Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
мене БПЦ-то не ме интересува, но са ми интересни далаверките там, много високоинтелигентни, престъпни умове се занимава с всякакъв вид даваери и тарикатлъци, един вид от научен интерес питам, унуфри, що не може ли? неприятно ли ти е нещо?
да обощим - трябва да си или бивш партиец от неква величина, яко нагрухал е с облаги, че да милееш и тъжиш по ония времена, или пък да си некой изперкал байчо на минимална пенсия. не виждам нормален вариант, човек на 25-55 г., нормален, работещ, със семейство, да иска да се върне оная простотия и мизерия.
Фолън, не е нужно дори да си бил някакъв партиец... имах възможност да работя в полуфалирал завод ( към днешна дата самия завод го няма вече ) и там виждах обикновените прошляци дето партията ги бе стимулирала да избутат с тройка средното. И се кефеха на това как било навремето - дали им апартамент, имало работа , никой не ти гледал качеството, премии давали...и като ги питам, добре де що 90та година я закъсахме...мълчат Просто не е удобно да се замислят що.
добре описа тия с минималните пенсии. айде, поне на 90%, че ме беха скастрили веднъж тука.
смятай - същшите тези мижитурки 10.11.89 получиха внезапна и необратима амнезия и почнаха яко да плюят партията майка, режима, комунистите, да заплашват дори със смърт. може да съм малък, ама не съм тъп, тия неща съм ги виждал, и сметай щом аз съм ги разбирал още тогава, за ква дупшевна мизерия е ставало дума. а това, че сега някакви бъдещи пенсионери с минимални пенсии, не могат да промеят как, като съм бил на 9 г. съм ги разбирал тия неща, си е техен проблем. не виждам нищо, кой знае колко невероятно.
Драганчо, ще има носталгия, чоджум, щото при всичките си недъзи и при всичките си кусури, времената на комунизъма, са направо светъл спомен в сравнение с блатото, в което сме натикани за 23 години "демокрация". Тодор Живков какъвто и да беше, слага в малкия си джоб всичките ни "държавници" от 1990 г. до ден днешен и то без никакви изключения. Дето се казва в оня виц - Бай Тошо заръчал като умре да го погребат по корем и със задните части нагоре. Като го питали "Защо?", той отговорил : "За да ми целувате гъза като умра, щото тогава ще има да ме търсите." То така и стана. До там ни докараха с кражбите, безхаберието, дупедавството и некадърността си, сегашните политици-отрепки - да мечтаят хората да се върне комунизма.
Мануела, много ми хареса примера с колите. Силно се надявам да не искаш да кажеш, че милионите на Гриша Ганчев са от честен труд. Позаинтересувай са как е започнал бизнес, кои са му били съдружниците. Сами не се усещате, че вие всъщност най-много защитавате т.нар. комунисти. Понеже парите на този велик предприемач все пак не са дошли от никъде, нали? Позаинтересувайте се от миналото на някой човек, когото давате за пример. Да, вярно е правим някакви коли. Разликата със социализЪма? Ами и тогава правехме някои неща. Ето и телевизори правехме. Ама японските били по-хубави. Ами нека да започнат днешните хубави автомобили дето се правят в България, да се продават нормално. Примерно в Германия да могат хората да си купчт такива вместо разни разните местни скапани марки, и тогава ми давайте този пример. Blumkwist, "Добро образование, добро здравеопазване - както и да говорим, тези неща са налице и в модерни несоциалистически държави." Ама наистина ли? За тези държави знаем, чува ли сме и сме виждали. В България също го имаше и едното и другото. Сега къде са? Изгонихме ги заедно със социализъма ли? Лекарите ни, инженерите ни и други специалисти напускат страната при първия удобен случай. И вие искате да ме убедите, че това е много хубаво. Е на мен лично не ми харесва. И дали в България на власт са социалисти, или гербисти (или там както се наричат ) в крайна сметка резултатът е далеч от положителен. Фактът е един в България на власт е мафията и това не се променя независимо от политическите боричкания.
Вярно, че хванах само десетина години от комунизма, но това, което си спомням, съвпада до голяма степен с мнението на Родриго и някои други - вярно, че по онези времена се чакаше десетки години за апартамент, кола, телевизор, телефонна линия, вярно, че имаше пропаганда и концлагери (лично не съм бил свидетел, нито съм чувал за такива случаи), но хората живееха по-спокойно и човек за човека беше брат. Да, може би брат и в кражбата от държавното (държавно=общо=мое) , и в съзаклятническото, споделено лицемерие към заливащата комунистическа doublespeak пропаганда, която ни караше да наричаме черното бяло, но все пак брат. Може да нямахме телевизори с дистанционно и тоблерони, може плановата ни икономика да беше обречена на гибел, може промишлеността ни да беше безумно планирана, може свободата на словото да беше силно репресирана, да имаше слухтящи агенти, и да вкарваха в концлагер за един разказан виц, несъгласен с идеологията, но въпреки всичко това хората живееха много по-спокойно, с по-малко стрес, и бяха по-щастливи отколкото сега. А, в края на краищата, именно това има значение. Всичко останало е средство за постиганетото му.
Забавно ми е да чета за промити мозъци. Един е преживял, усетил, видял . Друг бил чул. После този , който бил чул, обвинява очевидците , че са им промити мозъците. Не знам защо статията говори за носталгия. Едва ли някой изпитва носталгия по Тодор Живков. Носталгията , както авторът на статията сполучливо отбелязва, е по време. Отминалото време , собствената младост ... Да се приписва политически подтекст на носталгията е доста лицемерно. Сегашните млади ще изпитват носталгия по време запълнено с мутри, чалга , наркотрафиканти, корупция и битова престъпност. Просто се е случило да са млади в такова време. Нямат вина. Нямат и заслуга за това, кога са се родили. Носталгията нстрана. Статията със снимка на тодор Живков и Фидел Кастро на рождения ден на Т. Живков би трябвало поне да спомене някои факти. Например , че Живков е един от най-дълго задържалите се диктатори в Европа. ( Кастро май е най-дълго задържалят се в света.) И че все още не знаем как го е постигнал. Със сигурност е имало вътрешни борби. Клики в партията. Симпатии, разделения , външен натиск. Освободете се от емоциите и погледнете фактите такива каквито са . Явно е бил много хитър и кадърен . Под натиска на СССР едва ли е било толкова лесно да се постигне това , което все пак беше постигнато. Например да издейства на България някак си да е натоварена с научно техническото развитие в СИВ. Мисля, че ставаше въпрос за биотехнологии и електроника. Интересно , че такива материали не са много разпространени - какво се е решавало. Как са постигали споразумения коя държава какво ще прави. А иначе , в рамките на СИВ, без значение колко хубава или лоша организация е бил, сме изнасяли компютри. В рамките на EU , без значение колко хубава или лоша организация е , изнасяме ...хора. От специалисти до проститутки.
Ееееех, носталгия.....и носталгията сега не е каквато беше Някои се дразнят, че го повтаряме, но тези които тъгуват по комунизма все още има къде да отидат и да изпитат това блаженство - Куба, С.Корея.... А ние останалите сме осъдени да живеем сред ретрогради
Това е много некоректно обобщение. Няма как да си бил по-щастлив, ако си ограничаван, наблюдаван, преследван, интерниран, отвлечен в белене, убит там. Е, за други е било възможност. Да хвърлят цървулите, да се разпищолят в чужди имоти, да заграбят властта и да я употребяват с цел облагодетелстване на родата.
Дааа, сега не се чака за кола по няколко месеца, сега отиваш и срещу фалшив фиш от заплата взимаш употребявана бракма на лизинг, после обявяват че си мързеливец и имаш ниска производителност на труда, нищо че си работил години без договор и осигуровки и още толкова осигуряван на минималната, да, сега като са ти набутали лизинга, централната банка им е върнала парите, решават да те съкратят, 10% в Европа и толкова в САЩ, нямат работа, продължаваме с това че на останалите заплатите се замразяват а изискванията за производителност увеличават, така работиш без да ползваш отпуск или си носиш лаптопа или лопатата на морето, в същото време ти спират нови технологии, за да може на база остарелите такива и световно поевтиняващи, заради чужди грешки, валути, да генерират инфлация и за да я коригират отново опират до твоя труд. И най-странното е че именно вие които най много пострадахте от това най-ревностно защитавате същите тези модели които ви експлоатират и ви държат в затворена кутия без да може да видите света. Смешно е да се твърди че миналото е било по-добро, но трябва всички да си признаем има нещо много сериозно сбъркано в настоящето, което не вещае добро бъдеще.
неутрон Хората "оттатък" в капитализма винаги са живели по този начин, просто сега се нормализираме. А сега точно ние, които се провалихме в соца, даваме на тях акъл, че им бил нещо сбъркан начина.... яко
Некои ше кажат по добре комунистически ред, отколкото посткомунистическо безаконие.И бих казал че има доза истина, говорейки конкретно за България, а не въобще. Както обичаме да обобщаваме. Не за Полша, не за Унгария, не за Словакия, не за Източна Германия и.т.н.. А иначе простотията на ората си беше същата. Тогава се фалеха че децата са у Софията да учат вишу, че имат вила на 2 етажа и че работат началници. Сега се фалат че децата са у странство за вишу, имат черен джип , построили са пететажна вила в некой полунационален парк, и работат фирмаджии и.т.н. Преди вилите им беа построени с матрияли от строителни воЙски, а сега от бюджетни средства, прелети в посткомунистическите им ялови частни фирми, създадени за грабеж. Народа преди беше по спокоен щото ядеше кисело млеко, ляб, боза и банички с сирене. А сега част от народа одат и по кофите да се темат с псетата за стар леб, а тея кои могат да бегат са напуснали за да не одат по кофите. Това са разликите, сичко останало са високопарни сфирки. А Тодор уцеле по една причина, абсолютното си нагъзване в посока СССР, което бе относително добре за държавата от това време и доведе до абсолютното и сриване след разпадането( поражението) на СССР. Но двата периода са свързани органически. Бих казал като дупе и гащи. Бантускотски истории. Нафли нахални комунистически , посткомунистически индивида да не кажа идиоти, лишени от способности за социален живот.
Значи, Онзи ..., без луканка и банани - тотална мизерия Да ти завиди човек за критериите... Не знам ти в коя България си живял по онова време, но аз луканка виждах всеки божи ден, когато влизах в хранителен магазин (много често). Консумирал съм я почти винаги, когато съм искал. Беше рядко, защото никога не съм и бил фен. За мен, от деня, в който съм се усетил че разсъждавам до този момент храната винаги е била просто храна, не някакъв признак на социално положение или извор на душевно щастие... Та, значи... Луканка, банани, телевизори с дистанционно, "почивката" в Гърция, "разнообразието" и т.н. Абе хора, това ли са важните неща от живота??? Кога си позволихте да изпразните живота си от основополагащи житейски принципи и ценности, и да ги замените с маркетингови лозунги и ненужни предмети???