Знаете го сигурно вица. Питали един съветски пенсионер кога животът бил най-хубав: при Сталин, Хрушчов или Брежнев. "При Сталин - отвърнал без колебание човекът - пак беше мизерия, но поне оная работа ми ставаше".
Този анекдот чудесно улавя духа на носталгията, която периодично наляга обществото ни. Националната потентност е попреминала, и всички копнеем за едновремешната твърдост, независимо дали в спортно, икономическо или културно отношение.
Това вероятно е причината и кметът на врачанското село Бели Извор да опъне билборд на балкона на административната сграда с текст: "Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България". (А край Несебър - билборд с надпис на червен фон: "Тодор Живков, ръководител на Майка България. Бел.р.)
В допълнение към това аксиоматично съждение се мъдри и познатата снимка на бившия Първи с възможно най-човеколюбивия му поглед. На всичкото отгоре въпросният кмет не бил живковист, дори нямал леви уклони, но уважавал продуктите на неговото управление. Билбордът бил провокация към днешните управляващи и спомен за времето, когато в страната имало сигурност, работа за всички и хората планирали спокойно живота си.
Кои точно управляващи провокира кмета не става ясно, още по-малко пък дали си дава що за нелепа щуротия е да вееш подобни констатации на фасадата на кметството, като самият ти си част от актуалната власт. Но да оставим настрана белоизворския билбордов провокатор. В средата на септември настоящият Първи ще посети региона и тогава ще стане ясно кой повече обича хората, какво оставя след себе си и нравят ли му се такива намеци.
От психологическа гледна точка носталгията е много ценен инструмент за оцеляване. Тя е естествен мозъчен антидепресант, който помага по-лесно да понесеш съвремието. Реминисценцията на отминалите славни дни, дори да е фалшива и изфабрикувана (а тя най-често е такава), подпомага усещането за значимост. Ето как подобни плакати са вид допаминов стимулант за населението, нещо като мисловно кебапче за гладен електорат. Хранителната му стойност е скромнна, но действа като виртуален анестетик.
В книгата си „Незнанието" Милан Кундера прилага и един по-различен поглед към носталгията. Освен копнеж по невъзможното завръщане, в термина има и друг нюанс - страдание поради незнание. Истината остава недостъпна в следствие на разстоянието. Носталгията всъщност е желание за постигане на илюзия, на далечно и често пъти несъществуващо.
Като общество ние твърде често облекчаваме съществуването си със спомен за отминало величие. Дори, струва ни се, злоупотребяваме с това. До такава степен нямаме на какво друго да разчитаме, че сме се превърнали в носталгични джънкита. Затова се отнасяме и към историята си като към гранитен монумент, който не бива да бъде подлаган на анализ.
В него всичко е опростено и разделено на добро и лошо като в детска анимация. Да не знаеш е по-добре и ние избираме да не знаем. Дава ни онази сладка тръпка по изгубеното щастие, която ежедневието не допуска. Ето защо възприемаме Живков или като човеколюбив лидер, или като комунистически сатрап и съветска подлога, което е двете страни на една и съща монета, патинирана с носталгия.
Навръх рождения ден на бившия Първи споменът за отминалите дни неизбежно отново ще се разлее отвъд бента на разумното. Това ще смие истината до неузнаваемост, силата на България и любовта на управника към хората са въздух, но под налягане ще надуят носталгичния балон и ще се почувстваме по-добре. Чудесен повод да си получим дозата.
Но именно дозата прави отровата и това важи в пълна степен за допамин на спомените. Преексплоатирането им ни прави потентни като общество точно колкото съветски пенсионер. Чудесна залъгалка на съзнанието, но твърде слаб мотиватор за разгръщане на актуален потенциал.
>Хората "оттатък" в капитализма винаги са живели по този начин, просто сега се нормализираме Не е точно така. Хората 'оттатък' далеч не са толкова нещастни. Нормализиране би било ако българите бяха пропорционално щастливи на това, което имат. Но не са.
Е не, тук е пълно с бисери! Занчи, Елена, проблемът е , че сега има много информация, а?
Elena, можем да говорим до утре за конкретните причини българите да са по-нещастни сега, отколкото бяха по време на комунизма, но фактът остава налице - такива са. А именно този факт е причината някои хора като тоя кмет да изпитват носталгия по времена, в които хората са били по-щастливи.
Elena, не е в това проблема. Хората и тогава искаха. Верно, че нямаха цялата информация. Но хората и сега имат твърде малко информация. Манипулирането на масата, на тълпата става точно чрез информацията. Х.Гьоринг е казал някога, че ако във всяка къща е имало радио, войната е щяла да бъде спечелена от германците. Е, сега вече има и радио, и телевизия, и интернет, добре , че поне война няма. Проблемът с информацията е както с всяка друга течност - или е твърде малко и не стига, или е твърде много и се лее навсякъде. Ама едва ли информацията е виновна за това, че значително количество хора нямат не луксозно, ами никакво жилище. Ине да карат BMW, ами въобще нищо не карат. И не само, че яхти нямат завалийките, ами нямат пари и за билет до морето. Вярвай ми, има достатъчно такива хора. Ама това е за#ото, не са предприемчиви, както казва Мануела. Ако бяха , ехеее...
Това как преди се живеело много по-добре е абсолютно безумие - мизерията беще много по-голяма, само че приравнена за всички. Животът беше сив и тъп, и ако правеха социологически проучвания тогава българите пак щяха да се обявят за нещастни. Това колко било спокойно, сигурно... ами какво да ви кажа ... явно за някои тук идеала за местообитание е затвора - абсолютна предвидимост, осигурено здравеопазване, храна, подслон. Не като милионите българи, дето виждаме как измират от глад по улиците, докато молове и заведения стоят празни
както вече някой отбеляза, ако гледаш как се държи ББ с Барозу, все едно гледаш среща Бай Тошо-Брежнев, то са клетви за вечна дружба, то са уверения как усърдно строим капитализъма, то е дрънкане за европейска интеграция, и най-вече мрънкяне аман-заман ако може да ни отпуснат някой и друг фонд.
Мануела, щях да ти повярвам, ако бяхме поне предпоследни по икономически показатели в Европеския съюз. Не, имам един такъв леко налудничав подтик да ти повярвам, обаче после почвам да мисля и не ми се получава...
Няой по-нагоре в коментарите беше написал, че по комунистическо време сме били развивали електроника... УАУ! - бяхме откраднали схемите на една фамилия процесори на Моторола - от гадните империалисти - това ни беше електрониката. А зеленчуковите магазини бяха пълни със щайги със сплути картофи - това пък ни беше селското стопанство. Циганите по консервните комбинати пикаеха в компотите /сигурно и сега го правят, ако още има цигани, които да работят/ - добре, че повечето се изнасяха за Съветския съюз. Чакаше се години зада ти дойде ред да си купиш Москвич след като преди това 10-15 години си събирал пари за него/ако не си заработил валута в империалистическия запад, зада си купиш Лада, или върха - Полски Фиат - от КореКом-а/. Но понеже в България и тогава си бяхме послушковци твърдата ръка на големия братски народ не беше легнала толкова тежко на раменете ни, колкото на други народи.
Не разбирам защо продължавате да спорите - едни твърди, че по комунистическо време икономиката била зле, следователно хората трябвало тогава да са били нещастни; друг твърди, че сега са по-свободни да пътуват, ходят на почивки, и следователно трябвало сега да са по-щастливи.. Това, което ви убягва, е твърде просто - можете да говорите и да спорите колкото си искате за фактори, които влияят на човешкото щастие (свободи, материално състояние), но не можете да отречете, че, абсолютно независимо от всички тези фактори, българите като народ бяха по-спокойни, по-уравновесени, по-задружни, и като цяло - по-щастливи от сега. .. сега ако пак някой каже "как ще са били по-щастливи, като нямаха телевизори" ще ми стане много тъпо
Родриго, имам само един въпрос към теб - ти по каква линия си заминал в Холандия през комунизма?! Защото обикновените хора трудно ги пускаха до Ниш даже. Това май обяснява защо ти е било толкова хубаво през комунизма.
Деоуин, ти пък от къде знаеш какви сме били по онова време, като още не си бил заплануван? /не го казвам с лошо чувство/ Може и да са били по-щастливи доста хора - тогава щастието беше организирана проява и беше въпрос на изпълнение на партийната повеля. Навсякъде се вееха червени знамена и се раздаваха розови очила - и това беше по партийна повеля - петилетките се изпълняваха за 3 години и навсякаде цареше бодър оптимизъм. Негативизма беше забранен с указ на Държавния съвет. На тези, които не можеха да се приспособят към общия ентусиазъм - който отдавна беше само на повърхността или не можеха да си мълчат им се случваше "случка" /ако си заслужаваха труда, ако не - биваха изолирани и оставни да се самоубиват бавно - горе-долу както и сега/. Да, тогава не можеше да не си щастлив, негативизма беше забранен - под страх от смъртно наказание. Зная от родителите си обаче, че през ранните години на социализма, по времето на бригадирското движение, въпреки беднотията, повечето хора, поне младите, са били наистина по-щастливи - чувството за общност, братство и равнопоставеност прави чудеса с човешката психика .
pepe, много съм далече от идеята да идеализирам комунизма, ама половината от това което пишеш за тогава важи и сега. Сега циганите може и да не пикаят по компотите, но компотите са тъпкани с такива боклуци, пред които циганската урина изглежда като черно джони. Картофите в магазина изглеждат супер, но ги вариш 3 пъти по-дълго и ако ги оставиш месец-два в килера даже няма да покълнат. Колкото до крадените процесори (аз доколкото знам сме крали яко от IBM, но може и процесорите да са били на моторола), тогава с крадената техника сме произвеждали мощни изчислителни машини, които сме продавали на целия източен блок от Куба до Китай. Да не говорим колко завода са работели по сглобяването им и колко работни места са гарантирали - десетки хиляди. Сега най-мощната техника, която правим е касов апарат. Преди хората са събирали по 10-15 години за нова кола, ама ако сега получаваш 1000 лв., плащаш сметки, наем и храна, едва ли можеш да заделяш повече от 200 лв. на месец за кола. Това са 24 000 лв. за 10 години, колкото струва една нова прилична кола. Иначе в спора всеки си гледа от своята камбанария. И това е нормално - тук няма прав и неправ. Един си харесва едно (един вид управление), друг - друго. Впрочем така е дори в Куба. След като посвикнат с теб кубинците. опознаят те и разберат че не си агент са склонни да си кажат какво мислят наистина. Някъде 50 на 50 са разделени. По-предприемчивите и по-образованите не се радват на комунизма, защото за тях той е бреме и ограничение. Работниците обаче, по-обикновените хора си харесват системата. Те не ламтят за много, а искат сигурното. То пък им е гарантирано от държавата. Та така и при нас - хората които сега живеят добре, вдигнали са стандарта, позволяват си по-скъпи стоки, по-луксозни забавления гледат на комунизма като на черно петно в историята. Обикновените работници и пенсионери, които всеки месец са на ръба и нямат дори стотинка заделена за черни дни тъгуват по отминалото време. Въпросът не е в това да сравняваме сега с тогава. въпросът е да сравним нашето сега с подобните на нашето сегата и да видим защо нашият преход се превърна в най-големия цирк от всички бивши комунистически държави в Централна и Източна Европа, в резултат на което сме толкова назад.
Бойчо, точно статистиките доказват обратното на това, което твърдиш ти. Освен ако не разполагаш с някакви други статистики - в такъв случай би ли бил така добър да ни ги споделиш? С източници, методология и тн.
Boicho Boichev | 07.09.201220:33 И тогава може да не бяхме цъфнали.Сега обаче си е трагедия. --------------------- Съвсем същата работа си е и сега, и тогава. Даже "елитът" пак се състои от същите хора като едно време - или от децата и внуцие им. Разликата е, че сега има повече, които живеят по-добре и е по-видно. Както и хората знаят по-добре как живеят другите по света. Ако сега за една нощ премахнем всички луксозни коли, скъпите имоти в Бояна и Драгалевци, и затворим Син Сити и други подобни места, ти гарантирам, че за отрицателно време хората ще започнат да чувстват, че не са толкова бедни и зле. Материалното е много субективно понятие.
tougherty съгласен съм, че повечето важи и сега. Мисля, че е важало още от времето на робовладелските държави - откакто съществуват държави въобще, защото те за това са били създадени.