досрамява да сочим с пръст македонските монументи от стиропор.

С турците историята на принципното недоверие, че и омраза е стара.

Българинът никога няма да направи разлика между някогашния башибозук и гражданите на съвременна Турция и от висотата на семплото си патриотарство ще набеждава всеки притежател на турски паспорт в душманство.

Само преди година и аз бях наречена „мръсна туркиня, която се възползва от безплатното българско образование", заради турския произход на фамилията си. Не стига това, ами и сметка ми поискаха за арменското клане, какво знаете вие?!...

Към сърбите май сме най-милостиви в мразенето си. Защото псуват.

От току-що проговорили хлапета, през зашеметяващи красавици, та до стари баби - всеки, говорещ сръбския език като роден, може да псува със завидна цветност и лекота. И понеже на нас псувнята винаги ни е спъната някъде зад зъбите, ей тая пуста свобода много ни харесва. Иначе и сърбите не ги долюбваме много. Едно време, заради Тито и свободното им щъкане из Европа, днес -че след войната се съвзеха и за нищо не се оплакаха.

Гърците са особена категория хора в българското съзнание.

Априори не им вярваме, защото няма българин, който да не е закърмен с вярването, че „гърците лъжат". Това, което са йезуитите за католицизма, са гърците за българското православие - в представите ни те могат така да извъртят вярата и правдата, че винаги да е в тяхна полза. Хем им се възхищаваме за това качество, хем не го харесваме, когато се чувстваме пострадали.

В българския фолклор гърците са фарисеи, фанариоти, продажници, използвачи. В по-съвременния вариант са мързеливци, които успяват да източат европейските пари, като при това извъртат нещата те да са в позицията на онеправдани и засегнати. Нас много ни е яд, когато някой е в тази позиция, защото ние сме си я заплюли.

Не знам всеки от вас колко и какви гърци познава, но като човек, който не обича генеразизациите, особено на национален, верски, етнически или сексистки принцип, мога да определя впечатленията си от този народ само като позитивни.

При това наблюденията ми са съвсем лични - имах баба гъркиня и съм расла сред семейни приятели гърци. Благодарение на този опит мога да споделя няколко наистина доказали се с времето характеристики на гърците като народопсихология.

Не претендирам за генерално обобщение - просто за опит от първа ръка.

Гърците са принципно силно религиозни хора. Изповядват вярата си стриктно, спазват правилата и задълженията й. В този смисъл познават състраданието и са готови да помогнат, стига, разбира се, да нямат съмнения в искреността на търсещата помощ страна.

Никога не съм била съгласна с твърдението, че гърците правят всичко за пари. В годините на голямото нямане в началото на 90-те познато гръцко семейство беше организирало цялата си съседска общност, която събра пари и направи огромен пазар за моята овдовяла майка и мен, както и за близките ни хора, съпреживяващи купонната система у нас.

Така на няколко пъти до нас достигаха цели камионетки с килограми брашно, захар и ориз, десетки замразени пилета и пуйки, купища дамски превръзки и тоалетна хартия и какво ли още не.

Тези хора бяха направили огромния пазар лично, в кварталния магазин, за да стигне той до нас също така лично - чрез един от участниците в акцията, решен да докарва на няколко пъти, в почивните си дни, със служебния си бус, провизиите за непознатите бедстващи българи.
Гърците умея да се веселят. Може и камъни да падат от политическия небосклон, но когато е в таверната, гъркът знае как да разтовари напрежението.

Ръцете му сякаш сами се вдигат над рамената, краката му бавно влизат в ритъма на сиртакито или на любимото чифтетели и тогава нищо няма значение. Вечерите и почивните часове са наистина такива - без напрежение, без кисели физиономии - веселие, заради самото веселие. Искрен пир сред най-основните неща, които могат да те извадят от стреса - добрата храна, музиката, узото, рицината и приятелите.

Това, което ние, кротките и вечно мрънкащи българи, не можем да преглътнем, е фактът, че когато засяга личния им портфейл или качество на живот, гърците скачат и излизат на улицата.

Протестите при тях може да са спорт, но спорт, който е наистина национален - няма фериботи, градски транспорт, училища, влакове... При това, ако ги чуете как си говорят помежду си, търпилото им било ненормално огромно. Е, тогава нашето трябва да е с размерите слънчевата система!

Тази е най-основната разлика между нашия Бай Ганьо и гърка - че нещастието обединява гърците, докато у нас то ни разделя още по-ожесточено.

И това не се дължи нито на робската ни психика и потъпканата някога българска царска държавност, нито на старогръцката митология и философия. Дължи се на нещо много по-просто - на факта, че точно ние сме овцете от ей оня виц:

Когато Аристотел създал логиката, от радост устроил пиршество, за което заповядал да заколят сто овце. Оттогава овцете не обичат логиката...

Дай ни на нас логика и ни гледай как бягаме като дявол от тамян!

Думите винаги прикриват делата - такава е логиката на неукия, който се страхува от говоренето. Затова и докато Аристотел празнува логиката (защото знае силата й и умее да я ползва), винаги ще има овце, които ще я свързват само с отрязаните си глави.